Вие сте тук

Български евродепутати отново искат отпадането на Механизма за сътрудничество

сряда, 9 Март, 2016 - 13:18

Преди три години за първи път лансирах идеята, че Механизмът сътрудничество и контрол не работи, така както е бил замислен, когато България се присъединяваше към ЕС през далечната 2007 година.
 

Това каза евродепутатът Илияна Йотова за БНР според която механизмът повече вреди на България в европейски и международен план и не дава очакваните резултати вътре в страната. Още при постановяването на механизма се казва, че България и Румъния трябва да положат допълнителни усилия по отношение на съдебната реформа и борбата с корупцията. Самото понятие „допълнителни усилия“ е красноречиво за липсата на конкретни критерии и оценъчна система, допълни Йотова:

Затова, ако внимателно видите тези доклади през годините, ще видите, че в един момент ЕК оценява в положителната степен определени стъпки, предприети от двете страни, а в следващия доклад вече ги отрича и казва, че те не са достатъчни или че влияят в друга посока.

Според Йотова механизмът трябва да бъде променен като ясно бъдат посочени критериите на ЕК. Самият ЕС се измени през тези години от 2007 насам. Вече имаме нов договор, който дава и нови отношения между държавите, изтъкна тя.Въпреки многото промени в законодателството обаче, не сме достигнали справедливо правораздаване, допълни тя.

Кому е нужен този инструмент, след като той не действа в тази посока? Още повече, политическото влияние върху съдебната система у нас е много силно, но, повярвайте ми, има и политическо влияние по начина, по който се пишат тези доклади!

За промяна на механизма има консенсус между българските евродепутати, които работят в Комисията по вътрешна сигурност в ЕП, заяви Йотова. За промяна са се обявили и от румънската страна, още преди месеци, въпреки, че докладът там е „в доста по-положителна светлина“.

Йотова припомни, че всички правителства от 2008 г. работят съвместно с европейски експерти за реформи в правосъдието и заяви, че не отчаянието а амбицията трябва да ни води. По отношение на механизма, както и на Шенген, е необходима българска позиция.  

За премахване на Механиза за сътрудничество и контрол се обяви и Емил Радев, евродепутат от ГЕРБ/ЕНП. Според Радев е необходима ясна позиция от всички институции. Критиките в мониторинговия доклад не са непознати и всички те са отбелязани в стратегиите за съдебна реформа и тази за борбата в корупцията, допълни той.

Ние с Румъния не сме държави втора категория, които единствени имат такъв механизъм. Ние трябва да се присъединим към всички останали държави-членки и да попаднем под общоевропейските механизми, какъвто е механизмът за върховенството на закона, коментира Емил Радев. В последния месец ясно видяхме как този механизъм беше задействан спрямо Полша заради политическото влияние върху Конституционния съд.

Когато има едни механизми, които работят и които се отнасят до всички държави-членки, недискриминационно, оттам нататък нещата се поставят на равни условия и няма как да бъде сочена една или друга страна като черните овци в ЕС, допълни той и поясни, че настоящият механизъм вече четвърта година на практика блокира България и Румъния за приемането им в Шенген, въпреки декларациите на ЕК и ЕП, че не трябва да се прави връзка между двете теми.

Факт е, че до този момент, въпреки че пазим може би най-добре външната граница на ЕС и че се справяме с много големи предизвикателства, с мигрантската и бежанската вълна, благодарение на този механизъм стоим извън Шенген, а това в последните месеци става и доста опасно.

ОСП: Говори науката

Платени публикации

pic

Регенеративното, или наричано още консервационно земеделие, използва по-систематичен и цялостен подход към земята, която се обработва, и прилага в обработката принципи, осигуряващи повишена продуктивност и биоразнообразие в дългосрочен план. В основата му стои доброто състояние и функциониране на почвите. Доброто състояние на почвата зависи от органичната материя, която включва всякаква жива материя като корени на растения, червеи, микроби.

pic

Международното общество за прецизно земеделие прие следната дефиниция за прецизно земеделие през 2019 г.: „Прецизно земеделие е управленска стратегия, която събира, обработва и анализира времеви, пространствени и индивидуални данни и ги съчетава с друга информация в подкрепа на управленски решения въз основа на изчисления на възможните промени. Резултатите са повишени ефикасност в употребата на ресурси, качество, продуктивност, доходност и устойчивост на селскостопанската продукция.“

pic

Формите на трудова заетост в сектор селско стопанство са три: самонаети (фермерите), наети (наемните работници) и семейна работна ръка. Тази заетост често се определя от анализаторите като непълна, допълнителна и неформална. Според данните на Агростатистиката в българското селско стопанство преобладава дела на самонаетите и семейните работници, а наетите са около 10% от всички работещи в земеделието.

pic

Интелигентните системи промениха изцяло традиционните методи на животновъдството като практика. Продуктивното и конкурентно животновъдство използва модерни технологии от рода на модели за машинно самообучение. Модерните технологии позволяват набиране на големи обеми от животновъдни данни, които могат да се използват за ежедневни морфологични, физиологични, фенологични и други свързани измервания.

pic

Селското стопанство е най-голямата индустрия в света и има много значимо въздействие върху околната среда. Много от неговите дейности причиняват замърсяване и деградация на почвите, водите и въздуха. То обаче може да играе и положителна роля, например чрез улавянето на парникови газове в почви и култури или намаляването на риска от наводнения, когато се прилагат определени земеделски практики. С разширяване на обхвата на тези практики въздействието се подобрява, но остава още много път, който трябва да се извърви.

pic

В подкаст "Какво прави науката за фермера?" можете да намерите информация по ключови теми в модерното селско стопанство, свързани с глобалните тенденции на развитие, политиката на ЕС в областта на земеделието и животновъдството и научните постижения, които променят облика на фермерската професия и на селските райони.