Вие сте тук

Правителството одобри позицията на България за заседанието на Европейския съвет

сряда, 17 Февруари, 2016 - 14:18

Правителството одобри българската позиция за предстоящия Европейски съвет, който ще се проведе на 18 и 19 февруари в Брюксел. Основен акцент в срещата ще са предложенията на Обединеното кралство за предоговаряне на параметрите за членство в ЕС и въпроси, свързан с миграцията, съобщава правителствената пресслужба.

След политическия обмен на мнения по време на заседанието на Европейския съвет през декември 2015 г. относно плановете на Обединеното кралство за провеждането на референдум за оставане или излизане от Съюза, сега Европейският съвет ще се опита да постигне съгласие по взаимно удовлетворителни решения във всички четири области (икономическо управление, конкурентоспособност, суверенитет и свободно движение). В позицията си българската страна ще обърне внимание, че не може да подкрепи предложения, които са в противоречие с Договорите на ЕС и водят до дискриминация на граждани на ЕС въз онова на национално гражданство. Ще участваме активно в намирането на компромис, който да създаде, от една страна, баланс между принципа на свободно движение и равно третиране на гражданите на Съюза, а от друга – правото на всяка държава членка да се защитава от злоупотреби.

Европейският съвет ще направи оценка на напредъка в изпълнението на решенията си в отговор на миграционната и бежанска криза в подготовка за срещата на Европейския съвет през март.

Министерският съвет одобри и доклада на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията Ивайло Московски за резултатите от Срещата на върха по авиация на ЕС, която се проведе на 20 и 21 януари в Амстердам. Срещата се определя като едно от най-съществените събития през тази година. Организаторите проведоха три тематични панела, в рамките на които бяха дискутирани ключови аспекти от одобрената през декември 2015 г. Стратегия за въздухоплаването в Европа и европейските приоритети, свързани с интелигентното регулиране, свързаността и иновациите в авиационния отрасъл.

В изказването си министър Московски заяви, че приемането на регламента за правата на пътниците, както и на правилата за безопасност при използването на безпилотните летателни апарати (дронове), следва да се разглеждат като основен приоритет. Той каза още, че договарянето на споразумения за въздушен транспорт би подобрило пазарния достъп и възможностите за инвестиции във важни задгранични пазари за авиокомпаниите в ЕС.

Одобрени бяха и доклади за проведеното в Амстердам на 25 и 26 януари неформално заседание на Съвета „Правосъдие и вътрешни работи”.

Основни теми на дискусия в частта „Вътрешни работи” бяха борбата с тероризма и създаването на Европейска гранична и брегова охрана. Обсъдени бяха възможностите за засилване на обмена на информация в областта на борбата с тероризма както на национално ниво (между полицията и службите за сигурност), така и между държавите-членки. На преден план беше изведена необходимостта от осигуряване на свързаност между отделните бази данни на равнище ЕС и премахване на техническите и законодателните пречки пред осъществяването на подобен вид обмен. Акцент беше поставен и върху необходимостта от повишаване на капацитета на „служителите на първа линия” за ранно идентифициране на признаците на радикализация. По предложението за създаване на Европейска агенция за гранична и брегова охрана бяха дискутирани четири основни аспекта – принципът на споделена отговорност, въвеждането на оценка на уязвимостта, създаването на пул от гранични служители за участие в операции на Агенцията и правото на намеса в случай на ситуация по външната граница, изискваща спешни действия.

Министрите на правосъдието обсъждаха основно темата за противодействието на престъпленията в кибернетичното пространство. Те се обединиха около идеята за създаването на обща европейска рамка за противодействие на киберпрестъпленията с конкретни правила относно определяне на компетентността. Откроена беше възможността за използване на наличните правни инструменти, например, тези от взаимната правна помощ, както и европейската заповед за разследване. В същото време беше отбелязана необходимостта от провеждане на задълбочен дебат по темата на експертно равнище, включително по отношение събирането на доказателства в електронна форма и регулиране на отношенията с доставчиците на интернет услуги.

Правителството одобри резултатите от българското участие в неформалното заседание на Съвета на ЕС по конкурентоспособност, проведено на 27 и 28 януари в Амстердам. В частта „Вътрешен пазар и индустрия“ по отношение на единния пазар на услуги взетите решения са за по-доброто и коректно прилагане на съществуващите правила. Всички министри подкрепиха инициативите в Стратегията за единния пазар и по-специално за паспорта за услуги и аналитичната рамка за регулираните професии. Паспортът за услуги следва да намали административната тежест и да гарантира, че доставчиците на услуги ще имат лесен достъп до трансгранични пазари. В частта „Научни изследвания“ бе проведен дебат за възможностите за увеличаване на производителността и икономическия растеж в Европа на базата на повече и по-целенасочени инвестиции в научни изследвания и иновации. Комисията представи идеята за създаването на Европейски съвет за иновации, който да обедини под една шапка инструментите за насърчаване на иновации и стартиращи компании („Хоризонт 2020“ и COSME), както и рисковите фондове.

ОСП: Говори науката

Платени публикации

pic

Регенеративното, или наричано още консервационно земеделие, използва по-систематичен и цялостен подход към земята, която се обработва, и прилага в обработката принципи, осигуряващи повишена продуктивност и биоразнообразие в дългосрочен план. В основата му стои доброто състояние и функциониране на почвите. Доброто състояние на почвата зависи от органичната материя, която включва всякаква жива материя като корени на растения, червеи, микроби.

pic

Международното общество за прецизно земеделие прие следната дефиниция за прецизно земеделие през 2019 г.: „Прецизно земеделие е управленска стратегия, която събира, обработва и анализира времеви, пространствени и индивидуални данни и ги съчетава с друга информация в подкрепа на управленски решения въз основа на изчисления на възможните промени. Резултатите са повишени ефикасност в употребата на ресурси, качество, продуктивност, доходност и устойчивост на селскостопанската продукция.“

pic

Формите на трудова заетост в сектор селско стопанство са три: самонаети (фермерите), наети (наемните работници) и семейна работна ръка. Тази заетост често се определя от анализаторите като непълна, допълнителна и неформална. Според данните на Агростатистиката в българското селско стопанство преобладава дела на самонаетите и семейните работници, а наетите са около 10% от всички работещи в земеделието.

pic

Интелигентните системи промениха изцяло традиционните методи на животновъдството като практика. Продуктивното и конкурентно животновъдство използва модерни технологии от рода на модели за машинно самообучение. Модерните технологии позволяват набиране на големи обеми от животновъдни данни, които могат да се използват за ежедневни морфологични, физиологични, фенологични и други свързани измервания.

pic

Селското стопанство е най-голямата индустрия в света и има много значимо въздействие върху околната среда. Много от неговите дейности причиняват замърсяване и деградация на почвите, водите и въздуха. То обаче може да играе и положителна роля, например чрез улавянето на парникови газове в почви и култури или намаляването на риска от наводнения, когато се прилагат определени земеделски практики. С разширяване на обхвата на тези практики въздействието се подобрява, но остава още много път, който трябва да се извърви.

pic

В подкаст "Какво прави науката за фермера?" можете да намерите информация по ключови теми в модерното селско стопанство, свързани с глобалните тенденции на развитие, политиката на ЕС в областта на земеделието и животновъдството и научните постижения, които променят облика на фермерската професия и на селските райони.