Регенеративното, или наричано още консервационно земеделие, използва по-систематичен и цялостен подход към земята, която се обработва, и прилага в обработката принципи, осигуряващи повишена продуктивност и биоразнообразие в дългосрочен план. В основата му стои доброто състояние и функциониране на почвите. Доброто състояние на почвата зависи от органичната материя, която включва всякаква жива материя като корени на растения, червеи, микроби.
Вие сте тук
ЕК заделя повече средства за интеграцията на ромите
четвъртък, 18 Юни, 2015 - 13:26
Секция:
Тема:
Държавите членки продължават да отбелязват напредък по отношение на интеграцията на ромите, но са необходими допълнителни усилия. Такова е заключението в годишния доклад на Комисията, приет днес, съобщава Рапид.
Франс Тимерманс, заместник-председател, отговарящ за подобряването на регулирането, междуинституционалните отношения, правовата държава и Хартата на основните права, заяви: „Равното третиране и основните права заемат централно място в европейския проект. Ромите имат зад гърба си дълга история на изключване. В Европа никой не трябва да бъде подлаган на дискриминация поради своя етнически или расов произход. Време е да увеличим нашите усилия за борба с антициганските нагласи и да насърчим цялостното приобщаване на ромите.“
Мариан Тейсен, комисар за заетостта, социалните въпроси, уменията и трудовата мобилност, заяви: „Европейската комисия активно подпомага държавите членки в техните усилия да насърчават интеграцията на уязвими групи, включително ромите. Предоставихме над 90 милиарда евро за насърчаване на социалното приобщаване и борбата с дискриминацията за периода от 2014 до 2020 г. Призовавам всички държави членки да действат на национално, регионално и местно равнище с цел пълно и ефективно използване на средствата и да помогнат на ромите да получат по-добър достъп до работа, образование, жилищно настаняване и здравеопазване.“
Вера Йоурова, комисар по въпросите на правосъдието, потребителите и равнопоставеността между половете, заяви: „Приобщаването на ромите е политически приоритет от първостепенна важност за ЕС. Ромите продължават да бъдат дискриминирани и маргинализирани от обществото. Тазгодишният доклад показва, че държавите членки започват да се движат в правилната посока. При все това се нуждаем от повече конкретни резултати — особено на местно равнище. Държавите членки следва да се борят с дискриминацията на ромите по-активно и да се съсредоточат върху премахването на престъпленията от омраза и злонамерените предразсъдъци. Искаме ромите да бъдат третирани равнопоставено в училищата, на работното място, при жилищното настаняване и здравеопазването, както всички останали граждани на ЕС.“
Откакто Европейската комисия включи интеграцията на ромите в европейския политически дневен ред през 2011 г., бе постигнат напредък в следните области:
Повече средства, посветени на интеграцията на ромите: През периода 2014—2020 г. държавите членки увеличиха финансовата подкрепа за групите в неравностойно положение, в т.ч. ромите. Националните, регионалните и местните органи могат да използват над 90 милиарда евро по Европейския социален фонд и Европейския фонд за регионално развитие за укрепване на човешкия капитал, насърчаване на социалното приобщаване и борба с бедността. Един от приоритетите в тази област е интеграцията на маргинализирани общности като ромите.
По-тясно сътрудничество с гражданското общество и местните органи: Няколко държави членки създадоха координационни структури за интегриране на ромите с участието на различни заинтересовани страни. Националните стратегии все повече се превръщат в местни планове за действие и националните звена за контакт по проблемите на ромите са по-тясно ангажирани с оптималното използване на фондовете на ЕС.
Наблюдение на резултатите на място: Много държави членки подобриха механизмите за мониторинг и докладване, както на национално, така и на европейско равнище.
Налице са обаче много тревожни явления, които изискват допълнителни действия от страна на държавите членки:
Борба срещу дискриминацията: Налице е тревожно увеличаване на антициганските настроения, словото на омразата и престъпленията от омраза. Комисията увеличи усилията си, за да гарантира правилното прилагане на законодателството за борба с дискриминацията спрямо ромите, включително на местно равнище. Комисията настоятелно призовава държавите членки да покажат по-голяма политическа воля и дългосрочна визия за борба срещу дискриминацията на ромите.
Необходимо е подобрено сътрудничество с гражданското общество и местните органи: Въпреки че много държави членки са разработили координирани структури, в които участват заинтересовани страни, те трябва да станат по-ефективни и да гарантират, че са включени всички съответни участници. Комисията ще окаже подкрепа на държавите членки за разработването на национални платформи за приобщаване на ромите.
Комисията призовава държавите членки да доразвият тези първоначални стъпки чрез създаването на национални платформи по ромските въпроси, като засилят усилията за борба с дискриминацията и сегрегацията, както и като постепенно подобрят успешни и доказани практики.
Еврокомисарят Кристалина Георгиева призова българското правителство и лидерите на ромската общност да работят по-усилено за образованието на децата от малцинството. Пред БНР тя посочи, че трябва повече да се прави и за използване на парите от ЕС.
Над 110 милиона лева от новите еврофондове за България са предназначени специфично за интегриране на ромите, посочи Кристалина Георгиева: Тези пари са налични сега, могат да се използват веднага и работата трябва да бъде комплексна. Ако погледнем използването на парите досега, действително има средства, които отидоха за добри програми, за ранно интегриране на ромски деца, за да могат те да влязат още в предучилищна възраст в социална среда, но ясно е, че щом проблемът става по-сериозен, трябва повече да се прави. Хората да работят, да се включат в икономиката, да се решават проблемите с незаконното строителство. Не са лесни тези въпроси.
Георгиева призова за повече работа от властите в София: Една четвърт от децата от ромски произход между 7 и 15 години не са в училище. Това значи, че ние произвеждаме безработните на бъдещето. И ако искаме този проблем да се решава, и двете страни трябва да работят повече, по него да работи правителството, но също така и ромската общност у нас също има отговорност. Тези деца трябва да са на училище. Избликът на напрежението, това е върхът на айсберга. Трябва да видим какво има там под него и да се работи много сериозно. Отговорности и за двете страни. Това не е само въпрос на права, разбира се, и на права. Правата идват с отговорностите.
ОСП: Говори науката
Платени публикации
Международното общество за прецизно земеделие прие следната дефиниция за прецизно земеделие през 2019 г.: „Прецизно земеделие е управленска стратегия, която събира, обработва и анализира времеви, пространствени и индивидуални данни и ги съчетава с друга информация в подкрепа на управленски решения въз основа на изчисления на възможните промени. Резултатите са повишени ефикасност в употребата на ресурси, качество, продуктивност, доходност и устойчивост на селскостопанската продукция.“
Формите на трудова заетост в сектор селско стопанство са три: самонаети (фермерите), наети (наемните работници) и семейна работна ръка. Тази заетост често се определя от анализаторите като непълна, допълнителна и неформална. Според данните на Агростатистиката в българското селско стопанство преобладава дела на самонаетите и семейните работници, а наетите са около 10% от всички работещи в земеделието.
Интелигентните системи промениха изцяло традиционните методи на животновъдството като практика. Продуктивното и конкурентно животновъдство използва модерни технологии от рода на модели за машинно самообучение. Модерните технологии позволяват набиране на големи обеми от животновъдни данни, които могат да се използват за ежедневни морфологични, физиологични, фенологични и други свързани измервания.
Селското стопанство е най-голямата индустрия в света и има много значимо въздействие върху околната среда. Много от неговите дейности причиняват замърсяване и деградация на почвите, водите и въздуха. То обаче може да играе и положителна роля, например чрез улавянето на парникови газове в почви и култури или намаляването на риска от наводнения, когато се прилагат определени земеделски практики. С разширяване на обхвата на тези практики въздействието се подобрява, но остава още много път, който трябва да се извърви.
В подкаст "Какво прави науката за фермера?" можете да намерите информация по ключови теми в модерното селско стопанство, свързани с глобалните тенденции на развитие, политиката на ЕС в областта на земеделието и животновъдството и научните постижения, които променят облика на фермерската професия и на селските райони.
