Регенеративното, или наричано още консервационно земеделие, използва по-систематичен и цялостен подход към земята, която се обработва, и прилага в обработката принципи, осигуряващи повишена продуктивност и биоразнообразие в дългосрочен план. В основата му стои доброто състояние и функциониране на почвите. Доброто състояние на почвата зависи от органичната материя, която включва всякаква жива материя като корени на растения, червеи, микроби.
Вие сте тук
Полша се отказва от квотите за имигранти
понеделник, 16 Ноември, 2015 - 09:52
Секция:
Новото правителство на Полша няма да приема мигранти по квотите, определени от ЕС без уверения за сигурността на страната след нападенията в Париж, съобщи новоизбраният министър по въпросите, свързани с ЕС, Конрад Симански, цитиран от агенция „Фокус”.
„Решенията на ЕС, които ние критикуваме, за заселването на бежанците и мигрантите из целия Съюз са част от задължаващото европейско законодателство. Но изправени пред трагедията в Париж, не виждаме причини да ги уважаваме“, смята Симански. „Полша трябва да запази пълен контрол над границите си, както и над своята политика за даване на убежище“, смята той.
„Атаките в Париж означават, че трябва да направим дълбока ревизия на европейската политика. Трябва да приемаме бежанци единствено ако имаме гаранции, че са безопасни. Това е ключово условие и днес въпросителен знак е поставен до него в цяла Европа“, добави той.
Междувременно новият външен министър на Полша Витолд Вашиковски обяви, че Европа трябва „да се отнася по друг начин с Мюсюлманското общество, живущо в Европа. То мрази континента и иска да го разруши“. Полша досега е приела около 200 сирийски християнски бежанци.
ОСП: Говори науката
Платени публикации
Международното общество за прецизно земеделие прие следната дефиниция за прецизно земеделие през 2019 г.: „Прецизно земеделие е управленска стратегия, която събира, обработва и анализира времеви, пространствени и индивидуални данни и ги съчетава с друга информация в подкрепа на управленски решения въз основа на изчисления на възможните промени. Резултатите са повишени ефикасност в употребата на ресурси, качество, продуктивност, доходност и устойчивост на селскостопанската продукция.“
Формите на трудова заетост в сектор селско стопанство са три: самонаети (фермерите), наети (наемните работници) и семейна работна ръка. Тази заетост често се определя от анализаторите като непълна, допълнителна и неформална. Според данните на Агростатистиката в българското селско стопанство преобладава дела на самонаетите и семейните работници, а наетите са около 10% от всички работещи в земеделието.
Интелигентните системи промениха изцяло традиционните методи на животновъдството като практика. Продуктивното и конкурентно животновъдство използва модерни технологии от рода на модели за машинно самообучение. Модерните технологии позволяват набиране на големи обеми от животновъдни данни, които могат да се използват за ежедневни морфологични, физиологични, фенологични и други свързани измервания.
Селското стопанство е най-голямата индустрия в света и има много значимо въздействие върху околната среда. Много от неговите дейности причиняват замърсяване и деградация на почвите, водите и въздуха. То обаче може да играе и положителна роля, например чрез улавянето на парникови газове в почви и култури или намаляването на риска от наводнения, когато се прилагат определени земеделски практики. С разширяване на обхвата на тези практики въздействието се подобрява, но остава още много път, който трябва да се извърви.
В подкаст "Какво прави науката за фермера?" можете да намерите информация по ключови теми в модерното селско стопанство, свързани с глобалните тенденции на развитие, политиката на ЕС в областта на земеделието и животновъдството и научните постижения, които променят облика на фермерската професия и на селските райони.
