Вие сте тук

България трябва да транспонира Директивата за единното железопътно пространство

четвъртък, 25 Февруари, 2016 - 13:50

Комисията поиска от България, Германия, Гърция, Латвия, Люксембург, Румъния и Чешката република да транспонират в националното си законодателство Директива 2012/34/ЕС за създаване на единно европейско железопътно пространство, съобщава Рапид. В Директивата се съдържат основните разпоредби за отварянето на пазара в сектора на железопътния транспорт. С нея се установяват правилата за управление на железопътната инфраструктура и дейностите в областта на железопътния транспорт, критериите за лицензиране на железопътни предприятия, принципите и процедурите за определяне и събиране на инфраструктурни такси и за разпределяне на инфраструктурния капацитет, както и за упражняване на регулаторен надзор. Държавите членки трябваше да въведат в сила мерките, необходими за привеждане в съответствие с Директивата, в срок до 16 юни 2015 г. На 22 юли 2015 г. Европейската комисия изпрати официално уведомително писмо на няколко държави членки. Досега посочените по-горе седем държави членки не са уведомили Комисията, че са предприели някакви мерки. Ако в срок до два месеца те не изпратят информация за предприетите мерки, Комисията може да сезира Съда на ЕС.

ОСП: Говори науката

Платени публикации

pic

Регенеративното, или наричано още консервационно земеделие, използва по-систематичен и цялостен подход към земята, която се обработва, и прилага в обработката принципи, осигуряващи повишена продуктивност и биоразнообразие в дългосрочен план. В основата му стои доброто състояние и функциониране на почвите. Доброто състояние на почвата зависи от органичната материя, която включва всякаква жива материя като корени на растения, червеи, микроби.

pic

Международното общество за прецизно земеделие прие следната дефиниция за прецизно земеделие през 2019 г.: „Прецизно земеделие е управленска стратегия, която събира, обработва и анализира времеви, пространствени и индивидуални данни и ги съчетава с друга информация в подкрепа на управленски решения въз основа на изчисления на възможните промени. Резултатите са повишени ефикасност в употребата на ресурси, качество, продуктивност, доходност и устойчивост на селскостопанската продукция.“

pic

Формите на трудова заетост в сектор селско стопанство са три: самонаети (фермерите), наети (наемните работници) и семейна работна ръка. Тази заетост често се определя от анализаторите като непълна, допълнителна и неформална. Според данните на Агростатистиката в българското селско стопанство преобладава дела на самонаетите и семейните работници, а наетите са около 10% от всички работещи в земеделието.

pic

Интелигентните системи промениха изцяло традиционните методи на животновъдството като практика. Продуктивното и конкурентно животновъдство използва модерни технологии от рода на модели за машинно самообучение. Модерните технологии позволяват набиране на големи обеми от животновъдни данни, които могат да се използват за ежедневни морфологични, физиологични, фенологични и други свързани измервания.

pic

Селското стопанство е най-голямата индустрия в света и има много значимо въздействие върху околната среда. Много от неговите дейности причиняват замърсяване и деградация на почвите, водите и въздуха. То обаче може да играе и положителна роля, например чрез улавянето на парникови газове в почви и култури или намаляването на риска от наводнения, когато се прилагат определени земеделски практики. С разширяване на обхвата на тези практики въздействието се подобрява, но остава още много път, който трябва да се извърви.

pic

В подкаст "Какво прави науката за фермера?" можете да намерите информация по ключови теми в модерното селско стопанство, свързани с глобалните тенденции на развитие, политиката на ЕС в областта на земеделието и животновъдството и научните постижения, които променят облика на фермерската професия и на селските райони.