Европа към САЩ: Не слушайте Доналд Тръмп, имаме нужда от НАТО

Разминаването в мненията е поразително. След като Доналд Тръмп показа пренебрежението си към“отживялата” НАТО тази седмица, лидерите на източноевропейските и балтийските държави изпратиха много по-различно послание към американските лидери: американската подкрепа за 66 годишния съюз е по-важна от всякога, коментира „Политико”.

„В интерес на Съединените щати e да няма война в Европа“, сподели пред репортери полският президент Анджей Дуда във Вашингтон. „Съюзът трябва да бъде опазен от всички страни“ от изключително агресивната Русия, добави той.

Администрацията на Обама несъмнено слуша. В сряда, тя съобщи, че от февруари 2017-та година ще бъдат изпратени повече войскови части и танкове в източните части на Европа и е планирано да има военни учения в Естония, Латвия, Литва, Полша, Румъния, България и Унгария.

Почти никой друг не мисли като Тръмп относно това Съединените щати да прекратят почти 70 годишна следвоенна политика и да намалят участието на Щатите в съюза. Но неговото наблюдение, че европейските правителства често се възползват от американска военна намеса може да е гледна точка, споделяна от много хора във Вашингтон. Дори президентът Барак Обама е критикувал това, че Европа прекалено много разчита на военна подкрепа от страна на САЩ.

Лидерите на източноевропейските държави бързо отвърнаха на САЩ: „Ние плащаме по наш собствен начин.“

„Ние разбираме, че сигурността не е еднопосочна улица. Не може да бъдеш единствено консуматор – трябва да дадеш своя принос,“ каза министърът на обраната на Естония, Ханнес Хансо пред „ПОЛИТИКО“, след среща с министъра на отбраната в Пентагона Аш Картър.

Като се има предвид участието на Естония в Близкия изток и Балканите, и това че населението и наброява само 1,3 милиона, той каза, че страната му изпраща инструктори в Ирак за да помагат в обучението на защитните сили и добави, че Естония е една от само петте страни, които посрещат мандата на НАТО за изразходването на най-малко 2 процента от брутния вътрешен продукт (БВП) за отбрана. (Останалите са САЩ, Полша, Гърция и Обединеното кралство.)

Когато беше попитан за коментарите на Тръмп, Хансо отговори, че не е искал да бъде замесван във вътрешната политика на САЩ. Но той добави: „Трябва ли европейските страни да направят повече? Да, те трябва да направят повече.“

На реч в Германския фонд Маршал полският президент Дуда наблегна, че „ние бяхме до Съединените щати в Ирак и Афганистан. Днес ние сме една от малкото държави в съюза, които харчат 2 процента от брутния си вътрешен продукт за отбрана и ние целим модернизиране на нашите въоръжени сили.“

Съкращаването на бюджета за европейската отбрана е спряно след години на възстановяване. Бившият главен командващ на Съюзническите сили в Европа Адмирал Джеймс Ставридис: „Обичаме да притискаме европейците“, но истината е, че членовете на съюза на НАТО освен САЩ са похарчили общо 300 милиарда долара за отбрана – повече от похарченото от Русия и Китай за отбрана.

 „Трябва да насърчим съюзниците да харчат повече и също така да създадат усещане у Съединените щати, че има голяма полза от нашия долар в този съюз“, каза той.

Ставридис, който ръководи операциите на НАТО в Афганистан, Либия и Сирия, каза, че изявлението на Пентагона в сряда относно войсковите части звучи добре за момента.

„Ако видим, че Русия продължава със заплахите и предприема действия като по-нататъшни нарушения на суверенитета на Украйна, тогава аз мисля, че ще видим повече американски войскови части. Но смятам, че степента на отговор от администрацията е горе-долу подходяща засега“, каза той.

Държавни служители от балтийските страни наблягат, че руската заплаха за тяхната сигурност е далеч от теоретична. Хансо отбеляза, че Москва разполага оръжейни системи и войскови части в руската провинция Калининград, която е отделена от останалата част на страната, намираща се между Литва и Полша, и провеждат тренировки там.

„Ние не сме остров, но когато става въпрос за сигурност, ние сме почти на остров – Естония, Латвия и Литва“, каза той. По време на криза, той добави, че Русия и Беларус най-вероятно ще опитат да затворят малката граница между Литва и Полша, в района на Сувалки, спираща подкрепата на балтийските страни от военни части на НАТО.

„Изведнъж ние ставаме източния фронт на свободния свят”, каза Хансо, добавяйки, че кибервойната трябва да е с по-голям приоритет за НАТО, и че Естония е добре позиционирана за помощ. През 2007 година Естония беше жертва на голяма кибератака, за която много хора вярваха, че е била извършена от Русия.

Преди срещата на върха на НАТО това лято във Варшава, балтийските страни обявиха съвместни предложения относно исканията си: постоянно военно присъствие на НАТО с размерите на батальон заедно с оръжейната техника в региона.

Като цяло Полша иска същото. В реч в Националния клуб на пресата Дуда каза, че срещата на върха на НАТО през юли „трябва да демонстрира, че ние сме способни на изграждане на адекватна и сплотена защита, основана на гъвкавост и възпиране. Днес това включва увеличаване на присъствието на войскови части и съюзническа инфраструктура на източния фланг на НАТО. Истинско възпиране означава истинско присъствие“.

„Включването на САЩ в дейности по презастраховане е било и ще остане решаващо“, добави той, одобрявайки ходовете на администрацията на Обама относно подсилването на защитата на НАТО в Европа през така наречената Европейска гражданска инициатива.

Фокусът върху НАТО идва след посещението на Дуда и други лидери във Вашингтон за срещата на върха за Ядрената сигурност – и след като западът дебатира нуждата за разширяването на ролята на НАТО в битката срещу ИДИЛ след атентатите в Брюксел.

Дуда бързо отвърна, че речта му в сряда относно това, че Полша разпознава нуждата от намесата на НАТО в борбата с тероризма и заплахите от Ислямска държава. В същото време той каза, че „ние не трябва да пестим енергията си с дебати за това кое е по-опасно: танков батальон или множество терористи по улиците.“

Неслучайно притокът на европейски държавни служители във Вашингтон, заедно с други световни лидери, започна след като Тръмп изложи външнополитическите си възгледи. Бизнесменът, който продължава да води в надпреварата за номинация за републикански президент смята, че НАТО не е достатъчно подготвена за борбата с тероризма. Но по-дълбоките му противоречия със съюза, който ще навърши 67 години другата седмица, са много по-обезпокоителни за европейските и за повечето американски държавни служители.

В интервюта с вестниците „Вашингтон Поуст“ и „Ню Йорк Таймс“и по канал Си Ен Ен по-рано тази седмица, Тръмп се застъпи за обратното мащабиране на финансирането и участието на САЩ в НАТО, казвайки, че това не е добра сделка за САЩ и че не е достатъчно подготвена за борбата с тероризма.

„Ние определено не можем да си позволим това повече“, каза той.

Бившият държавен секретар Хилари Клинтън сподели, че възгледите на Тръмп са близки до „превръщането на съюза ни в защитна ракета, и ще върне двупартийното американско управление с десетилетия назад.“