Изпълнение на Европейската програма за миграцията: напредък по приоритетните действия

За преодоляването на най-тежката бежанска криза след Втората световна война с над 60 милиона бежанци и вътрешно разселени лица по света са необходими силно укрепване на миграционната система на ЕС и координиран европейски отговор. Въпреки че е особено желателно миграционните потоци да намалеят предвид на невъзможността често националните и местните органи да реагират своевременно, не бива да храним илюзии, че кризата ще приключи, преди да бъде намерено окончателно решение на нейните първопричини, а именно нестабилността, войната и терора в непосредствена близост с Европа и особено продължаващата война и безчинства в Сирия, съобщава Рапид.

През последните шест месеца Европейската комисия работи за предприемането на бърз и координиран европейски отговор, като внесе няколко предложения, целящи да предоставят на държавите членки необходимите инструменти за по-доброто управление на големия брой пристигащи мигранти. Предложенията предвиждаха утрояване на присъствието в морето, въвеждане на нова система за неотложни действия за солидарност, чрез която да се преместват кандидати за убежище от най-засегнатите държави, безпрецедентно мобилизиране на средства от бюджета на ЕС в размер на над 10 милиарда евро за справяне с кризата с бежанците и подпомагане на най-засегнатите държави, изработване на нова рамка за координация и сътрудничество за страните от Западните Балкани, начало на ново партньорство с Турция, амбициозно предложение за нова европейска гранична и брегова охрана. С тези стъпки Европейският съюз засили политиката на Европа в областта на убежището и миграцията, за да бъде тя в състояние да отговори на новите предизвикателства, пред които е изправена. И все пак, въпреки че основните градивни елементи вече са налице, липсва тяхното цялостно изпълнение на място. Ясно е, че е необходимо да се направи много повече за установяването на устойчива система за управление на миграцията.

Във връзка с предстоящото заседание на Европейския съвет следващата седмица Комисията докладва днес за изпълнението на приоритетните действия по Европейската програма за миграцията и набелязва основните области, в които са необходими незабавни усилия, за да се възстанови контролът върху положението.

Първият заместник-председател на Европейската комисия Франс Тимерманс заяви: „През втората половина на 2015 г. безпрецедентен брой хора влязоха в Европа по незаконен начин. Нуждаещите се от закрила трябва да кандидатстват за убежище в първата страна от ЕС, която достигнат. При необходимост те могат да бъдат преместени в други държави членки, за да се постигне по-справедливо разпределение. Лицата, които не кандидатстват убежище или не отговарят на условията за получаването на такова, обаче трябва да бъдат бързо и ефективно идентифицирани и върнати. Възстановяването на нормалното управление на потоците е най-неотложният приоритет за изпълнение понастоящем. Европейската комисия оказва подкрепа на държавите членки за предприемането на координиран европейски отговор, включително чрез предоставянето на значително финансиране и на практическа помощ.“

Комисарят по въпросите на миграцията, вътрешните работи и гражданството Димитрис Аврамопулос заяви: „Докато броят на пристигащите в Европа мигранти продължава да бъде голям, е необходимо да ускорим предприемането на договорения европейски отговор, чрез който се постига равновесие между отговорност и солидарност. За хората, пристигащи в Съюза, трябва да е ясно, че ако се нуждаят от закрила, ще я получат, но не те избират къде ще стане това, и че ако не отговарят на условията за получаването на закрила, ще бъдат върнати. За по-доброто управление на потока от мигранти и по-ефективното охраняване на европейските граници е необходимо всички държави членки да изпълнят поетите от тях ангажименти, да прилагат строго европейските правила относно убежището и граничния контрол и да оказват нужната помощ на най-засегнатите държави членки.“

През декември Европейската комисия докладва за напредъка по изпълнението на решенията, взети от държавите членки, и установи, че прилагането е твърде бавно. Два месеца по-късно е постигнат известен напредък по редица въпроси. Така например напредък се отчита при процента на снемане на пръстови отпечатъци, което е от основно значение за доброто управление на системата за убежище. Делът на мигрантите, чиито пръстови отпечатъци се съдържат в базата данни на Евродак, нарасна от 8 % през септември 2015 г. на 78 % през януари 2016 г. в Гърция, а в Италия — от 36 % на 87 % за същия период. Това обаче не променя факта, че не бяха спазени много крайни срокове, а напредъкът по изпълнението на ангажиментите е бавен.

За да представи постигнатия досега напредък и работата, която все още предстои да бъде свършена, Комисията представи днес доклади за напредъка по отношение на системата на горещите точки и схемата за преместване в Италия и Гърция, както и напредъка по отношение на мерките, предприети за изпълнение на ангажиментите от изявлението, одобрено по време на срещата на високо равнище за маршрута през Западните Балкани, проведена през октомври 2015 г. Комисията също така издава мотивирани становища в девет производства за установяване на нарушение като част от ангажимента си в рамките на Европейската програма за миграцията да отдаде приоритет на прилагането на общата европейска система за убежище. Освен това тя представя доклад за изпълнението на плана за действие между ЕС и Турция.

Комисията прие днес препоръка към Гърция относно предприемането на спешни мерки с цел постепенното възобновяване на прехвърлянията съгласно регламента „Дъблин“. Колегиумът предложи също така временно да се преустанови прилагането схемата за преместване във връзка с 30 % от кандидатите, които трябва да бъдат преместени в Австрия тази година. Той обсъди и проект на препоръки по силата на член 19б от Кодекса на шенгенските граници, които ще бъдат отправени към Гърция.

Стабилизиране на ситуацията в държавите членки, подложени на най-голям натиск: препоръка към Гърция за възобновяване на прехвърлянията в рамките на дъблинската система

За да функционира общата европейска система за убежище, трябва да има реална възможност за връщане на кандидатите за убежище в първата държава на влизане в ЕС, както се предвижда в общоприетите правила на ЕС. От 2010—2011 г. насам държавите членки не са в състояние да извършат прехвърляния в рамките на дъблинската система към Гърция поради системните пропуски, установени от Европейския съд по правата на човека и Съда на Европейския съюз.

Днес Комисията прие Препоръка към Гърция относно предприемането на спешни мерки с цел възобновяване на прехвърлянията съгласно Регламента „Дъблин“. След решението на Съда на ЕС през 2011 г., под наблюдението на Комисията, Европейската служба за подкрепа в областта на убежището и държавите членки, Гърция въведе няколко подобрения и предприе действия за коригиране на недостатъците в своята система за убежище.

Въпреки това, при все че Комисията признава създаването на по-адекватни структури в областта на убежището, като например Службата за убежище и Службата за първоначално приемане, все още е необходимо да се направят подобрения в основни области в процеса на предоставяне на убежище, преди Регламентът „Дъблин“ да може отново да бъде изцяло приложен към Гърция, особено що се отнася до капацитета и условията за прием, достъпа до процедурата за предоставяне на убежище, обжалването и правната помощ.

В Препоръката се набелязват конкретните стъпки, които да бъдат предприети, така че Гърция отново да участва в дъблинската система, като се акцентира върху подобряването на капацитета за прием и на условията на живот за кандидатите за убежище в Гърция и върху предоставянето на реална възможност за достъп до процедурата за предоставяне на убежище, включително допускането на обжалвания, като се гарантира, че съответните институции функционират пълноценно и разполагат с достатъчно персонал и средства, за да разглеждат повече заявления. В същото време следва да се вземе предвид тежестта върху Гърция, която произтича от настоящия голям брой кандидати за убежище.

Органите на държавите членки, под контрола на националните съдилища и Съда на ЕС, носят отговорност за преценката дали условията позволяват ограниченото възобновяване на прехвърляния. В препоръката се изисква от Гърция да докладва през март за постигнатия напредък, което ще спомогне за преценката дали условията позволяват държавите членки да пристъпят към отделни прехвърляния към Гърция по Регламента „Дъблин“ с оглед на конкретно постигнатия напредък.

Сигурни граници

Управлението на външната граница на ЕС е свързано с отговорности. През последните месеци граничният контрол по маршрута през Западните Балкани бе извършван по некоординиран начин, което доведе до приемането на едностранни мерки с проблемни последствия за предхождащите държави по веригата. В тази връзка Комисията подчерта важността на регистрирането на мигрантите, устойчивостта на границите и повишаването на капацитета за прием, така че да бъдат намерени структурни решения на предизвикателствата, пред които е изправена Европа.

За преодоляването на тази тенденция е необходимо държавите по миграционния маршрут да ускорят изпълнението на ангажиментите, поети на срещата на високо равнище, посветена на маршрута през Западните Балкани, и да гарантират, че приеманите решения са напълно координирани и, когато е приложимо, в рамките на правото на Съюза. Преди всичко държавите членки трябва да се ангажират да сложат край на практиката да препращат мигрантите, които са посочили намерението си да кандидатстват за убежище в друга държава. Мигрантите, които не отговарят на изискванията за предоставяне на закрила, трябва да бъдат върнати бързо и при пълно зачитане на основните права.

Способността на Съюза да поддържа пространство без вътрешен граничен контрол зависи от наличието на сигурни външни граници. Шенгенската система е достатъчно гъвкава, за да се даде възможност на държавите членки да реагират на променящите се обстоятелства. В резултат на постоянно нарастващия брой на пристигащите мигранти и бежанци държавите членки предприеха извънредни крайни мерки, като например временното възобновяване на граничния контрол по вътрешните граници, в съответствие с разпоредбите на Кодекса на шенгенските граници.

Днес Колегиумът от членове на Комисията обсъди проект на препоръки за Гърция съгласно член 19б от Кодекса на шенгенските граници. След като в доклад за оценка по Шенген бе заключено, че в управлението на границите от Гърция има пропуски, понастоящем Съветът обмисля препоръки за отстраняването на тези сериозни недостатъци. Комисията е готова да предприеме необходимите мерки, след като Съветът вземе решение по този въпрос. За да може на следващ етап да се премахне контролът по всички вътрешни граници, от съществено значение е Шенгенската система да бъде стабилизирана чрез използването на нейните защитни механизми.

Изпълнение на действията за преместване

Преместването е важен инструмент за намаляване на натиска върху най-засегнатите от миграционния поток държави членки, за да се осигури по-справедливо разпределение на кандидатите за убежище в Европа и за възстановяване на реда при управление на миграцията. Но то изисква ефективно сътрудничество между страните, от които се преместват мигрантите, и държавите членки, които ги приемат, както и политическа воля, с която да се гарантира успешното функциониране на механизма.

Ето защо днес Комисията се обърна към всички държави членки, за да им напомни за техните задължения съгласно двете решения за преместване и да ги призове да ускорят темпа на изпълнение с оглед на ясната цел за оказване на спешна помощ. Със засилването на граничния контрол по маршрута през Западните Балкани натискът, който тези решения целяха да облекчат, вероятно ще се увеличи, поради което необходимостта от солидарност е още по-наложителна.

Решението за преместване предвижда възможност за адаптиране на механизма за преместване в случаите, когато държавите членки са изправени пред резки промени в миграционните потоци, водещи до внезапен приток на граждани на трети държави. Поради извънредната ситуация, пред която е изправена Австрия, Комисията предложи за срок от една година временно да бъде спряно преместването на 30 % от кандидатите, разпределени на страната. Настоящата ситуация в Австрия се характеризира с внезапен приток на граждани на трети държави на нейна територия в резултат на вторичните движения в Европа, което доведе до рязко увеличаване на броя на лицата, търсещи международна закрила. През декември Комисията вече бе предложила временното спиране на изпълнението на задълженията на Швеция по механизма за преместване за срок от една година.