Регенеративното, или наричано още консервационно земеделие, използва по-систематичен и цялостен подход към земята, която се обработва, и прилага в обработката принципи, осигуряващи повишена продуктивност и биоразнообразие в дългосрочен план. В основата му стои доброто състояние и функциониране на почвите. Доброто състояние на почвата зависи от органичната материя, която включва всякаква жива материя като корени на растения, червеи, микроби.
Вие сте тук
Младите доброволци от Варна и Христо Христов — лауреати на Наградата за европейски гражданин на ЕП за 2014 г.
четвъртък, 20 Ноември, 2014 - 14:22
Секция:
Тема:
Младите доброволци от Варна, номинирани от Момчил Неков (С&Д), и Христо Христов, номиниран от д-р Андрей Ковачев (ЕНП), са сред 47-те лауреати за Гражданската награда на Европейския парламент за 2014 г. През втората половина на декември 2014 г. лауреатите ще получат почетни медали на официална церемония в София. Те ще участват също така и в общоевропейската церемония, посветена на Гражданската награда на Европейския парламент, която ще се проведе в Брюксел на 25 февруари 2015 г.
Селекцията на 47-те лауреати беше извършена от европейско жури, председателствано от заместник-председателя на ЕП Силви Гийом (С&Д), в състав: заместник-председателите на ЕП Оли Рен (АЛДЕ); Илдико Гал-Пелц (ЕНП); Димитриос Пападимулис (ЕОЛ/СЗЛ) и Ришард Чарнецки (ЕКР), Енрике Барон Креспо и Ханс-Герт Пьотеринг (бивши председатели на Европейския парламент), Жозе Мануел Барозу (бивш председател на Европейската комисия) и Ханес Свобода (бивш евродепутат). Те направиха своя избор, след като българското национално жури в състав Емил Радев (ЕНП), Илияна Йотова (С&Д) и Илхан Кючук (АЛДЕ), класираха трите български номинации.
Лауреатите
Младите доброволци от Варна, предложени от Момчил Неков (С&Д), със следните аргументи:
"През лятото на 2014 г. България бе жертва на поредица силни наводнения, които засегнаха различни части на страната, взеха жертви и причиниха огромни материални щети. В същото време те породиха един феномен, към който искам да насоча вниманието на Европейския парламент – доброволчеството. В помощ на жертвите се притекоха деца с увреждания, сирийски бежанци от лагера в Харманли, представители на еврейската и ромската общност в България, както и десетки доброволци от всички краища на страната. Бих искал да привлека вниманието Ви към делото на младежите в неравностойно положение от Социален учебно-професионален център "Д-р Анастасия Железкова" от град Варна, които бяха най-малките и едни от най-активните доброволци, които се включиха в акцията по почистването на засегнатите райони. Смятам, че тяхната самоотверженост и съпричастност към положението на пострадалите са достойни за наградата "Европейски гражданин на годината". Тяхното дело е преди всичко израз на активна гражданска позиция, която има принос към развитието на едни от най-важните европейски ценности: солидарност и гражданска ангажираност. Духът на съпричастност, който демонстрираха младежите, спомогна за сплотяването на българската нация около основни европейски ценности като взаимното уважение, приятелството и толерантността. Силно се надявам, че журито ще оцени изключителното дело на младите доброволци, което ще спомогне за укрепването на европейския дух на солидарност, съпричастност и взаимопомощ сред българите."
Христо Христов, предложен от д-р Андрей Ковачев (ЕНП), със следните аргументи:
"С дейността си на разследващ журналист Христо Христов отстоява свободата на мисълта, съвестта и религията, както и свободата на информираност и изразяване на мнение. Работата на Христов с архивни документи от ХХ в. нееднократно е изобличавала погазването на тези свободи и редица репресии по време на тоталитарния режим в България. Автор е на 8 документални книги, 3 документални филма и редица медийни публикации за преосмислянето на тоталитарното минало. Публикувал е многократно по темата за "Възродителния процес", насилственото преименуване и изселване на български турци и мюсюлмани. През 2011 г. Христов основава и оттогава поддържа независимия специализиран сайт desebg.com. Разследването му за убийството на писателя Георги Марков през 1978 г. в Лондон е отразено и цитирано от редица световни медии. Христо Христов е единственият журналист, спечелил съдебни дела за достъп до документи на бившата Държавна сигурност, като през 2004 г. осъжда във Върховния административен съд министъра на вътрешните работи за мълчалив отказ за достъп до информация, а през 2007 г. директора на Националната разузнавателна служба. Активно участва в гражданската инициатива „Чисти гласове” за отваряне на досиетата в България като част от преосмислянето на миналото, както и активно и последователно отстоява тази кауза през следващите години. Заради независимата му журналистика, Христо Христов и неговото семейство са неколкократно поставяни под психически тормоз и са заплашвани."
Наградата за европейски гражданин на ЕП
От 2008 г. насам Наградата за европейски гражданин се присъжда на граждани и организации, които са допринесли за насърчаване на по-доброто взаимно разбиране и по тясната интеграция между гражданите на ЕС или за улесняването на трансграничното и транснационално сътрудничество в ЕС. Тя е под формата на почетен медал и има символично изражение.
Двама българи бяха сред 43-те лауреати на Наградата за европейски гражданин на Европейския парламент за 2013 година - покойният акад. Валери Петров и д-р Милен Врабевски. През 2012 г. Гражданската награда на ЕП бе присъдена на 37 души, сред които и Петър Петров, механик на кораба "Коста Конкордия", който помогна за спасяването на множество пътници и членове на екипажа при потъването на кораба.
ОСП: Говори науката
Платени публикации
Международното общество за прецизно земеделие прие следната дефиниция за прецизно земеделие през 2019 г.: „Прецизно земеделие е управленска стратегия, която събира, обработва и анализира времеви, пространствени и индивидуални данни и ги съчетава с друга информация в подкрепа на управленски решения въз основа на изчисления на възможните промени. Резултатите са повишени ефикасност в употребата на ресурси, качество, продуктивност, доходност и устойчивост на селскостопанската продукция.“
Формите на трудова заетост в сектор селско стопанство са три: самонаети (фермерите), наети (наемните работници) и семейна работна ръка. Тази заетост често се определя от анализаторите като непълна, допълнителна и неформална. Според данните на Агростатистиката в българското селско стопанство преобладава дела на самонаетите и семейните работници, а наетите са около 10% от всички работещи в земеделието.
Интелигентните системи промениха изцяло традиционните методи на животновъдството като практика. Продуктивното и конкурентно животновъдство използва модерни технологии от рода на модели за машинно самообучение. Модерните технологии позволяват набиране на големи обеми от животновъдни данни, които могат да се използват за ежедневни морфологични, физиологични, фенологични и други свързани измервания.
Селското стопанство е най-голямата индустрия в света и има много значимо въздействие върху околната среда. Много от неговите дейности причиняват замърсяване и деградация на почвите, водите и въздуха. То обаче може да играе и положителна роля, например чрез улавянето на парникови газове в почви и култури или намаляването на риска от наводнения, когато се прилагат определени земеделски практики. С разширяване на обхвата на тези практики въздействието се подобрява, но остава още много път, който трябва да се извърви.
В подкаст "Какво прави науката за фермера?" можете да намерите информация по ключови теми в модерното селско стопанство, свързани с глобалните тенденции на развитие, политиката на ЕС в областта на земеделието и животновъдството и научните постижения, които променят облика на фермерската професия и на селските райони.
