Регенеративното, или наричано още консервационно земеделие, използва по-систематичен и цялостен подход към земята, която се обработва, и прилага в обработката принципи, осигуряващи повишена продуктивност и биоразнообразие в дългосрочен план. В основата му стои доброто състояние и функциониране на почвите. Доброто състояние на почвата зависи от органичната материя, която включва всякаква жива материя като корени на растения, червеи, микроби.
Вие сте тук
Бежанската криза ще затрудни влизането ни в Шенген
вторник, 10 Май, 2016 - 10:03
Секция:
Влизането на България и Румъния в Шенгенската зона ще бъде възпрепятствано от мерките на страните от Европейския съюз заради мигрантската криза в Европа. Това се казва в прогноза на американската частна разузнавателна компания „Стратфор“, предаде бТВ.
До момента миграционната криза не засегна толкова силно София и Букурещ, тъй като нито една от двете страни не беше част от Балканския маршрут на преминаване.
След споразумението ЕС-Турция от март и затварянето на гръцко-македонската граница обаче, мигрантите може да потърсят нов път към развитите европейски страни или на Запад през Италия, или на Север през България и Румъния.
Според „Статфор“ в такъв случай България ще е по-уязвима на бежанските потоци от Румъния, поради етническата и религиозна чувствителност, голямото турско малцинство и по-малкото общо население на страната.
Американците отчитат, че премиерът Бойко Борисов не иска страната ни да се превърне в алтернативен маршрут и обмисля съвместни сухопътни и въздушни операции с Македония с цел ефективен граничен контрол.
Миграционната криза обаче потопи възможността Румъния и България да бъдат приети в Шенген скоро. „Европейските нации вдигат гранични огради и ограничават движението между страните. Независимо дали по-голям брой бежанци ще влязат в (България и Румъния), цялостното нарастване на национализма и антишенгенските настроения в Европа ще навредят на шансовете на Букурещ и София да влязат в Шенген“, пишат от „Стратфор“, като отчитат още, че в Западна Европа имигрантите от България и Румъния могат да бъдат възприети като заплаха, сходна на тази от бежанците.
ОСП: Говори науката
Платени публикации
Международното общество за прецизно земеделие прие следната дефиниция за прецизно земеделие през 2019 г.: „Прецизно земеделие е управленска стратегия, която събира, обработва и анализира времеви, пространствени и индивидуални данни и ги съчетава с друга информация в подкрепа на управленски решения въз основа на изчисления на възможните промени. Резултатите са повишени ефикасност в употребата на ресурси, качество, продуктивност, доходност и устойчивост на селскостопанската продукция.“
Формите на трудова заетост в сектор селско стопанство са три: самонаети (фермерите), наети (наемните работници) и семейна работна ръка. Тази заетост често се определя от анализаторите като непълна, допълнителна и неформална. Според данните на Агростатистиката в българското селско стопанство преобладава дела на самонаетите и семейните работници, а наетите са около 10% от всички работещи в земеделието.
Интелигентните системи промениха изцяло традиционните методи на животновъдството като практика. Продуктивното и конкурентно животновъдство използва модерни технологии от рода на модели за машинно самообучение. Модерните технологии позволяват набиране на големи обеми от животновъдни данни, които могат да се използват за ежедневни морфологични, физиологични, фенологични и други свързани измервания.
Селското стопанство е най-голямата индустрия в света и има много значимо въздействие върху околната среда. Много от неговите дейности причиняват замърсяване и деградация на почвите, водите и въздуха. То обаче може да играе и положителна роля, например чрез улавянето на парникови газове в почви и култури или намаляването на риска от наводнения, когато се прилагат определени земеделски практики. С разширяване на обхвата на тези практики въздействието се подобрява, но остава още много път, който трябва да се извърви.
В подкаст "Какво прави науката за фермера?" можете да намерите информация по ключови теми в модерното селско стопанство, свързани с глобалните тенденции на развитие, политиката на ЕС в областта на земеделието и животновъдството и научните постижения, които променят облика на фермерската професия и на селските райони.
