Регенеративното, или наричано още консервационно земеделие, използва по-систематичен и цялостен подход към земята, която се обработва, и прилага в обработката принципи, осигуряващи повишена продуктивност и биоразнообразие в дългосрочен план. В основата му стои доброто състояние и функциониране на почвите. Доброто състояние на почвата зависи от органичната материя, която включва всякаква жива материя като корени на растения, червеи, микроби.
Вие сте тук
Мария Габриел и външният министър на Ливан обсъдиха приоритети на сътрудничество между ЕС и Ливан
Делегацията от членове на Групата ЕНП в Европейския парламент, която е на посещение в Ливан под ръководството на българския евродепутат Мария Габриел, проведе среща с ливанския външен министър Гебран Басил.
Управлението на масовия приток на бежанци в Ливан бе сред основните теми на разговора. Ливан е сред страните, изправени пред най-голям бежански натиск. Понастоящем страната е приела повече от един милион сирийски бежанци, което е ¼ от нейното население.
Мирното и трайно разрешаване на сирийския конфликт е другият важен въпрос, обсъден с ливанския външен министър. Положението в Сирия оказва пряко въздействие върху Ливан и заплашва стабилността на страната като неин съсед.
Темата за развитието в Близкия Изток и ролята на ЕС в този контекст бе друг фокус на срещата на високо ниво.
В рамките на дискусиите бе отделено специално внимание на възможността, която предоставя преразглеждането на Европейскатап олитика за съседство. „Важно е да бъдат определени приоритети на сътрудничество, които да отговарят на общите цели на ЕС и Ливан. Ключова в тази връзка е ролята на Европейския парламент“, изтъкна ръководителят на делегацията Мария Габриел.
ОСП: Говори науката
Платени публикации
Международното общество за прецизно земеделие прие следната дефиниция за прецизно земеделие през 2019 г.: „Прецизно земеделие е управленска стратегия, която събира, обработва и анализира времеви, пространствени и индивидуални данни и ги съчетава с друга информация в подкрепа на управленски решения въз основа на изчисления на възможните промени. Резултатите са повишени ефикасност в употребата на ресурси, качество, продуктивност, доходност и устойчивост на селскостопанската продукция.“
Формите на трудова заетост в сектор селско стопанство са три: самонаети (фермерите), наети (наемните работници) и семейна работна ръка. Тази заетост често се определя от анализаторите като непълна, допълнителна и неформална. Според данните на Агростатистиката в българското селско стопанство преобладава дела на самонаетите и семейните работници, а наетите са около 10% от всички работещи в земеделието.
Интелигентните системи промениха изцяло традиционните методи на животновъдството като практика. Продуктивното и конкурентно животновъдство използва модерни технологии от рода на модели за машинно самообучение. Модерните технологии позволяват набиране на големи обеми от животновъдни данни, които могат да се използват за ежедневни морфологични, физиологични, фенологични и други свързани измервания.
Селското стопанство е най-голямата индустрия в света и има много значимо въздействие върху околната среда. Много от неговите дейности причиняват замърсяване и деградация на почвите, водите и въздуха. То обаче може да играе и положителна роля, например чрез улавянето на парникови газове в почви и култури или намаляването на риска от наводнения, когато се прилагат определени земеделски практики. С разширяване на обхвата на тези практики въздействието се подобрява, но остава още много път, който трябва да се извърви.
В подкаст "Какво прави науката за фермера?" можете да намерите информация по ключови теми в модерното селско стопанство, свързани с глобалните тенденции на развитие, политиката на ЕС в областта на земеделието и животновъдството и научните постижения, които променят облика на фермерската професия и на селските райони.