Вие сте тук

Амнести отново ни критикува за отношението към ромите и бежанците

сряда, 24 Февруари, 2016 - 10:07
Тема: 

България продължава да не разполага с план за интеграция на признатите бежанци и други хора, ползващи се с международна закрила. Това се казва в годишния доклад на „Амнести интернешънъл" за правата на човека в частта му за България, съобщава „Дарик”.

За пореден път страната ни е критикувана от правозащитната организация за отношението към ромите, бежанците и мигрантите.

През 2015 г. беше регистрирано четирикратно увеличение в броя на бежанците и мигрантите, влезли в България през границата с Турция след значителния спад през 2014 г. в резултат на въвеждането на мерки за защита на границата, отбелязва "Амнести интернешънъл".

Властите огласиха план за удължаване на настоящата 33-километрова ограда с 60 км, за да отклонят миграционните потоци към официалните гранични пунктове. Неправителствени организации обаче съобщиха, че хора, търсещи международна закрила и опитали да влязат в България през контролните пунктове, са били връщани. През октомври афганистанец, търсещ убежище, почина, след като бе улучен от рикоширал куршум при предупредителен изстрел на полицай на българско-турската граница. Българският хелзинкски комитет изрази тревога от разминаванията между версиите на властите и на разследването за случилото се, посочва "Амнести".

Правозащитната организация отбелязва, че през юни правителството прие Национална стратегия за миграцията, убежището и интеграцията за 2015-2020 г., но тя не е последвана от план за действие за прилагането й.

Продължават да будят безпокойство условията, при които живеят кандидатите за убежище, и по-специално храната, подслона и достъпа да медицински грижи и лекарства. През януари месечната помощ от 65 лева, отпусната на кандидатите за убежище в центровете за настаняване, беше спряна, допълва документът.

"Амнести" критикува също отношението на властите към ромите. Въпреки конституционното право на жилище, българското законодателство не забранява изрично принудителното извеждане от жилище, нито гарантира предпазни мерки в съответствие с международните норми в областта на човешките права. Властите продължиха принудително да гонят ромските общности от обитаваните от тях жилища. Някои са били преместени в неподходящи жилища, а други са останали без покрив, се казва в доклада.

През юни Комисарят по човешките права към Съвета на Европа изрази загриженост от високото равнище на расизъм и нетърпимост срещу различни групи, включително бежанци, кандидати за убежище и мигранти, които са особено уязвими за насилие и тормоз.

Престъпленията от омраза срещу роми, мюсюлмани, евреи и други етнически и религиозни малцинства продължиха да се третират по-скоро като хулигански актове, вместо да бъдат разглеждани от правосъдието като престъпления от расистка и ксенофобска омраза, подчертава организацията.

Национални и международни организации, включително Европейският комитет за предотвратяване на изтезанията и Комисарят по човешките права към Съвета на Европа, разкритикуваха съдебната система за непълнолетни закононарушители като неадекватна и призоваха тя да бъде изцяло реформирана, посочва докладът.

ОСП: Говори науката

Платени публикации

pic

Регенеративното, или наричано още консервационно земеделие, използва по-систематичен и цялостен подход към земята, която се обработва, и прилага в обработката принципи, осигуряващи повишена продуктивност и биоразнообразие в дългосрочен план. В основата му стои доброто състояние и функциониране на почвите. Доброто състояние на почвата зависи от органичната материя, която включва всякаква жива материя като корени на растения, червеи, микроби.

pic

Международното общество за прецизно земеделие прие следната дефиниция за прецизно земеделие през 2019 г.: „Прецизно земеделие е управленска стратегия, която събира, обработва и анализира времеви, пространствени и индивидуални данни и ги съчетава с друга информация в подкрепа на управленски решения въз основа на изчисления на възможните промени. Резултатите са повишени ефикасност в употребата на ресурси, качество, продуктивност, доходност и устойчивост на селскостопанската продукция.“

pic

Формите на трудова заетост в сектор селско стопанство са три: самонаети (фермерите), наети (наемните работници) и семейна работна ръка. Тази заетост често се определя от анализаторите като непълна, допълнителна и неформална. Според данните на Агростатистиката в българското селско стопанство преобладава дела на самонаетите и семейните работници, а наетите са около 10% от всички работещи в земеделието.

pic

Интелигентните системи промениха изцяло традиционните методи на животновъдството като практика. Продуктивното и конкурентно животновъдство използва модерни технологии от рода на модели за машинно самообучение. Модерните технологии позволяват набиране на големи обеми от животновъдни данни, които могат да се използват за ежедневни морфологични, физиологични, фенологични и други свързани измервания.

pic

Селското стопанство е най-голямата индустрия в света и има много значимо въздействие върху околната среда. Много от неговите дейности причиняват замърсяване и деградация на почвите, водите и въздуха. То обаче може да играе и положителна роля, например чрез улавянето на парникови газове в почви и култури или намаляването на риска от наводнения, когато се прилагат определени земеделски практики. С разширяване на обхвата на тези практики въздействието се подобрява, но остава още много път, който трябва да се извърви.

pic

В подкаст "Какво прави науката за фермера?" можете да намерите информация по ключови теми в модерното селско стопанство, свързани с глобалните тенденции на развитие, политиката на ЕС в областта на земеделието и животновъдството и научните постижения, които променят облика на фермерската професия и на селските райони.