Регенеративното, или наричано още консервационно земеделие, използва по-систематичен и цялостен подход към земята, която се обработва, и прилага в обработката принципи, осигуряващи повишена продуктивност и биоразнообразие в дългосрочен план. В основата му стои доброто състояние и функциониране на почвите. Доброто състояние на почвата зависи от органичната материя, която включва всякаква жива материя като корени на растения, червеи, микроби.
Вие сте тук
ЕК прие оценки за макроикономическите дисбаланси в европейските икономики
четвъртък, 26 Февруари, 2015 - 10:04
Секция:
Тема:
Кризата с КТБ е основна причина България да бъде поставена сред страните с прекомерни макроикономически дисбаланси, които изискват специален мониторинг от Брюксел. Това обясниха експерти от Европейската комисия, след като тя постави страната ни в нова, по-рискова категория. Решението е в рамките на така наречения „европейски семестър” за координация на икономическите политики, предаде БНР.
Европейската комисия изпрати силен сигнал към страните членки за насърчаване на структурните реформи и консолидиране на публичните финанси. На заседанието си в сряда, 25 февруари 2015 г., комисарите приеха макроикономическите оценки и препоръки към страните, които са част от пакета за икономическо наблюдение на ЕК, известен като Годишен преглед на растежа 2015 г., съобщават от ЕК
От 16 страни, чиито икономики бяха определени през ноември м.г. като страдащи от макроиконимически дисбаланси, Комисията задълбочи процедурата по отношение на три страни, като ги премести в по-тежки категории в шестстепенната скала за оценка: Франция (категория 5), Германия (категория 3) и България (категория 5). За две страни ЕК започна наблюдение на макроикономическите дисбаланси: Португалия и Румъния, за Словения оценката беше облекчена. Десет други страни останаха без промяна на статута.
По отношение на България в задълбочената си оценка Комисията изтъква, че икономиката на страната страда от прекомерни дисбаланси, които изискват решителни политически действия и специално наблюдение. По-конкретно трусовете във финансовия сектор през 2014 г. са предизвикали загриженост относно съществуването на банкови практики в частта от банковия сектор, която е собственост на местни лица, с потенциално значими последствия за финансовия сектор и общата макроикономическа стабилност. В допълнение подобряващата се, но все още негативна, външна позиция, корпоративната свръхзадлъжнялост и слабата гъвкавост на пазара на труда продължават да представляват макроикономически рискове и заслужават внимателно наблюдение.
Неравновесия в макроикономиката ни бяха установени още през май 2012-а година, припомня БНР.. Досега обаче те не бяха смятани за прекомерни, и България беше във втората от общо 6 категории, предвидени в механизма за ранно предупреждение. Новата оценка на комисията подрежда страната ни в петата, предпоследна категория, а комисарят по икономическите и финансови въпроси Пиер Московиси даде следното обяснение:
В България след сътресенията на финансовия пазар от 2014-а година, имаме притеснения доколко надеждни са определени банкови практики. Нивото на корпоративната задлъжнялост и слабият трудов пазар продължават да излагат страната на макроикономически рискове.
Пакетът оценки, приет от ЕК в сряда, е част от Годишният преглед на растежа, които започна през ноември м.г. и определя аналитичната основа за приемането на конкретни препоръки за всяка страна. За първи път Комисията представя оценките си толкова рано в годишния цикъл за икономическо наблюдение в ЕС известен като Европейски семестър. С изтеглянето на публикуването на оценките с почти 3 месеца ЕК цели да даде повече време за обсъждания и подготовка на конкретни мерки за преодоляване на дисбалансите от страните членки.
В следващите стъпки Комисията ще представи тези препоръки на Съвета на ЕС. Очаква се те да бъдат обсъдени от Съвета на икономическите и финансови министри (ЕКОФИН) на заседанието му през март.
През март Комисията ще организира и нов кръг от двустранни срещи със страните членки, за да даде възможност да се обсъдят конкретните доклади за страните. До средата на април се очаква страните-членки да представят националните си програми за реформи. Въз основа на докладите и програмите, ЕК ще представи конкретни икономически препоръки за страните-членки за периода 2015 – 2016 г. през месец май.
ОСП: Говори науката
Платени публикации
Международното общество за прецизно земеделие прие следната дефиниция за прецизно земеделие през 2019 г.: „Прецизно земеделие е управленска стратегия, която събира, обработва и анализира времеви, пространствени и индивидуални данни и ги съчетава с друга информация в подкрепа на управленски решения въз основа на изчисления на възможните промени. Резултатите са повишени ефикасност в употребата на ресурси, качество, продуктивност, доходност и устойчивост на селскостопанската продукция.“
Формите на трудова заетост в сектор селско стопанство са три: самонаети (фермерите), наети (наемните работници) и семейна работна ръка. Тази заетост често се определя от анализаторите като непълна, допълнителна и неформална. Според данните на Агростатистиката в българското селско стопанство преобладава дела на самонаетите и семейните работници, а наетите са около 10% от всички работещи в земеделието.
Интелигентните системи промениха изцяло традиционните методи на животновъдството като практика. Продуктивното и конкурентно животновъдство използва модерни технологии от рода на модели за машинно самообучение. Модерните технологии позволяват набиране на големи обеми от животновъдни данни, които могат да се използват за ежедневни морфологични, физиологични, фенологични и други свързани измервания.
Селското стопанство е най-голямата индустрия в света и има много значимо въздействие върху околната среда. Много от неговите дейности причиняват замърсяване и деградация на почвите, водите и въздуха. То обаче може да играе и положителна роля, например чрез улавянето на парникови газове в почви и култури или намаляването на риска от наводнения, когато се прилагат определени земеделски практики. С разширяване на обхвата на тези практики въздействието се подобрява, но остава още много път, който трябва да се извърви.
В подкаст "Какво прави науката за фермера?" можете да намерите информация по ключови теми в модерното селско стопанство, свързани с глобалните тенденции на развитие, политиката на ЕС в областта на земеделието и животновъдството и научните постижения, които променят облика на фермерската професия и на селските райони.
