Регенеративното, или наричано още консервационно земеделие, използва по-систематичен и цялостен подход към земята, която се обработва, и прилага в обработката принципи, осигуряващи повишена продуктивност и биоразнообразие в дългосрочен план. В основата му стои доброто състояние и функциониране на почвите. Доброто състояние на почвата зависи от органичната материя, която включва всякаква жива материя като корени на растения, червеи, микроби.
Вие сте тук
Европейските лидери обсъждат оставането на Великобритания и миграцията
четвъртък, 18 Февруари, 2016 - 09:51
Секция:
Лидерите от Европейския съюз ще преговарят тази вечер по споразумение, което може да реши изхода от предстоящия референдум за членството на Великобритания в съюза, съобщава БНР.
Сделката по новите условия на британското членство трябва да бъде подкрепена единодушно от 28-те държавни ръководители за да стане юридически обвързваща.
Пакетът от мерки включва забрана за определени социални помощи и детски надбавки за новопостъпилите на работа европейски граждани на британския трудов пазар. Освен това, когато имигрантите отглеждат децата си извън Великобритания, парите за детските помощи ще са намалени до размера в родните им страни.
Спорен остава срокът на този предпазен механизъм, но Лондон настоява за поне 4 години с 2 възможни продължения. България и други източноевропейски страни искат годините да са по-малко.
Споразумението ще има силата на международен договор с обещание за промени в европейските закони веднага щом референдумът във Обединеното кралство завърши с положителен резултат и правителството потвърди оставането като пълноправен член на ЕС.
Сделката за предоговаряне условията на британското членство е нужна на премиера Дейвид Камерън, за да излезе от изключително сложната вътрешнополитическа ситуация в страната му. Подклаждано от евроскептични медии и политически демагози, голяма част от общественото мнение в страната е крайно негативно настроено към ЕС, често пъти оприличаван като „бюрокрацията в Брюксел“, която налага решенията за живота на англичаните. За да се опита да спре мнозинството от тях да гласуват за напускането на съюза на подготвяния референдум, министър-председателят поиска гаранции от останалите правителствени лидери, които да отговарят на очакванията и философията на британците, която Камерън описа в едно от последните си публични изказвания:
Не желаем страната ни да се обвързва с все по-тесен политически съюз в Европа. Ние сме горда нация с независими и демократични институции, които ни служат добре от векове насам. За нас Европа означава да работим заедно за повече споделен просперитет и сигурност. А не да бъдем въвлечени в някаква европейска супер-държава. Нито сега, нито когато и да било.
През втория ден се очаква лидерите да обсъдят мерките по миграционната криза, които още не се прилагат изцяло. Част от заседанието е посветено на сътрудничеството с Турция и на войната в Сирия.
Другата ключова тема в разговорите между лидерите на ЕС през следващите два дни ще бъде миграционната криза.
Германският канцлер Ангела Меркел заяви в Бундестага, че на днешната среща трябва да бъде взето решение дали сделката с Турция от миналия ноември за спиране на притока на мигранти трябва да бъде спазена или да бъде изоставена в полза на създаване на бариера по границите на Гърция с България с Македония. Въпреки договорените политически отстъпки и финансови стимули за Анкара, от началото на годината през Егейско море са преминали десетки хиляди нелегални мигранти. Гърция пък е изградила само два от петте центъра за регистрация, които трябваше да бъдат готови в края на 2015-та. Меркел се обяви за продължаване на сътрудничеството с Турция.
По-рано тази седмица обаче страните от Вишеградската четворка се обявиха за “План Б“, който предвижда втори вал към Европа на българо-гръцката и македонско-гръцката граница.
Представители на българското правителство се обявиха за общоевропейско решение за засилване на външните граници на съюза. Външният министър Даниел Митов заяви, че ще поиска включване на НАТО срещу миграционния поток през границата с Турция, а също и обща европейска политика за връщане на икономическите мигранти.
ОСП: Говори науката
Платени публикации
Международното общество за прецизно земеделие прие следната дефиниция за прецизно земеделие през 2019 г.: „Прецизно земеделие е управленска стратегия, която събира, обработва и анализира времеви, пространствени и индивидуални данни и ги съчетава с друга информация в подкрепа на управленски решения въз основа на изчисления на възможните промени. Резултатите са повишени ефикасност в употребата на ресурси, качество, продуктивност, доходност и устойчивост на селскостопанската продукция.“
Формите на трудова заетост в сектор селско стопанство са три: самонаети (фермерите), наети (наемните работници) и семейна работна ръка. Тази заетост често се определя от анализаторите като непълна, допълнителна и неформална. Според данните на Агростатистиката в българското селско стопанство преобладава дела на самонаетите и семейните работници, а наетите са около 10% от всички работещи в земеделието.
Интелигентните системи промениха изцяло традиционните методи на животновъдството като практика. Продуктивното и конкурентно животновъдство използва модерни технологии от рода на модели за машинно самообучение. Модерните технологии позволяват набиране на големи обеми от животновъдни данни, които могат да се използват за ежедневни морфологични, физиологични, фенологични и други свързани измервания.
Селското стопанство е най-голямата индустрия в света и има много значимо въздействие върху околната среда. Много от неговите дейности причиняват замърсяване и деградация на почвите, водите и въздуха. То обаче може да играе и положителна роля, например чрез улавянето на парникови газове в почви и култури или намаляването на риска от наводнения, когато се прилагат определени земеделски практики. С разширяване на обхвата на тези практики въздействието се подобрява, но остава още много път, който трябва да се извърви.
В подкаст "Какво прави науката за фермера?" можете да намерите информация по ключови теми в модерното селско стопанство, свързани с глобалните тенденции на развитие, политиката на ЕС в областта на земеделието и животновъдството и научните постижения, които променят облика на фермерската професия и на селските райони.
