Регенеративното, или наричано още консервационно земеделие, използва по-систематичен и цялостен подход към земята, която се обработва, и прилага в обработката принципи, осигуряващи повишена продуктивност и биоразнообразие в дългосрочен план. В основата му стои доброто състояние и функциониране на почвите. Доброто състояние на почвата зависи от органичната материя, която включва всякаква жива материя като корени на растения, червеи, микроби.
Вие сте тук
Вотът на недоверие за здравеопазването не мина
петък, 19 Февруари, 2016 - 09:33
Секция:
С 80 гласа „за“ първият вот на недоверие към кабинета „Борисов“ 2 не мина, предаде Агенция „Фокус“. „За“ вота гласуваха 80 народи представители, „против“ - 130 и „въздържали се“ - 5, с което вотът не бе приет.
Под Проекта на решение за гласуване на недоверие заради политиката на кабинета в сектор „Здравеопазване”, се подписаха общо 69 народни представители от парламентарните групи на „БСП лява България“ и ДПС, както и независимите Георги Кадиев и Велизар Енчев. Вотът на недоверие беше внесен на 11 февруари, а дебатите по него се проведоха на 17 февруари. Вотът не се смята за приет, тъй като за него гласуваха по-малко от половината от всички народни представители. Ново предложение за недоверие на същото основание не може да бъде направено през следващите 6 месеца.
Депутатите от ГЕРБ, РБ, ПФ, АБВ, както и трима независими депутати гласуваха „против“ вота на недоверие. От БДЦ се въздържаха, а от БСП, ДПС, „Атака“ и трима независими го подкрепиха. 80 народни представители от ГЕРБ гласуваха „против“ първия вот на недоверие към кабинета „Борисов 2“. 38 депутати от „БСП лява България“ гласуваха „за“ вота на недоверие. От ДПС „за“ вота бяха 30 депутати. От ПГ на РБ 21 народни представители бяха „против“. От ПФ – 17 депутати гласуваха „против“. 15 депутати от БДЦ гласуваха с „въздържали се“. От „Атака“ 9 бяха „за“. От АБВ 9 депутати гласуваха „против“. Независимите депутати гласуваха различно. 3-ма от тях подкрепиха вота на недоверие и 3-ма го отхвърлиха.
ОСП: Говори науката
Платени публикации
Международното общество за прецизно земеделие прие следната дефиниция за прецизно земеделие през 2019 г.: „Прецизно земеделие е управленска стратегия, която събира, обработва и анализира времеви, пространствени и индивидуални данни и ги съчетава с друга информация в подкрепа на управленски решения въз основа на изчисления на възможните промени. Резултатите са повишени ефикасност в употребата на ресурси, качество, продуктивност, доходност и устойчивост на селскостопанската продукция.“
Формите на трудова заетост в сектор селско стопанство са три: самонаети (фермерите), наети (наемните работници) и семейна работна ръка. Тази заетост често се определя от анализаторите като непълна, допълнителна и неформална. Според данните на Агростатистиката в българското селско стопанство преобладава дела на самонаетите и семейните работници, а наетите са около 10% от всички работещи в земеделието.
Интелигентните системи промениха изцяло традиционните методи на животновъдството като практика. Продуктивното и конкурентно животновъдство използва модерни технологии от рода на модели за машинно самообучение. Модерните технологии позволяват набиране на големи обеми от животновъдни данни, които могат да се използват за ежедневни морфологични, физиологични, фенологични и други свързани измервания.
Селското стопанство е най-голямата индустрия в света и има много значимо въздействие върху околната среда. Много от неговите дейности причиняват замърсяване и деградация на почвите, водите и въздуха. То обаче може да играе и положителна роля, например чрез улавянето на парникови газове в почви и култури или намаляването на риска от наводнения, когато се прилагат определени земеделски практики. С разширяване на обхвата на тези практики въздействието се подобрява, но остава още много път, който трябва да се извърви.
В подкаст "Какво прави науката за фермера?" можете да намерите информация по ключови теми в модерното селско стопанство, свързани с глобалните тенденции на развитие, политиката на ЕС в областта на земеделието и животновъдството и научните постижения, които променят облика на фермерската професия и на селските райони.
