Вие сте тук

ЕП поиска задължителни квоти за бежанци

четвъртък, 16 Юли, 2015 - 13:51

Европейският парламент разшири географския обхват на мерките, които ще се взимат в бъдеще за преместване на бежанци от страни, изправени пред критично увеличаване на мигрантския поток по своите граници.  Евродепутатите приеха предложението на Илияна Йотова за включване на Балканите и българо-турската граница като едно от местата с най-голям наплив на бежанци. Днес Комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи на ЕП гласува своя доклад за преместване на 40 000 бежанци от Италия и Гърция. Тя бе излъчена като автор от Групата на социалистите и демократите в ЕП в екипа от евродепутати, които изготвяха документа.

"С колегите ми се постарахме да разширим перспективата на доклада. Мерките за Италия и Гърция, които приемаме сега, трябва да прераснат в постоянен механизъм, от който да могат да се възползват всички държави членки, включително и България. Затова лобирах активно да не оставаме концентрирани само върху Средиземно море, но и да говорим за балканските маршрути на бежанци и трафиканти и особено за сухопътните граници, сред които е и българо-турската", каза Илияна Йотова. Тя добави, че приетият текст ще даде аргументи в полза на България, когато има засилен натиск по нейните граници.  

"Успех за България е, че ще има  постоянен механизъм за спешни ситуации с бежански вълни. Европейската комисия предлага при неговото прилагане да се отчитат фактори като броя на населението и нивото на безработицата. Колегите ми одобриха мое предложение, че сред критериите за този постоянен механизъм трябва да бъде включена и площта на територията на дадена държава членка", добави г-жа Йотова. Според нея, включването на площта на територията в критериите, при които ще се определя коя колко мигранти ще приема, ще допринесе за изработването на справедлива формула в бъдещия постоянен механизъм.

"Мерките за Италия и Гърция, които гласувахме днес, са спешни действия в подкрепа на Рим и Атина. Бежанският наплив обаче остава постоянен проблем на ЕС и не може всеки път да действаме като пожарна команда, когато системите за приемане на бежанци на една или друга държава членка се окажат в колапс", заяви още българският евродепутат. "С останалите колеги в парламентарната комисия на ЕП сме на мнение, че бъдещият постоянен механизъм трябва да има не конкретен брой бежанци, които трябва да се преместят, а формула, която да отчита динамично променящата се ситуация както в държавите членки в ЕС, така и в конфликтните зони около него", уточни тя.

Така ще знаем при какви ситуация България също ще може да се възползва от механизма и да поиска определен брой бежанци да бъдат преместени от нашата страна в други държави членки. Тя добави, че това е от особена важност именно сега, когато Върховният комисариат на бежанците на ООН публикува своите тревожни данни.  "Последният доклад бе публикуван преди две седмици и заключенията са стряскащи - експертите твърдят, че от началото на годината бежанските потоци към Балканите толкова много са се засилили, че вече са се изравнили и са напълно сравними по размер с тези към Италия", коментира Илияна Йотова. Според нея, всички експертни прогнози показват нови вълни от мигранти, които ще се окажат по нашата граница в близките месеци.

Комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи изготви своя доклад по ускорена процедура. Само за две седмици г-жа Йотова и нейните колеги в парламентарната комисия успяха да изготвят документ, чието написване обикновено отнема над два месеца. "Бързахме да излезем с позиция по предложението на Европейската комисия към Съвета, защото искахме да излезем със становище преди заседанието на вътрешните министри в началото на следващата седмица", заяви Илияна Йотова. Тя припомни, че на срещата на върха на Съвета преди няколко седмици правителствените и държавните глави оставиха окончателното решение на въпроса за преместването на мигранти от Италия и Гърция за следващия понеделник, 20 юли.

Тагове: 

ОСП: Говори науката

Платени публикации

pic

Регенеративното, или наричано още консервационно земеделие, използва по-систематичен и цялостен подход към земята, която се обработва, и прилага в обработката принципи, осигуряващи повишена продуктивност и биоразнообразие в дългосрочен план. В основата му стои доброто състояние и функциониране на почвите. Доброто състояние на почвата зависи от органичната материя, която включва всякаква жива материя като корени на растения, червеи, микроби.

pic

Международното общество за прецизно земеделие прие следната дефиниция за прецизно земеделие през 2019 г.: „Прецизно земеделие е управленска стратегия, която събира, обработва и анализира времеви, пространствени и индивидуални данни и ги съчетава с друга информация в подкрепа на управленски решения въз основа на изчисления на възможните промени. Резултатите са повишени ефикасност в употребата на ресурси, качество, продуктивност, доходност и устойчивост на селскостопанската продукция.“

pic

Формите на трудова заетост в сектор селско стопанство са три: самонаети (фермерите), наети (наемните работници) и семейна работна ръка. Тази заетост често се определя от анализаторите като непълна, допълнителна и неформална. Според данните на Агростатистиката в българското селско стопанство преобладава дела на самонаетите и семейните работници, а наетите са около 10% от всички работещи в земеделието.

pic

Интелигентните системи промениха изцяло традиционните методи на животновъдството като практика. Продуктивното и конкурентно животновъдство използва модерни технологии от рода на модели за машинно самообучение. Модерните технологии позволяват набиране на големи обеми от животновъдни данни, които могат да се използват за ежедневни морфологични, физиологични, фенологични и други свързани измервания.

pic

Селското стопанство е най-голямата индустрия в света и има много значимо въздействие върху околната среда. Много от неговите дейности причиняват замърсяване и деградация на почвите, водите и въздуха. То обаче може да играе и положителна роля, например чрез улавянето на парникови газове в почви и култури или намаляването на риска от наводнения, когато се прилагат определени земеделски практики. С разширяване на обхвата на тези практики въздействието се подобрява, но остава още много път, който трябва да се извърви.

pic

В подкаст "Какво прави науката за фермера?" можете да намерите информация по ключови теми в модерното селско стопанство, свързани с глобалните тенденции на развитие, политиката на ЕС в областта на земеделието и животновъдството и научните постижения, които променят облика на фермерската професия и на селските райони.