Регенеративното, или наричано още консервационно земеделие, използва по-систематичен и цялостен подход към земята, която се обработва, и прилага в обработката принципи, осигуряващи повишена продуктивност и биоразнообразие в дългосрочен план. В основата му стои доброто състояние и функциониране на почвите. Доброто състояние на почвата зависи от органичната материя, която включва всякаква жива материя като корени на растения, червеи, микроби.
Вие сте тук
От предразсъдъци към нетърпимост: обхват и превенция на езика на омразата в България
сряда, 22 Юли, 2015 - 13:27
Секция:
Тема:
Проектът „От предразсъдъци към нетърпимост: обхват и превенция на езика на омразата в България”, финансиран по Програмата за подкрепа на НПО в България в рамките на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство 2009-2014 г. и изпълняван от Фондация „Център за модернизиране на политики” в партньорство с Фондация „Медийна демокрация”.
Целта е да се разбере каква е чувствителността на нашето общество по отношение на езика на омраза и престъпленията от омраза като цяло и да се намерят работещите механизми за ограничаване на тези престъпления, които се отразяват негативно на всеки български гражданин, пряко или косвено.
Езикът на омразата е широко разпространено явление в българския обществен живот. Близо половината български граждани са се сблъсквали със слово на омразата. Основен негов обект са ромите, българските турци и хомосексуалните. Ескалира и омразата към бежанците. Все по-често се наблюдава тенденция от слово на омразата да се преминава към насилие от омраза. Случаят с пребития възрастен човек в „Борисовата градина”, изнесен публично вчера от медиите, е особено показателен.
Голяма част от обществото не знае, че използването на език на омразата е престъпление по смисъла на НК.
Основната цел на проекта е да спомогне за ограничаване на публичното разпространение на словото на омразата. Стремежът на екипа е да подпомогне създаването на устойчив механизъм за комуникация между институции, медии и граждани, както и да даде основа за формиране на широка коалиция „АнтиОмраза”.
В момента се провеждат дълбочинни интервюта с представители на малцинствени групи, медии и хора, взимащи решения, които ще допринесат за качествено провеждане на изследванията на медийното поведение и съдържание, както и на дефинирането на ясни параметри и примери за съдържанието на езика на омразата.
В интернет вече е и първата онлайн анкета по проекта:
https://docs.google.com/forms/d/1yUppiQi_XWwzfw_xW-MB17HpuBC2qkEbfZEBWVVkJF8/viewform
Сред активностите са включени правен и сравнителен анализ, меден мониторинг, организиране на дискусии и кръгли маси, създаване на „Индекс на езика на омразата”.
Дейностите по проекта може да следите тук:
https://twitter.com/AntiHateBG
https://www.facebook.com/antihate.bg
https://plus.google.com/117946031623816894126/about
Днес, 22 юли, се отбелязват четири години от трагедията в Норвегия, в която екстремистът Андреш Брайвик взриви бомба в Осло, след което нападна младежки лагер на остров Ютьоя и така отне живота на 77 души.
„Движение за език без омраза”, създадено от Съвета на Европа, предлага 22 юли да бъде обявен за Европейски ден на жертвите на престъпления от омраза.
ОСП: Говори науката
Платени публикации
Международното общество за прецизно земеделие прие следната дефиниция за прецизно земеделие през 2019 г.: „Прецизно земеделие е управленска стратегия, която събира, обработва и анализира времеви, пространствени и индивидуални данни и ги съчетава с друга информация в подкрепа на управленски решения въз основа на изчисления на възможните промени. Резултатите са повишени ефикасност в употребата на ресурси, качество, продуктивност, доходност и устойчивост на селскостопанската продукция.“
Формите на трудова заетост в сектор селско стопанство са три: самонаети (фермерите), наети (наемните работници) и семейна работна ръка. Тази заетост често се определя от анализаторите като непълна, допълнителна и неформална. Според данните на Агростатистиката в българското селско стопанство преобладава дела на самонаетите и семейните работници, а наетите са около 10% от всички работещи в земеделието.
Интелигентните системи промениха изцяло традиционните методи на животновъдството като практика. Продуктивното и конкурентно животновъдство използва модерни технологии от рода на модели за машинно самообучение. Модерните технологии позволяват набиране на големи обеми от животновъдни данни, които могат да се използват за ежедневни морфологични, физиологични, фенологични и други свързани измервания.
Селското стопанство е най-голямата индустрия в света и има много значимо въздействие върху околната среда. Много от неговите дейности причиняват замърсяване и деградация на почвите, водите и въздуха. То обаче може да играе и положителна роля, например чрез улавянето на парникови газове в почви и култури или намаляването на риска от наводнения, когато се прилагат определени земеделски практики. С разширяване на обхвата на тези практики въздействието се подобрява, но остава още много път, който трябва да се извърви.
В подкаст "Какво прави науката за фермера?" можете да намерите информация по ключови теми в модерното селско стопанство, свързани с глобалните тенденции на развитие, политиката на ЕС в областта на земеделието и животновъдството и научните постижения, които променят облика на фермерската професия и на селските райони.
