Регенеративното, или наричано още консервационно земеделие, използва по-систематичен и цялостен подход към земята, която се обработва, и прилага в обработката принципи, осигуряващи повишена продуктивност и биоразнообразие в дългосрочен план. В основата му стои доброто състояние и функциониране на почвите. Доброто състояние на почвата зависи от органичната материя, която включва всякаква жива материя като корени на растения, червеи, микроби.
Вие сте тук
Подновява се дискусията за приемане на бежанци в Европа
понеделник, 16 Ноември, 2015 - 11:45
Секция:
Атаките в Париж и намереният сирийски паспорт близо до едно от телата на нападателите подновиха европейския дебат за това дали да се вземат по-строги мерки относно мигрантите. Поради факта, че континента е изправен пред най-голямата мигрантска криза след Втората световна война, членките на ЕС спорят с месеци за това как да се спре притокът на мигранти и как да бъдат разпределени новодошлите.
Десните политици твърдят, че нациите трябвада бъдат предпазливи относно вълната от хора, бягащи от войните и бедността в Африка и Близкия изток.
„Не всеки бежанец е терорист на Ислямска държава, ное наивно да вярваме, че няма нито един бунтовник сред бежанците“, сподели пред германската преса в неделя Маркус Сьодер – политик от консервативната баварска партия ХСС.
„Париж промени всичко“ и „миграцията трябва да се контролира“, каза още Сьодер, чиято партия е критична относно позицията нагерманския канцлер Ангела Меркел по въпроса за настаняването на бежанците.
В неделя президентът на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер заяви, че „няма нужда от цялостен преглед на европейската политика относно бежанците.“
Откриването на сирийски паспорт близо до тялото на единия от атакувалите подбуди страх, че някои от нападателите може би са навлезли в Европа като част от огромен поток от хора, бягащи от гражданската война в Сирия.
Гръцките и сръбските власти потвърдиха, че паспортът е принадлежал на мъж, регистриран като бежанец през октомври на остров Лерос и кандидатствал за убежище в Сърбия няколко дни по-късно.
ОСП: Говори науката
Платени публикации
Международното общество за прецизно земеделие прие следната дефиниция за прецизно земеделие през 2019 г.: „Прецизно земеделие е управленска стратегия, която събира, обработва и анализира времеви, пространствени и индивидуални данни и ги съчетава с друга информация в подкрепа на управленски решения въз основа на изчисления на възможните промени. Резултатите са повишени ефикасност в употребата на ресурси, качество, продуктивност, доходност и устойчивост на селскостопанската продукция.“
Формите на трудова заетост в сектор селско стопанство са три: самонаети (фермерите), наети (наемните работници) и семейна работна ръка. Тази заетост често се определя от анализаторите като непълна, допълнителна и неформална. Според данните на Агростатистиката в българското селско стопанство преобладава дела на самонаетите и семейните работници, а наетите са около 10% от всички работещи в земеделието.
Интелигентните системи промениха изцяло традиционните методи на животновъдството като практика. Продуктивното и конкурентно животновъдство използва модерни технологии от рода на модели за машинно самообучение. Модерните технологии позволяват набиране на големи обеми от животновъдни данни, които могат да се използват за ежедневни морфологични, физиологични, фенологични и други свързани измервания.
Селското стопанство е най-голямата индустрия в света и има много значимо въздействие върху околната среда. Много от неговите дейности причиняват замърсяване и деградация на почвите, водите и въздуха. То обаче може да играе и положителна роля, например чрез улавянето на парникови газове в почви и култури или намаляването на риска от наводнения, когато се прилагат определени земеделски практики. С разширяване на обхвата на тези практики въздействието се подобрява, но остава още много път, който трябва да се извърви.
В подкаст "Какво прави науката за фермера?" можете да намерите информация по ключови теми в модерното селско стопанство, свързани с глобалните тенденции на развитие, политиката на ЕС в областта на земеделието и животновъдството и научните постижения, които променят облика на фермерската професия и на селските райони.
