Регенеративното, или наричано още консервационно земеделие, използва по-систематичен и цялостен подход към земята, която се обработва, и прилага в обработката принципи, осигуряващи повишена продуктивност и биоразнообразие в дългосрочен план. В основата му стои доброто състояние и функциониране на почвите. Доброто състояние на почвата зависи от органичната материя, която включва всякаква жива материя като корени на растения, червеи, микроби.
Вие сте тук
Народното събрание ще получи анализ за изпълнението на решенията на ЕСПЧ по дела срещу България
сряда, 11 Май, 2016 - 13:42
Секция:
Правителството прие и ще представи в Народното събрание обобщен годишен доклад по изпълнението на решенията на Европейския съд по правата на човека по дела срещу Република България. Целта на анализа е да подпомогне ефективното изпълнение на осъдителните решения на ЕСПЧ, особено в области, в които се наблюдава повторяемост на нарушенията, съобщават от правителството.
Съгласно чл. 46 от Конвенцията за правата на човека държавите-членки имат международноправен ангажимент да изпълняват окончателните решения на ЕСПЧ, установяващи нарушения, както и тези, потвърждаващи постигнатите между страните приятелски споразумения. Приемането на необходимите мерки за изпълнението на контролира от Комитета на министрите към Съвета на Европа. Държавите-членки имат договорно задължение да отстранят установените нарушения на Конвенцията, но разполагат с известна свобода на преценка по отношение на средствата за това. Делата, поставящи най-сериозни проблеми, са групирани и се гледат от Комитета на министрите в „процедура за засилено наблюдение”.
По данни на Секретариата на ЕСПЧ общият брой български решения на стадия на изпълнението е 272, от които 90 са прецеденти (решения, които поставят самостоятелен проблем по Конвенцията, а не повтарящи се в други решения срещу България). За сравнение, в края на 2014 г. общият брой решения е бил 325, като прецедентите са 95.
През 2015 г. общият брой нови решения за изпълнение по български дела, изпратени за наблюдение на комитета на министрите, е бил 26, а е приключено наблюдението по общо 79 решения и приятелски споразумения. През 2014 г. е приключило наблюдението по 58 решения и приятелски споразумения.
Докладът отбелязва позитивните промени в законодателството и практиката в резултат на осъдителните решения на ЕСПЧ, което е довело до прекратяване на наблюдението по значителен брой решения. На първо място се откроява приключването на наблюдението върху изпълнението на 56 решения заради нарушение на правото на справедлив съдебен процес в разумен срок. Благодарение на нормативните промени и предприетите административни мерки, причините за тези забавяния са преодолени в голяма степен. Решен е и въпросът за ефективността на административно-съдебния механизъм за обезщетяване на засегнатите лица от т. нар. „бавно правосъдие” чрез въвеждането на вътрешния компенсаторен механизъм по Закона за съдебната власт и Закона за отговорността на държавата и общините за вреди. През 2015 г. Инспекторатът към ВСС е изпратил на министъра на правосъдието 569 заявления по този ред. От тях 412 са били допуснати за разглеждане, като по 176 заявления са сключени 180 споразумения. Сключени са и още 102 споразумения по 90 заявления, получени преди 2015 г. Общо изплатените обезщетения за забавено правосъдие са 794 720 лв.
Приключено е и наблюдението на изпълнението на повечето решения от групата „Ал Нашиф срещу България” (фактите по делото са от периода 1999-2003 г.), които се отнасят до прилагането на разпоредбите на Закона за чужденците в Република България и съдебния контрол при експулсирането на чужденци, както и на решения, засягащи отказа на властите да възстановят ДДС, в резултат на законовите промени от 2007 г.
В доклада се отбелязва също направеното за въвеждане на ефективен механизъм за регулярен предварителен контрол на съответствието на законопроектите с Конвенцията. Промяна в Закона за нормативните актове, която предвижда всеки проект на закон да бъде придружен от справка за съответствие с Конвенцията и с практиката на ЕСПЧ, е внесена за разглеждане в Правната комисия на Народното събрание в началото на м. септември 2015 г.
Най-сериозните проблеми, констатирани в осъдителните решения на ЕСПЧ, по които все още не са взети всички мерки за преодоляването им, са пренаселеността и лошите условия в местата за лишаване от свобода и средствата за защита срещу тях; недостатъци на провежданите разследвания при случаите на смърт и нехуманно отношение, нарушенията на правото на живот и забраната за изтезания и нечовешко и унизително отношение; нарушение на правото на сдружаване поради откази на националните съдилища да регистрират „ОМО Илинден” и др.
ОСП: Говори науката
Платени публикации
Международното общество за прецизно земеделие прие следната дефиниция за прецизно земеделие през 2019 г.: „Прецизно земеделие е управленска стратегия, която събира, обработва и анализира времеви, пространствени и индивидуални данни и ги съчетава с друга информация в подкрепа на управленски решения въз основа на изчисления на възможните промени. Резултатите са повишени ефикасност в употребата на ресурси, качество, продуктивност, доходност и устойчивост на селскостопанската продукция.“
Формите на трудова заетост в сектор селско стопанство са три: самонаети (фермерите), наети (наемните работници) и семейна работна ръка. Тази заетост често се определя от анализаторите като непълна, допълнителна и неформална. Според данните на Агростатистиката в българското селско стопанство преобладава дела на самонаетите и семейните работници, а наетите са около 10% от всички работещи в земеделието.
Интелигентните системи промениха изцяло традиционните методи на животновъдството като практика. Продуктивното и конкурентно животновъдство използва модерни технологии от рода на модели за машинно самообучение. Модерните технологии позволяват набиране на големи обеми от животновъдни данни, които могат да се използват за ежедневни морфологични, физиологични, фенологични и други свързани измервания.
Селското стопанство е най-голямата индустрия в света и има много значимо въздействие върху околната среда. Много от неговите дейности причиняват замърсяване и деградация на почвите, водите и въздуха. То обаче може да играе и положителна роля, например чрез улавянето на парникови газове в почви и култури или намаляването на риска от наводнения, когато се прилагат определени земеделски практики. С разширяване на обхвата на тези практики въздействието се подобрява, но остава още много път, който трябва да се извърви.
В подкаст "Какво прави науката за фермера?" можете да намерите информация по ключови теми в модерното селско стопанство, свързани с глобалните тенденции на развитие, политиката на ЕС в областта на земеделието и животновъдството и научните постижения, които променят облика на фермерската професия и на селските райони.
