Регенеративното, или наричано още консервационно земеделие, използва по-систематичен и цялостен подход към земята, която се обработва, и прилага в обработката принципи, осигуряващи повишена продуктивност и биоразнообразие в дългосрочен план. В основата му стои доброто състояние и функциониране на почвите. Доброто състояние на почвата зависи от органичната материя, която включва всякаква жива материя като корени на растения, червеи, микроби.
Вие сте тук
ЕС ще постигане целта за 2020 г. за намаляване на парниковите газове
Според доклад, публикуван днес от Европейската агенция за околна среда (ЕАОС), Европейският съюз е на път да постигне и надхвърли целта си за намаляване на емисиите на парникови газове с 20 % до 2020 г.
Данните от доклада „Тенденции и прогнози в Европа през 2015 г.“ показват, че емисиите на парникови газове в Европа са намалели с 23 % между 1990 г. и 2014 г. и са достигнали най-ниските регистрирани досега нива.
Според последните прогнози на страните от ЕС, Съюзът е на път да постигне намаление от 24 % до 2020 г. при изпълнение на действащите мерки и 25 % — при въвеждане на допълнителни мерки, които вече се планират в държавите членки. ЕС вече работи за постигане на своята цел за намаляване на емисиите с поне 40 % до 2030 г. — приносът на ЕС към новото световно споразумение относно изменението на климата, което ще се договаря в Париж през декември.
Комисарят на ЕС по въпросите на климата и енергетиката Мигел Ариас Канете заяви: „Резултатите говорят сами по себе си. Европа успя да намали емисиите на парникови газове с 23 % между 1990 г. и 2014 г., а икономиката ѝ нарасна с 46 % за същия период. Нееднократно показахме, че опазването на климата и икономическият растеж вървят ръка за ръка. Това е ясно послание в навечерието на конференцията по въпросите на климата в Париж, че Европа спазва поетите ангажименти и че нашите политики в областта на климата и енергетиката имат ефект. Освен това вече направихме първите стъпки към изпълнение на ангажимента, който ще поемем в Париж, като представихме нови предложения по-рано това лято.“
Изпълнителният директор на ЕАОС Ханс Брюнинкс заяви: „Усилията на Европа да намали емисиите на парникови газове и да инвестира в енергийната ефективност и възобновяемата енергия донесоха конкретни ползи. Нашият доклад показва, че ЕС е на път да постигне целите си за 2020 г. в областта на климата. От данни в него също така става ясно, че за постигането на нашите дългосрочни цели за 2030 и 2050 г. е необходима коренна промяна в начина, по който произвеждаме и използваме енергия в Европа.“
На път към постигане на целта за 2020 г. за парниковите газове
Докладът на ЕАОС показва, че според приблизителни прогнози за парниковите газове през 2014 г. емисиите са намалели с 4 % през 2014 г. в сравнение с 2013 г. Отчасти това се дължи на необичайно топлата година и съответно по-ниското потребление на енергия. Това означава, че през 2014 г. вътрешните емисии на парникови газове в ЕС са били с 23 % под равнищата от 1990 г.
Според последните прогнози на страните от ЕС[1] Съюзът е на път да постигне намаление от 24 % до 2020 г. при изпълнение на действащите мерки и 25 % — при въвеждане на допълнителни мерки, които вече се планират в държавите членки. Това показва, че ЕС също така е на път да изпълни своята цел в рамките на Протокола от Киото за втория период на задължения от 2013 до 2020 г.
Напредък по отношение на целта за 2030 г. за парниковите газове
Очаква се намаляването на емисиите на парникови газове да продължи и след 2020 г., но с по-бавни темпове. Според представените от държавите членки прогнози, планираните намаления на емисиите до 2030 г. се очаква да бъдат с между 27 % (при настоящите мерки) и 30 % (чрез допълнителни мерки, планирани от държавите членки) по-ниски спрямо равнищата от 1990 г. Ето защо, за да се изпълни целта за намаление на емисиите с 40 % до 2030 г., ще трябва да се въведат нови политики. Както заяви председателят Юнкер в своята реч за състоянието на Европейския съюз, Европейската комисия вече предприе първата законодателна стъпка към изпълнение на целите на ЕС за периода до 2030 г., като представи предложение за преразглеждане на схемата на ЕС за търговия с емисии (СТЕ).
ОСП: Говори науката
Платени публикации
Международното общество за прецизно земеделие прие следната дефиниция за прецизно земеделие през 2019 г.: „Прецизно земеделие е управленска стратегия, която събира, обработва и анализира времеви, пространствени и индивидуални данни и ги съчетава с друга информация в подкрепа на управленски решения въз основа на изчисления на възможните промени. Резултатите са повишени ефикасност в употребата на ресурси, качество, продуктивност, доходност и устойчивост на селскостопанската продукция.“
Формите на трудова заетост в сектор селско стопанство са три: самонаети (фермерите), наети (наемните работници) и семейна работна ръка. Тази заетост често се определя от анализаторите като непълна, допълнителна и неформална. Според данните на Агростатистиката в българското селско стопанство преобладава дела на самонаетите и семейните работници, а наетите са около 10% от всички работещи в земеделието.
Интелигентните системи промениха изцяло традиционните методи на животновъдството като практика. Продуктивното и конкурентно животновъдство използва модерни технологии от рода на модели за машинно самообучение. Модерните технологии позволяват набиране на големи обеми от животновъдни данни, които могат да се използват за ежедневни морфологични, физиологични, фенологични и други свързани измервания.
Селското стопанство е най-голямата индустрия в света и има много значимо въздействие върху околната среда. Много от неговите дейности причиняват замърсяване и деградация на почвите, водите и въздуха. То обаче може да играе и положителна роля, например чрез улавянето на парникови газове в почви и култури или намаляването на риска от наводнения, когато се прилагат определени земеделски практики. С разширяване на обхвата на тези практики въздействието се подобрява, но остава още много път, който трябва да се извърви.
В подкаст "Какво прави науката за фермера?" можете да намерите информация по ключови теми в модерното селско стопанство, свързани с глобалните тенденции на развитие, политиката на ЕС в областта на земеделието и животновъдството и научните постижения, които променят облика на фермерската професия и на селските райони.