Регенеративното, или наричано още консервационно земеделие, използва по-систематичен и цялостен подход към земята, която се обработва, и прилага в обработката принципи, осигуряващи повишена продуктивност и биоразнообразие в дългосрочен план. В основата му стои доброто състояние и функциониране на почвите. Доброто състояние на почвата зависи от органичната материя, която включва всякаква жива материя като корени на растения, червеи, микроби.
Вие сте тук
Европейските външни министри обсъждат мигрантската криза
вторник, 16 Юни, 2015 - 09:37
Секция:
Италия ще предприеме едностранни мерки по бежанската криза, ако не бъде подпомогната от другите страни-членки на Европейския съюз, заяви премиерът Матео Ренци, след решението на Франция да върне обратно кандидати за убежище от границата си с Италия, което предизвика протести сред мигрантите, съобщава БНР.
Френската страна мотивира решението си с европейските разпоредби по въпроса, но Италия смята, че при рекордния бежански поток тези правила са неприложими.
Днес вътрешните министри от ЕС ще обсъждат системата за разпределение на 40 хиляди бежанци от Италия и Гърция на квотен принцип. Мярката беше предложена от Европейската комисия в отговор на кризата с приток на африкански имигранти през Средиземно море.
Еврокомисията иска да принуди страните-членки солидарно да поемат бремето на миграционния натиск, след като през април край Италия се издавиха 800 човека във водите на Средиземно море.
Идеята е да се разселят на задължителен принцип 40 хиляди сирийски и еритрейски кандидати за убежище, вече пристигнали в Италия и Гърция. Още 20 хиляди трябва да бъдат приети на доброволни начала отново чрез квоти. Великобритания, Дания и Ирландия няма да участват, защото се ползват с изключение от правилата на Шенген. Останалите 25 страни трябва да гласуват предложението с квалифицирано мнозинство на вътрешните министри.
Формулата, която изчислява кой - колко бежанци да приеме, бе критикувана от Франция, Германия и Испания, които заедно с източноевропейците могат да провалят гласуването. Критериите са по брой население, брой молби за убежище през последните 2 години, БВП и ръст на безработицата. Според тях, България би трябвало да приюти 572 бежанци от Италия и Гърция, а по дългосрочната схема за доброволен прием – още 216 души извън Европа, посочени от агенцията на ООН по бежанците. Правителството обяви, че ще настоява за по-малко, като Брюксел вземе предвид географското ни положение като външна граница, подложена на миграционен натиск от Турция.
ОСП: Говори науката
Платени публикации
Международното общество за прецизно земеделие прие следната дефиниция за прецизно земеделие през 2019 г.: „Прецизно земеделие е управленска стратегия, която събира, обработва и анализира времеви, пространствени и индивидуални данни и ги съчетава с друга информация в подкрепа на управленски решения въз основа на изчисления на възможните промени. Резултатите са повишени ефикасност в употребата на ресурси, качество, продуктивност, доходност и устойчивост на селскостопанската продукция.“
Формите на трудова заетост в сектор селско стопанство са три: самонаети (фермерите), наети (наемните работници) и семейна работна ръка. Тази заетост често се определя от анализаторите като непълна, допълнителна и неформална. Според данните на Агростатистиката в българското селско стопанство преобладава дела на самонаетите и семейните работници, а наетите са около 10% от всички работещи в земеделието.
Интелигентните системи промениха изцяло традиционните методи на животновъдството като практика. Продуктивното и конкурентно животновъдство използва модерни технологии от рода на модели за машинно самообучение. Модерните технологии позволяват набиране на големи обеми от животновъдни данни, които могат да се използват за ежедневни морфологични, физиологични, фенологични и други свързани измервания.
Селското стопанство е най-голямата индустрия в света и има много значимо въздействие върху околната среда. Много от неговите дейности причиняват замърсяване и деградация на почвите, водите и въздуха. То обаче може да играе и положителна роля, например чрез улавянето на парникови газове в почви и култури или намаляването на риска от наводнения, когато се прилагат определени земеделски практики. С разширяване на обхвата на тези практики въздействието се подобрява, но остава още много път, който трябва да се извърви.
В подкаст "Какво прави науката за фермера?" можете да намерите информация по ключови теми в модерното селско стопанство, свързани с глобалните тенденции на развитие, политиката на ЕС в областта на земеделието и животновъдството и научните постижения, които променят облика на фермерската професия и на селските райони.
