Вие сте тук

Правителството прие План за действие за 2016 г. с мерките, произтичащи от членството на България в ЕС

сряда, 20 Януари, 2016 - 11:35

Министерският съвет прие План за действие за 2016 г. с мерките, произтичащи от членството на България в Европейския съюз, и доклад за изпълнението на плана за 2015 г., съобщават от правителството.

Общо 242 мерки трябва да бъдат изпълнени през тази година. Те са свързани с изготвянето на нормативни актове, които въвеждат изискванията на директиви на ЕС със срок за транспониране през 2016 г. и до края на април 2017 г., както и директиви и рамкови решения, чиито срокове за въвеждане в българското законодателство са изтекли, но все още не са реализирани.

С част от поставените цели в плана за 2016 г. ще бъде осигурено прилагането на учредителните договори, регламентите и решенията на ЕС, изпълнение на поети ангажименти в рамките на Пилотния проект за правото на ЕС или в рамките на процедури за нарушения по чл. 258 от Договора за функционирането на ЕС. Включени са и 33 мерки, свързани с поети ангажименти в рамките на 11 процедури за нарушения и 11 запитвания на ЕК, получени в рамките на Пилотния проект на ЕС. За изпълнение през тази година са включени и 82 мерки от плана за 2015 г., от които 62 не са реализирани в срок, а 20 са със заложени срокове за изпълнение през тази година.

Причина за забавянето е недоброто планиране на работата на министерствата по започване на процеса на разработване на нормативни актове, както и продължителното вътрешноведомствено и междуведомствено съгласуване, особено в случаите, когато в изготвянето и съгласуването на текстовете са ангажирани две или повече министерства и ведомства.

Табло №32 с директиви в областта на вътрешния пазар (Single Market Scoreboard) ще отчете степента, в която държавите-членки са въвели директивите на ЕС в областта на вътрешния пазар с краен срок за транспониране до 31 октомври 2015 г. Крайният срок за нотификация пред Европейската комисия на приетите актове беше 10 декември. За България към тази дата невъведени бяха седем директиви от 1099, т. е. дефицитът ни по въвеждането е 0,6 на сто.

В резултат на засиления мониторинг и предварителен преглед на ангажиментите по въвеждане на директивите в областта на вътрешния пазар в рамките на координационния механизъм по въпросите на ЕС, резултатът от предишното Табло №31 (0,7% дефицит) беше подобрен, като към края на декември 2015 г. са останали невъведени четири директиви.

ОСП: Говори науката

Платени публикации

pic

Регенеративното, или наричано още консервационно земеделие, използва по-систематичен и цялостен подход към земята, която се обработва, и прилага в обработката принципи, осигуряващи повишена продуктивност и биоразнообразие в дългосрочен план. В основата му стои доброто състояние и функциониране на почвите. Доброто състояние на почвата зависи от органичната материя, която включва всякаква жива материя като корени на растения, червеи, микроби.

pic

Международното общество за прецизно земеделие прие следната дефиниция за прецизно земеделие през 2019 г.: „Прецизно земеделие е управленска стратегия, която събира, обработва и анализира времеви, пространствени и индивидуални данни и ги съчетава с друга информация в подкрепа на управленски решения въз основа на изчисления на възможните промени. Резултатите са повишени ефикасност в употребата на ресурси, качество, продуктивност, доходност и устойчивост на селскостопанската продукция.“

pic

Формите на трудова заетост в сектор селско стопанство са три: самонаети (фермерите), наети (наемните работници) и семейна работна ръка. Тази заетост често се определя от анализаторите като непълна, допълнителна и неформална. Според данните на Агростатистиката в българското селско стопанство преобладава дела на самонаетите и семейните работници, а наетите са около 10% от всички работещи в земеделието.

pic

Интелигентните системи промениха изцяло традиционните методи на животновъдството като практика. Продуктивното и конкурентно животновъдство използва модерни технологии от рода на модели за машинно самообучение. Модерните технологии позволяват набиране на големи обеми от животновъдни данни, които могат да се използват за ежедневни морфологични, физиологични, фенологични и други свързани измервания.

pic

Селското стопанство е най-голямата индустрия в света и има много значимо въздействие върху околната среда. Много от неговите дейности причиняват замърсяване и деградация на почвите, водите и въздуха. То обаче може да играе и положителна роля, например чрез улавянето на парникови газове в почви и култури или намаляването на риска от наводнения, когато се прилагат определени земеделски практики. С разширяване на обхвата на тези практики въздействието се подобрява, но остава още много път, който трябва да се извърви.

pic

В подкаст "Какво прави науката за фермера?" можете да намерите информация по ключови теми в модерното селско стопанство, свързани с глобалните тенденции на развитие, политиката на ЕС в областта на земеделието и животновъдството и научните постижения, които променят облика на фермерската професия и на селските райони.