Регенеративното, или наричано още консервационно земеделие, използва по-систематичен и цялостен подход към земята, която се обработва, и прилага в обработката принципи, осигуряващи повишена продуктивност и биоразнообразие в дългосрочен план. В основата му стои доброто състояние и функциониране на почвите. Доброто състояние на почвата зависи от органичната материя, която включва всякаква жива материя като корени на растения, червеи, микроби.
Вие сте тук
Момчил Неков: ЕК да защити европейските производители, вместо да отваря широко вратите за внос от трети страни
сряда, 13 Април, 2016 - 10:45
Секция:
Тема:
Към това призова евродепутатът по повод дебата в Страсбург относно кризата в сектор Земеделие в Европа
Българският евродепутат Момчил Неков не приема системата на отворени врати към внос на селскостопански стоки от трети страни, която Европейската комисия поддържа. По време на пленарното заседание в Страсбург се състоя дебат относно кризата в сектор Земеделие, която се усети силно и от българското селско стопанство. Според някои оценки, преките и непреки загуби за българското земеделие само от т.нар. „руско ембарго“ възлизат на близо 300 млн. лева.
Момчил Неков изтъква, че Европейската комисия трябва да спре да заблуждава сектора с непропорционално малка помощ и с препоръки за търсене на нови пазари. Това е трудно приложимо за сектор Земеделие, имайки предвид сезонността на производството и конкуренцията от цял свят, допълва той. Според депутата, член на ресорната комисия на ЕП, Европейската комисията трябва да предложи мерки в защита на европейския производител от вноса от трети страни. Вносът от страни извън ЕС, който често е и субсидиран от държавите на произход, се предлага на цени по-ниски от това, което могат да предложат родните производители. От това страдат те, но и местната икономика, а оттам идват и социални последствия, смята Момчил Неков. Младият евродепутат социалист допълва, че Европейската комисия трябва приоритетно да защитава европейското производство, преди да осигурява достъп до европейския единен пазар на трети страни.
Европейската комисия е в процес на преговори с редица трети страни за споразумения за свободна търговия, които неимоверно ще повлияят върху сектор Земеделие. Те биха дали право на безмитен внос на много стоки и продукти, сред които и тези от селското стопанство. Наскоро Европейската комисия предложи безмитен внос на зехтин от Тунис в размер на 70 000 тона за следващите две години. Това ще улесни вноса от средиземноморската държава, но ще създаде допълнителна конкуренция за европейските производители. Момчил Неков се опасява, че по модела на това споразумение в бъдеще могат да бъдат предложени сходни мерки и споразумения, които ще създадат трудности за българските производители. Друго голямо търговско споразумение с очаквани негативни последствия за европейското земеделие е Трансатлантическото споразумение със САЩ, преговори по което се водят в момента. Земеделие и безопасност на храните са две от най-спорните глави от тези преговори, които текат в момента. След приключване им, Европейският парламент, както и националните парламенти на всички държави членки ще трябва да го одобрят, за да влезе то в сила.
ОСП: Говори науката
Платени публикации
Международното общество за прецизно земеделие прие следната дефиниция за прецизно земеделие през 2019 г.: „Прецизно земеделие е управленска стратегия, която събира, обработва и анализира времеви, пространствени и индивидуални данни и ги съчетава с друга информация в подкрепа на управленски решения въз основа на изчисления на възможните промени. Резултатите са повишени ефикасност в употребата на ресурси, качество, продуктивност, доходност и устойчивост на селскостопанската продукция.“
Формите на трудова заетост в сектор селско стопанство са три: самонаети (фермерите), наети (наемните работници) и семейна работна ръка. Тази заетост често се определя от анализаторите като непълна, допълнителна и неформална. Според данните на Агростатистиката в българското селско стопанство преобладава дела на самонаетите и семейните работници, а наетите са около 10% от всички работещи в земеделието.
Интелигентните системи промениха изцяло традиционните методи на животновъдството като практика. Продуктивното и конкурентно животновъдство използва модерни технологии от рода на модели за машинно самообучение. Модерните технологии позволяват набиране на големи обеми от животновъдни данни, които могат да се използват за ежедневни морфологични, физиологични, фенологични и други свързани измервания.
Селското стопанство е най-голямата индустрия в света и има много значимо въздействие върху околната среда. Много от неговите дейности причиняват замърсяване и деградация на почвите, водите и въздуха. То обаче може да играе и положителна роля, например чрез улавянето на парникови газове в почви и култури или намаляването на риска от наводнения, когато се прилагат определени земеделски практики. С разширяване на обхвата на тези практики въздействието се подобрява, но остава още много път, който трябва да се извърви.
В подкаст "Какво прави науката за фермера?" можете да намерите информация по ключови теми в модерното селско стопанство, свързани с глобалните тенденции на развитие, политиката на ЕС в областта на земеделието и животновъдството и научните постижения, които променят облика на фермерската професия и на селските райони.
