Регенеративното, или наричано още консервационно земеделие, използва по-систематичен и цялостен подход към земята, която се обработва, и прилага в обработката принципи, осигуряващи повишена продуктивност и биоразнообразие в дългосрочен план. В основата му стои доброто състояние и функциониране на почвите. Доброто състояние на почвата зависи от органичната материя, която включва всякаква жива материя като корени на растения, червеи, микроби.
Вие сте тук
Парламентът обсъжда вот на недоверие за здравеопазването
сряда, 17 Февруари, 2016 - 09:52
Секция:
На днешното си пленарно заседание, народните представители ще проведат дебат по внесения първи вот на недоверие към кабинета „Борисов 2” Под Проекта на решение за гласуване на недоверие на Министерския съвет на Република България с министър-председател Бойко Борисов заради политиката му в здравеопазването с се подписали общо 69 народни представители от парламентарните групи на БСП и ДПС, както и независимите Георги Кадиев и Велизар Енчев, съобщава агенция „Фокус”.
Той беше внесен на 11 февруари, но дебатите бяха насрочени за днес, за да бъде спазено законовото изискване разискванията по проекта да започват не по-рано от три дни и не по-късно от седем дни от постъпването на предложението. Още през месец януари, когато двете парламентарни групи инициираха вота, те обясниха, че темата му ще бъде цялостната политика на правителството в сферата на здравеопазването, а мотивите му не са само станалите скандали с двете турски ваксини „Еувакс” и „Пентаксим”. Чл. 107 ал. 2 от Правилника на работа на Народното събрание забранява на народните представители да правят промени и допълнения в проекта на решение, което е обект на днешните дебати, а гласуването му ще се проведе не по-рано от 24 часа след приключване на разискванията. Проектът за решение ще се смята за приет, ако за него гласуват повече от половината от всички народни представители, а при отхвърлянето му, ново предложение за недоверие на същото основание не може да бъде направено през следващите 6 месеца.
ОСП: Говори науката
Платени публикации
Международното общество за прецизно земеделие прие следната дефиниция за прецизно земеделие през 2019 г.: „Прецизно земеделие е управленска стратегия, която събира, обработва и анализира времеви, пространствени и индивидуални данни и ги съчетава с друга информация в подкрепа на управленски решения въз основа на изчисления на възможните промени. Резултатите са повишени ефикасност в употребата на ресурси, качество, продуктивност, доходност и устойчивост на селскостопанската продукция.“
Формите на трудова заетост в сектор селско стопанство са три: самонаети (фермерите), наети (наемните работници) и семейна работна ръка. Тази заетост често се определя от анализаторите като непълна, допълнителна и неформална. Според данните на Агростатистиката в българското селско стопанство преобладава дела на самонаетите и семейните работници, а наетите са около 10% от всички работещи в земеделието.
Интелигентните системи промениха изцяло традиционните методи на животновъдството като практика. Продуктивното и конкурентно животновъдство използва модерни технологии от рода на модели за машинно самообучение. Модерните технологии позволяват набиране на големи обеми от животновъдни данни, които могат да се използват за ежедневни морфологични, физиологични, фенологични и други свързани измервания.
Селското стопанство е най-голямата индустрия в света и има много значимо въздействие върху околната среда. Много от неговите дейности причиняват замърсяване и деградация на почвите, водите и въздуха. То обаче може да играе и положителна роля, например чрез улавянето на парникови газове в почви и култури или намаляването на риска от наводнения, когато се прилагат определени земеделски практики. С разширяване на обхвата на тези практики въздействието се подобрява, но остава още много път, който трябва да се извърви.
В подкаст "Какво прави науката за фермера?" можете да намерите информация по ключови теми в модерното селско стопанство, свързани с глобалните тенденции на развитие, политиката на ЕС в областта на земеделието и животновъдството и научните постижения, които променят облика на фермерската професия и на селските райони.
