Регенеративното, или наричано още консервационно земеделие, използва по-систематичен и цялостен подход към земята, която се обработва, и прилага в обработката принципи, осигуряващи повишена продуктивност и биоразнообразие в дългосрочен план. В основата му стои доброто състояние и функциониране на почвите. Доброто състояние на почвата зависи от органичната материя, която включва всякаква жива материя като корени на растения, червеи, микроби.
Вие сте тук
ЕК одобри държавната помощ за Първа инвестиционна банка
Европейската комисия установи, че ликвидната подкрепа от България за Първа инвестиционна банка (ПИБ) е в съответствие с правилата на ЕС за държавната помощ. Комисията заключи, че мерките са били необходими за запазване на стабилността на българската икономика и финансова система. Освен това с плана за преструктуриране на ПИБ ще се гарантира, че банката ще продължи да бъде жизнеспособна в дългосрочен план, без да се нарушава неоправдано конкуренцията на вътрешния пазар. Това гласи съобщание на ЕК.
Вследствие на масовото теглене на ликвидност от българските банки през юни 2014 г. България отпусна ликвидна подкрепа на ПИБ под формата на държавен депозит в размер на 1,2 млрд. лева като част от схема за ликвидност, одобрена от Комисията в същия ден. Поради ограничения, свързани с държавния бюджет, този депозит беше с краткосрочен падеж от 5 месеца, който изтича на 28 ноември 2014 г. България подаде заявление за удължаване на срока на държавния депозит с максимум 18 месеца, който вече ще е в размер на 900 млн. лева. Част от депозита ще бъде изплатена в рамките на 12 месеца.
Комисията установи, че ликвидната подкрепа за ПИБ е свързана с последиците за пазара от ликвидната криза, която настъпи в България през юни и юли 2014 г., а не се дължат на структурен проблем в банката. Пълно връщане на депозита сега може да доведе до дестабилизиране не само на банката, а и на цялата финансова система на България. Поради тези причини Комисията заключи, че ликвидната подкрепа за ПИБ в размер на 900 млн. лева до 28 май 2016 г. е в съответствие с нейното съобщение относно държавната помощ за банките, както и с по-строгите изисквания на съобщението за банките от 2013 г.
ОСП: Говори науката
Платени публикации
Международното общество за прецизно земеделие прие следната дефиниция за прецизно земеделие през 2019 г.: „Прецизно земеделие е управленска стратегия, която събира, обработва и анализира времеви, пространствени и индивидуални данни и ги съчетава с друга информация в подкрепа на управленски решения въз основа на изчисления на възможните промени. Резултатите са повишени ефикасност в употребата на ресурси, качество, продуктивност, доходност и устойчивост на селскостопанската продукция.“
Формите на трудова заетост в сектор селско стопанство са три: самонаети (фермерите), наети (наемните работници) и семейна работна ръка. Тази заетост често се определя от анализаторите като непълна, допълнителна и неформална. Според данните на Агростатистиката в българското селско стопанство преобладава дела на самонаетите и семейните работници, а наетите са около 10% от всички работещи в земеделието.
Интелигентните системи промениха изцяло традиционните методи на животновъдството като практика. Продуктивното и конкурентно животновъдство използва модерни технологии от рода на модели за машинно самообучение. Модерните технологии позволяват набиране на големи обеми от животновъдни данни, които могат да се използват за ежедневни морфологични, физиологични, фенологични и други свързани измервания.
Селското стопанство е най-голямата индустрия в света и има много значимо въздействие върху околната среда. Много от неговите дейности причиняват замърсяване и деградация на почвите, водите и въздуха. То обаче може да играе и положителна роля, например чрез улавянето на парникови газове в почви и култури или намаляването на риска от наводнения, когато се прилагат определени земеделски практики. С разширяване на обхвата на тези практики въздействието се подобрява, но остава още много път, който трябва да се извърви.
В подкаст "Какво прави науката за фермера?" можете да намерите информация по ключови теми в модерното селско стопанство, свързани с глобалните тенденции на развитие, политиката на ЕС в областта на земеделието и животновъдството и научните постижения, които променят облика на фермерската професия и на селските райони.