Регенеративното, или наричано още консервационно земеделие, използва по-систематичен и цялостен подход към земята, която се обработва, и прилага в обработката принципи, осигуряващи повишена продуктивност и биоразнообразие в дългосрочен план. В основата му стои доброто състояние и функциониране на почвите. Доброто състояние на почвата зависи от органичната материя, която включва всякаква жива материя като корени на растения, червеи, микроби.
Вие сте тук
Създават се предпоставки за доразвиване и изграждане на Системата за управление и наблюдение на средствата от ЕС за новия програмен период
На днешното си заседание Министерски съвет прие промени в ПМС 322/2008 г. за определяне на условията, реда и механизма за функциониране на Информационната система за управление и наблюдение на средствата от ЕС (ИСУН).
С промените се създават нормативните основания за доразвиването и надграждането на ИСУН за новия програмен период и оптимизирането на функционалностите й. Въвежда се засилено използване на електронна комуникация между всички участници в системата за управление и контрол на средствата от ЕС, включително между кандидатите и бенефициентите по оперативните програми, сертифициращия и одитния органи. Урежда се и статусът на информацията, обменяна чрез системата, с оглед възможността за използването й за статистически цели от Националния статистически институт. Регламентира се достъпът до информация, която е налична в друг орган на държавна власт, без да е необходимо същата да бъде изисквана от кандидатите или бенефициентите. Засилената комуникация през ИСУН за новия програмен период изисква и децентрализираното електронно управление на потребителските профили, което също е уредено с изменението на акта.
Въведените промени са едни от най-важните предпоставки за ускоряване на процесите по управление и контрол, както и за подобряване на ефективността на отговорните служители при подобрена проследимост и ясно определени отговорности. Промените са обвързани с изискванията в Регламент ЕС 1303/2013 за определяне на общоприложими разпоредби за Европейските структурни и инвестиционни фондове.
ОСП: Говори науката
Платени публикации
Международното общество за прецизно земеделие прие следната дефиниция за прецизно земеделие през 2019 г.: „Прецизно земеделие е управленска стратегия, която събира, обработва и анализира времеви, пространствени и индивидуални данни и ги съчетава с друга информация в подкрепа на управленски решения въз основа на изчисления на възможните промени. Резултатите са повишени ефикасност в употребата на ресурси, качество, продуктивност, доходност и устойчивост на селскостопанската продукция.“
Формите на трудова заетост в сектор селско стопанство са три: самонаети (фермерите), наети (наемните работници) и семейна работна ръка. Тази заетост често се определя от анализаторите като непълна, допълнителна и неформална. Според данните на Агростатистиката в българското селско стопанство преобладава дела на самонаетите и семейните работници, а наетите са около 10% от всички работещи в земеделието.
Интелигентните системи промениха изцяло традиционните методи на животновъдството като практика. Продуктивното и конкурентно животновъдство използва модерни технологии от рода на модели за машинно самообучение. Модерните технологии позволяват набиране на големи обеми от животновъдни данни, които могат да се използват за ежедневни морфологични, физиологични, фенологични и други свързани измервания.
Селското стопанство е най-голямата индустрия в света и има много значимо въздействие върху околната среда. Много от неговите дейности причиняват замърсяване и деградация на почвите, водите и въздуха. То обаче може да играе и положителна роля, например чрез улавянето на парникови газове в почви и култури или намаляването на риска от наводнения, когато се прилагат определени земеделски практики. С разширяване на обхвата на тези практики въздействието се подобрява, но остава още много път, който трябва да се извърви.
В подкаст "Какво прави науката за фермера?" можете да намерите информация по ключови теми в модерното селско стопанство, свързани с глобалните тенденции на развитие, политиката на ЕС в областта на земеделието и животновъдството и научните постижения, които променят облика на фермерската професия и на селските райони.