Регенеративното, или наричано още консервационно земеделие, използва по-систематичен и цялостен подход към земята, която се обработва, и прилага в обработката принципи, осигуряващи повишена продуктивност и биоразнообразие в дългосрочен план. В основата му стои доброто състояние и функциониране на почвите. Доброто състояние на почвата зависи от органичната материя, която включва всякаква жива материя като корени на растения, червеи, микроби.
Вие сте тук
България изпрати писмо до ЕК с предложение в страната да бъде изграден газов хъб
петък, 12 Декември, 2014 - 16:01
Секция:
Тема:
България изпрати официално предложение на Европейската комисия за изграждане на газов хъб на територията на страната, съобщават от правителството.
Предложението беше обсъдено на заседанието на Министерския съвет в сряда, когато министър-председателят Бойко Борисов възложи на вицепремиера Томислав Дончев да изготви официално писмо до заместник-председателя на Европейската комисия за енергийния съюз Марош Шефчович.
България предлага да обсъди с Европейската комисия създаването на газов хъб, приемно-предавателна точка на руския газ до гр.Варна, където би трябвало да излезе тръбата на „Южен поток". Хъбът би могъл да се превърне в общ разпределителен център за страните-членки в региона - България, Гърция, Румъния, Унгария, Хърватия, Словения и през тях за страните-членки от Централна и Западна Европа, както и за държавите от Енергийната общност - Сърбия, Македония, Босна и Херцеговина и др. В текста на писмото се посочва още, че предимство на страната е добре развитата българска газопреносна инфраструктура и изграждащите се интерконектори със съседните страни.
„Ние отстояваме разпоредбите на Третия енергиен пакет и считаме, че подобно предложение отговаря на всички изисквания за либерализиране на пазара“, се казва в писмото. Предложеният хъб би могъл да разчита на руски газ от Южен поток, както и на български природен газ от потенциалните находища в Черно море – блокове Хан Аспарух, Силистар, Терес и др. Също така хъбът би могъл да се захранва и от интерконекторите със Гърция и Турция с обеми от Каспийския и Източно Средиземноморския регион, както и от гръцкия и турските LNG терминали. „В допълнение бихме могли да доставяме газ и през интерконектора с Румъния от очаквания значителен добив на природен газ от румънския черноморски шелф. За разширяването и изграждането на необходимата газова инфраструктура на този хъб ще разчитаме на подкрепата и финансовата помощ от Европейския съюз.“
Идеята за изграждането на газов център е подкрепена със стратегическото географското разположение на България, което може да се използва като актив и за всички партньори в ЕС и в региона. Посочва се също, че с изграждането на такъв хъб могат да бъдат подсигурени необходимите количества газ на конкурентни пазарни цени.
България изразява готовност да съдейства на Русия за изграждане на тръбата до българското крайбрежие, както и да работи в посока изграждането на газовия хъб, от който да бъдат снабдявани съседните и партньорски държави.
България подчертава, че подобен проект може да бъде реализиран приоритетно заедно с интерконекторните връзки и да бъде в унисон с плана „Юнкер“ и формирането на Европейски енергиен съюз, като допринася за подобряване сигурността на доставките и диверсификацията на източниците и маршрутите.
С писмото е отправена и официална покана за среща-разговор в София с министър-председателя Бойко Борисов, на която да бъдат обсъдени параметрите на проекта, както и всички други актуални въпроси на енергетиката, преди предстоящото посещение на комисар Шефчович в Русия.
ОСП: Говори науката
Платени публикации
Международното общество за прецизно земеделие прие следната дефиниция за прецизно земеделие през 2019 г.: „Прецизно земеделие е управленска стратегия, която събира, обработва и анализира времеви, пространствени и индивидуални данни и ги съчетава с друга информация в подкрепа на управленски решения въз основа на изчисления на възможните промени. Резултатите са повишени ефикасност в употребата на ресурси, качество, продуктивност, доходност и устойчивост на селскостопанската продукция.“
Формите на трудова заетост в сектор селско стопанство са три: самонаети (фермерите), наети (наемните работници) и семейна работна ръка. Тази заетост често се определя от анализаторите като непълна, допълнителна и неформална. Според данните на Агростатистиката в българското селско стопанство преобладава дела на самонаетите и семейните работници, а наетите са около 10% от всички работещи в земеделието.
Интелигентните системи промениха изцяло традиционните методи на животновъдството като практика. Продуктивното и конкурентно животновъдство използва модерни технологии от рода на модели за машинно самообучение. Модерните технологии позволяват набиране на големи обеми от животновъдни данни, които могат да се използват за ежедневни морфологични, физиологични, фенологични и други свързани измервания.
Селското стопанство е най-голямата индустрия в света и има много значимо въздействие върху околната среда. Много от неговите дейности причиняват замърсяване и деградация на почвите, водите и въздуха. То обаче може да играе и положителна роля, например чрез улавянето на парникови газове в почви и култури или намаляването на риска от наводнения, когато се прилагат определени земеделски практики. С разширяване на обхвата на тези практики въздействието се подобрява, но остава още много път, който трябва да се извърви.
В подкаст "Какво прави науката за фермера?" можете да намерите информация по ключови теми в модерното селско стопанство, свързани с глобалните тенденции на развитие, политиката на ЕС в областта на земеделието и животновъдството и научните постижения, които променят облика на фермерската професия и на селските райони.
