Вие сте тук

Комисар Хан посредничи в граничния спор между Загреб и Белград

петък, 25 Септември, 2015 - 09:57

Еврокомисарят за отношенията със съседните страни и преговорите за разширяване на Европейския Съюз Йоханес Хан ще посети Сърбия на фона на напрежението между Белград и Загреб заради бежанския поток през последните дни, съобщава БНТ.

Кризата с бежанците в Европа доведе до размяна на икономически и дипломатически мерки между Сърбия и Хърватия. Първата затвори границите си за хърватски камиони, втората – за всякакъв транспорт със сръбска регистрация.

Отношенията между двете бивши Югославски Републики се оказаха на най-ниското си ниво от времето на балканските войни в началото на 1990 година. Еврокомисарят по разширяването Йоханес Хан предупреди: “Закритите граници не са решение”.Днес той ще направи опит да успокои напрежението между двете страни.

Същевременно Унгария съобщи, че до няколко дни ще завърши изграждането на ограда по границата с Хърватия, от чиято територия в страната влизат хиляди бежанци. На границата са издигнати заграждения с бодлива тел, чиято височина достига метър и половина.

Според хърватското национално радио работата по изграждане на съоръжението, в която участват военни и полицаи, ще бъде завършена в началото на следващата седмица. Будапеща вече построи ограда от бодлива тел по 175-километровата си граница със Сърбия, което пренасочи мигрантския поток към Хърватия.

 

ОСП: Говори науката

Платени публикации

pic

Регенеративното, или наричано още консервационно земеделие, използва по-систематичен и цялостен подход към земята, която се обработва, и прилага в обработката принципи, осигуряващи повишена продуктивност и биоразнообразие в дългосрочен план. В основата му стои доброто състояние и функциониране на почвите. Доброто състояние на почвата зависи от органичната материя, която включва всякаква жива материя като корени на растения, червеи, микроби.

pic

Международното общество за прецизно земеделие прие следната дефиниция за прецизно земеделие през 2019 г.: „Прецизно земеделие е управленска стратегия, която събира, обработва и анализира времеви, пространствени и индивидуални данни и ги съчетава с друга информация в подкрепа на управленски решения въз основа на изчисления на възможните промени. Резултатите са повишени ефикасност в употребата на ресурси, качество, продуктивност, доходност и устойчивост на селскостопанската продукция.“

pic

Формите на трудова заетост в сектор селско стопанство са три: самонаети (фермерите), наети (наемните работници) и семейна работна ръка. Тази заетост често се определя от анализаторите като непълна, допълнителна и неформална. Според данните на Агростатистиката в българското селско стопанство преобладава дела на самонаетите и семейните работници, а наетите са около 10% от всички работещи в земеделието.

pic

Интелигентните системи промениха изцяло традиционните методи на животновъдството като практика. Продуктивното и конкурентно животновъдство използва модерни технологии от рода на модели за машинно самообучение. Модерните технологии позволяват набиране на големи обеми от животновъдни данни, които могат да се използват за ежедневни морфологични, физиологични, фенологични и други свързани измервания.

pic

Селското стопанство е най-голямата индустрия в света и има много значимо въздействие върху околната среда. Много от неговите дейности причиняват замърсяване и деградация на почвите, водите и въздуха. То обаче може да играе и положителна роля, например чрез улавянето на парникови газове в почви и култури или намаляването на риска от наводнения, когато се прилагат определени земеделски практики. С разширяване на обхвата на тези практики въздействието се подобрява, но остава още много път, който трябва да се извърви.

pic

В подкаст "Какво прави науката за фермера?" можете да намерите информация по ключови теми в модерното селско стопанство, свързани с глобалните тенденции на развитие, политиката на ЕС в областта на земеделието и животновъдството и научните постижения, които променят облика на фермерската професия и на селските райони.