Вие сте тук

България ще предостави 6 млн. евро за сирийските бежанци в Турция

четвъртък, 4 Февруари, 2016 - 09:53

България трябва да даде около 5,9 милиона евро от бюджета си за бежанците в Турция през следващите 2 години. Миналата вечер правителствата на 28-те държави от ЕС се споразумяха за националните си вноски по т.нар. финансов Механизъм за бежанците в Турция от общо 3 милиарда евро, съобщава БНР.

Специалният фонд за финансиране хуманитарните дейности на турска територия в помощ на бежанците беше създаден още през ноември, но досега чакаше подписите на правителствата, за да влезе в сила. До последно Италия отказваше да го одобри, като настояваше за намаляване на националните вноски от бюджетите. Затова проектите за интеграция на сирийците и иракчаните в Турция не можаха да започнат от 1 януари, както бе предвидено.

Идеята е кандидатите за убежище да получат по-добри условия на живот и да се откажат да бягат в ЕС през съседна Гърция.

В крайна сметка тази вечер беше пстигнат компромис на ниво посланици и разпределението остава следното – 1 милиард евро ще дойде от еврофондовете, а 2 милиарда евро ще се съберат допълнително с вноски от 28-те държави като процент от брутния им национален доход. Така за България вноската е изчислена на 5,9 милиона евро, според съобщение на холандското ротационно председателство на съвета.Те трябва да бъдат платени през тази и следващата финансова година.

Според споразумението извънредният разход няма да бъде счетен за нарушение на правилата за бюджетна дисциплина, които изискват до 3% дефицит.

ОСП: Говори науката

Платени публикации

pic

Регенеративното, или наричано още консервационно земеделие, използва по-систематичен и цялостен подход към земята, която се обработва, и прилага в обработката принципи, осигуряващи повишена продуктивност и биоразнообразие в дългосрочен план. В основата му стои доброто състояние и функциониране на почвите. Доброто състояние на почвата зависи от органичната материя, която включва всякаква жива материя като корени на растения, червеи, микроби.

pic

Международното общество за прецизно земеделие прие следната дефиниция за прецизно земеделие през 2019 г.: „Прецизно земеделие е управленска стратегия, която събира, обработва и анализира времеви, пространствени и индивидуални данни и ги съчетава с друга информация в подкрепа на управленски решения въз основа на изчисления на възможните промени. Резултатите са повишени ефикасност в употребата на ресурси, качество, продуктивност, доходност и устойчивост на селскостопанската продукция.“

pic

Формите на трудова заетост в сектор селско стопанство са три: самонаети (фермерите), наети (наемните работници) и семейна работна ръка. Тази заетост често се определя от анализаторите като непълна, допълнителна и неформална. Според данните на Агростатистиката в българското селско стопанство преобладава дела на самонаетите и семейните работници, а наетите са около 10% от всички работещи в земеделието.

pic

Интелигентните системи промениха изцяло традиционните методи на животновъдството като практика. Продуктивното и конкурентно животновъдство използва модерни технологии от рода на модели за машинно самообучение. Модерните технологии позволяват набиране на големи обеми от животновъдни данни, които могат да се използват за ежедневни морфологични, физиологични, фенологични и други свързани измервания.

pic

Селското стопанство е най-голямата индустрия в света и има много значимо въздействие върху околната среда. Много от неговите дейности причиняват замърсяване и деградация на почвите, водите и въздуха. То обаче може да играе и положителна роля, например чрез улавянето на парникови газове в почви и култури или намаляването на риска от наводнения, когато се прилагат определени земеделски практики. С разширяване на обхвата на тези практики въздействието се подобрява, но остава още много път, който трябва да се извърви.

pic

В подкаст "Какво прави науката за фермера?" можете да намерите информация по ключови теми в модерното селско стопанство, свързани с глобалните тенденции на развитие, политиката на ЕС в областта на земеделието и животновъдството и научните постижения, които променят облика на фермерската професия и на селските райони.