Регенеративното, или наричано още консервационно земеделие, използва по-систематичен и цялостен подход към земята, която се обработва, и прилага в обработката принципи, осигуряващи повишена продуктивност и биоразнообразие в дългосрочен план. В основата му стои доброто състояние и функциониране на почвите. Доброто състояние на почвата зависи от органичната материя, която включва всякаква жива материя като корени на растения, червеи, микроби.
Вие сте тук
Главният прокурор Сотир Цацаров отправи сигнал до Генералния секретариат на Съвета на Европа и до Европейския комитет по проблемите на престъпността за липсата на отговор от сръбските власти за екстрадицията на Цветан Василев
вторник, 9 Февруари, 2016 - 11:57
Секция:
Тема:
Главният прокурор Сотир Цацаров отправи искане до Генералния секретариат на Съвета на Европа и до Европейския комитет по проблемите на престъпността за спешно разглеждане на информация за възникнали трудности във връзка с приложението на Европейската конвенция за екстрадиция ( ЕКЕ) по повод екстрадицията на Цветан Василев от Република Сърбия в Република България. Това гласи съобщение на страницата на Прокуратурата.
Предметът на искането е свързан с приложението на чл.18 ал.1 от ЕКЕ, а именно задължението на замолената страна да уведомява молещата страна относно решението си за екстрадиция на обвиняемо или осъдено лице.
Поводът е липсата на конкретен отговор повече от 1 година и 4 месеца на молба за екстрадиция, както и липсата на конкретен отговор повече от 8 месеца на допълнителна молба за екстрадиция на Цветан Василев, намиращ се на територията на Република Сърбия, въпреки направените запитвания за това до министъра на правосъдието на Република Сърбия.
С молба от 18.09.2014 г. до министъра на правосъдието на Република Сърбия главният прокурор е поискал компетентните съдебни власти на Република Сърбия да предадат на българските съдебни власти българския гражданин Цветан Василев, за да бъде разследван за престъпления по чл.203 ал.1 вр.чл.201 вр.чл.20 ал.3 вр. ал.1 от НК по досъдебно производство на Софийска градска прокуратура.
Горепосочената молба за екстрадиция на Цветан Василев е изпратена по дипломатически път с нота от 22.09.2014 г. на българското посолство в Белград.
По тази молба все още прокуратурата няма отговор от Министерството на правосъдието на Република Сърбия относно решението на компетентните сръбски власти дали допускат или отказват екстрадицията на българския гражданин Цветан Василев.
На 21.05.2015 г. главният прокурор е изпратил допълнителна молба до Министъра на правосъдието на Република Сърбия относно екстрадицията на Цветан Василев. В допълнителната молба, в която изрично е посочено, че все още няма отговор на първоначалната такава, е поискана екстрадицията на същия български гражданин и за още едно престъпление-такова по чл.219 ал.4 вр. ал.3 вр. ал.1 вр.чл.20 ал.3 вр. ал.1 от НК. В допълнителната молба за екстрадиция от 21.05.2015 г. отново са описани допълнително установените факти, въз основа на които се основава допълнителното искане, като са приложени всички необходими документи, ведно с превод на документите на сръбски език.
На 25.05.2015 г. допълнителната молба за екстрадиция на Цветан Василев е изпратена на Министерството на правосъдието на Република България, а на 28.05.2015 г. с нота е предадена на Министерството на външните работи на Република Сърбия.
След изпращането на допълнителната молба за екстрадиция на Цветан Василев до сръбските власти, от сръбска страна не е получен никакъв отговор, както на основната молба за екстрадицията на лицето от Република Сърбия, така и на допълнителната молба от 21.05.2015 г.
Поради това с напомнително писмо от 24.11.2015 г., изпратено чрез българското Министерство на правосъдието до Министерството на правосъдието на Република Сърбия главният прокурор е поискал на основание чл.18 ал.1 от Европейската конвенция за екстрадиция информация постановил ли е сръбският съд решение за екстрадицията на Цветан Василев, както по първоначалната, така и по допълнителната молба.
„Липсата на отговор от страна на сръбските власти по настоящия конкретен случай при наличието на напомнителна кореспонденция за това, в един нетрадиционно дълъг, надхвърлящ по наша преценка разумните срокове за произнасяне по молба за екстрадиция, на фона на традиционно добрите професионални контакти със сръбските власти, ме мотивират да отправя към Вас настоящото искане, в съответствие с чл.3 от посочените по-горе процедурни правила, за бъде инициирана в спешен порядък процедурата на разрешаване в дух на приятелство на възникналите затруднения по приложението на чл.18 ал.1 от Европейската конвенция за екстрадиция, подписана в Париж на 13.12.1957 г.“ е посочено още в искането на главния прокурор.
До сръбските съдебни власти са изпратени и още две молби за правна помощ, касаещи призоваване на Цветан Василев.
ОСП: Говори науката
Платени публикации
Международното общество за прецизно земеделие прие следната дефиниция за прецизно земеделие през 2019 г.: „Прецизно земеделие е управленска стратегия, която събира, обработва и анализира времеви, пространствени и индивидуални данни и ги съчетава с друга информация в подкрепа на управленски решения въз основа на изчисления на възможните промени. Резултатите са повишени ефикасност в употребата на ресурси, качество, продуктивност, доходност и устойчивост на селскостопанската продукция.“
Формите на трудова заетост в сектор селско стопанство са три: самонаети (фермерите), наети (наемните работници) и семейна работна ръка. Тази заетост често се определя от анализаторите като непълна, допълнителна и неформална. Според данните на Агростатистиката в българското селско стопанство преобладава дела на самонаетите и семейните работници, а наетите са около 10% от всички работещи в земеделието.
Интелигентните системи промениха изцяло традиционните методи на животновъдството като практика. Продуктивното и конкурентно животновъдство използва модерни технологии от рода на модели за машинно самообучение. Модерните технологии позволяват набиране на големи обеми от животновъдни данни, които могат да се използват за ежедневни морфологични, физиологични, фенологични и други свързани измервания.
Селското стопанство е най-голямата индустрия в света и има много значимо въздействие върху околната среда. Много от неговите дейности причиняват замърсяване и деградация на почвите, водите и въздуха. То обаче може да играе и положителна роля, например чрез улавянето на парникови газове в почви и култури или намаляването на риска от наводнения, когато се прилагат определени земеделски практики. С разширяване на обхвата на тези практики въздействието се подобрява, но остава още много път, който трябва да се извърви.
В подкаст "Какво прави науката за фермера?" можете да намерите информация по ключови теми в модерното селско стопанство, свързани с глобалните тенденции на развитие, политиката на ЕС в областта на земеделието и животновъдството и научните постижения, които променят облика на фермерската професия и на селските райони.
