Вие сте тук

Плевнелиев: България трябва да формира нови национални цели

петък, 18 Март, 2016 - 14:15

Трябва да гледаме напред и да формираме нови национални цели, които да мобилизират българските институции и общество. Това заяви от парламентарната трибуна президентът Росен Плевнелиев, в обръщение към 43-ото Народно събрание по повод резултатите от приключилия традиционен месец на политическите консултации с парламентарно представените политически партии, цитиран от в. „Стандарт“.

„Такива цели могат да бъдат изграждане на социално отговорна икономика, елиминиране на бедността и социалното изключване, целенасочена подкрепа на изостаналите региони, ускоряване на модернизацията в страната, пълноправно членство в Шенген, влизане в Еврозоната, задействане на Европейски енергиен съюз на Балканите и др. Стартирането на нови интеграционни проекти и поставянето на амбициозни, но постижими цели, е от изключителна важност“, посочи президентът Плевнелиев.

По думите му, пред страната ни се открива исторически шанс да обвърже глобалните цели за устойчивото развитие с нашите национални цели и приоритети. „Ще постъпим мъдро, ако още през тази година започнем дебата и началото на подготовката за националната програмата за развитие „България 2030“, подчерта Плевнелиев.

„Сложната и несигурна геополитическа обстановка в света изисква в страната да има стабилност, сигурност и предсказуемост“, категоричен бе държавният глава. Плевнелиев допълни, че политическата стабилност означава отговорно действие от всеки. „Диалогът в 43-то Народно събрание е по-конструктивен, отколкото в 42-то и аз благодаря за това", посочи още президентът Плевнелиев.

Президентът подчерта, че една от най-належащите реформи е здравната. „Това е реформата, която довеждаше през последните години до остър политически сблъсък. Здравето няма цена, длъжници сме на народа. Системата не работи достатъчно ефективно. Това трябва да се промени чрез мъдри законодателни решения", каза Плевнелиев.

Той определи като голямо предизвикателство пред страната ни в краткосрочен и дългосрочен план демографската криза, която може да се реши само чрез реформи в образованието и здравеопазването.

В изказването си Росен Плевнелиев отбеляза, че през изминалата година е постигнат сериозен напредък в енергетиката и по-конкретно при намаляване на дълговете в сектора, в диверсификацията на енергийните източници, енергийната ефективност, която по думите на президента ще повиши цената на домовете ни. Плевнелиев посочи също така, че през 2015 г. икономическата среда в страната е била добра – всички индекси са отбелязали растеж.

"Демократичната държавност е невъзможна без силни регулаторни органи – КЕВР, КЗК и др.", каза Плевнелиев.

По отношение на мигрантската криза Плевнелиев повтори тезата си, че е необходимо общоевропейско решение. Според него България е единствената държава в региона, която спазва правилата. „Доказахме, че можем да пазим границата на Европа много по-добре от много други", каза той и добави, че осъзнаваме динамичността на процесите. "България води балансирана външна политика. Активната и принципна политика дава своите плодове. Износът ни за Югоизточна Европа достигна 9 милиарда евро. Търговският обмен между България и Румъния се увеличи 10 пъти, със Сърбия - 6 пъти, с Турция - 2 пъти", заяви Плевнелиев.

Президентът призова и за нови идеи във външната политика през 21 век. "Европейските ценности са мир, върховенство на закона и свободи. Това са и нашите ценности", заяви президентът и разкритикува тези политици, които противопоставят европейските и българските интереси.

ОСП: Говори науката

Платени публикации

pic

Регенеративното, или наричано още консервационно земеделие, използва по-систематичен и цялостен подход към земята, която се обработва, и прилага в обработката принципи, осигуряващи повишена продуктивност и биоразнообразие в дългосрочен план. В основата му стои доброто състояние и функциониране на почвите. Доброто състояние на почвата зависи от органичната материя, която включва всякаква жива материя като корени на растения, червеи, микроби.

pic

Международното общество за прецизно земеделие прие следната дефиниция за прецизно земеделие през 2019 г.: „Прецизно земеделие е управленска стратегия, която събира, обработва и анализира времеви, пространствени и индивидуални данни и ги съчетава с друга информация в подкрепа на управленски решения въз основа на изчисления на възможните промени. Резултатите са повишени ефикасност в употребата на ресурси, качество, продуктивност, доходност и устойчивост на селскостопанската продукция.“

pic

Формите на трудова заетост в сектор селско стопанство са три: самонаети (фермерите), наети (наемните работници) и семейна работна ръка. Тази заетост често се определя от анализаторите като непълна, допълнителна и неформална. Според данните на Агростатистиката в българското селско стопанство преобладава дела на самонаетите и семейните работници, а наетите са около 10% от всички работещи в земеделието.

pic

Интелигентните системи промениха изцяло традиционните методи на животновъдството като практика. Продуктивното и конкурентно животновъдство използва модерни технологии от рода на модели за машинно самообучение. Модерните технологии позволяват набиране на големи обеми от животновъдни данни, които могат да се използват за ежедневни морфологични, физиологични, фенологични и други свързани измервания.

pic

Селското стопанство е най-голямата индустрия в света и има много значимо въздействие върху околната среда. Много от неговите дейности причиняват замърсяване и деградация на почвите, водите и въздуха. То обаче може да играе и положителна роля, например чрез улавянето на парникови газове в почви и култури или намаляването на риска от наводнения, когато се прилагат определени земеделски практики. С разширяване на обхвата на тези практики въздействието се подобрява, но остава още много път, който трябва да се извърви.

pic

В подкаст "Какво прави науката за фермера?" можете да намерите информация по ключови теми в модерното селско стопанство, свързани с глобалните тенденции на развитие, политиката на ЕС в областта на земеделието и животновъдството и научните постижения, които променят облика на фермерската професия и на селските райони.