Регенеративното, или наричано още консервационно земеделие, използва по-систематичен и цялостен подход към земята, която се обработва, и прилага в обработката принципи, осигуряващи повишена продуктивност и биоразнообразие в дългосрочен план. В основата му стои доброто състояние и функциониране на почвите. Доброто състояние на почвата зависи от органичната материя, която включва всякаква жива материя като корени на растения, червеи, микроби.
Вие сте тук
Четири бойни кораба на НАТО влизат в Черно море до 7-и септември
сряда, 3 Септември, 2014 - 13:28
Секция:
Тема:
В Черно море до 7-и септември ще влязат четири бойни кораба на НАТО: ескадреният миноносец на САЩ „Рос“, френската корвета „Командан Биро“, канадската фрегата „Торонто“ и испанската фрегата „Алмиранте Хуан де Бурбон“. Това съобщи пред ИТАР-ТАСС военно-дипломатически източник в Москва, цитирана от БНР.
„Рос“ и „Биро“ ще преминат през черноморските проливи днес, а испанската и канадската фрегата се очаква да влязат в акваторията на Черно море на 6-и септември, добавил източникът.
На фона на тези събития американският президент Барак Обама пристига в Европа, предаде БНТ. Първата му спирка е Естония. В Талин Обама ще се срещне с лидерите на трите балтийски републики, а в четвъртък и петък ще участва в срещата на върха на НАТО в Уелс. Сред водещите теми по време на посещението ще бъде кризата в Украйна и последиците за сигурността не само на региона, но и на Европа.
Литва, Латвия и Естония са силно притеснени от ситуацията в източната им съседка. Очакванията са от Талин Обама да потвърди ангажимента си към сигурността на балтийските страни. За естонския премиер, визитата на Обама е ясно послание към Москва.
„Вярвам, че президентът Обама твърдо ще покаже, че НАТО и Съединените щати приемат сериозно ситуацията със сигурността в района. Това е важно и навременно послание“, каза премиерът на Естония Таави Рийвас.
Според наблюдатели, посланието към Кремъл е ясно – балтийските републики са част от Запада, не подкрепят руската политика и няма да се превърнат в следващата Украйна.
„Мисля, че цяла Европа осъзнава, че има промяна по отношение на сигурността. Това не е временна промяна. Не е просто лошо време, това са климатични изменения. НАТО и Европейският съюз трябва да предприемат дългосрочни мерки“, коментира естонският премиер.
Заради ситуацията в Украйна, много хора са уплашени, че същите събития може да се случат и при тях.
Премиерът Рийвас обори други опасения на естонците, че страната им ще се превърне във военна база. Според него е важно да има ясно и видимо присъствие на НАТО в региона, но в никакъв случай няма да има трайно установени военни части.
ОСП: Говори науката
Платени публикации
Международното общество за прецизно земеделие прие следната дефиниция за прецизно земеделие през 2019 г.: „Прецизно земеделие е управленска стратегия, която събира, обработва и анализира времеви, пространствени и индивидуални данни и ги съчетава с друга информация в подкрепа на управленски решения въз основа на изчисления на възможните промени. Резултатите са повишени ефикасност в употребата на ресурси, качество, продуктивност, доходност и устойчивост на селскостопанската продукция.“
Формите на трудова заетост в сектор селско стопанство са три: самонаети (фермерите), наети (наемните работници) и семейна работна ръка. Тази заетост често се определя от анализаторите като непълна, допълнителна и неформална. Според данните на Агростатистиката в българското селско стопанство преобладава дела на самонаетите и семейните работници, а наетите са около 10% от всички работещи в земеделието.
Интелигентните системи промениха изцяло традиционните методи на животновъдството като практика. Продуктивното и конкурентно животновъдство използва модерни технологии от рода на модели за машинно самообучение. Модерните технологии позволяват набиране на големи обеми от животновъдни данни, които могат да се използват за ежедневни морфологични, физиологични, фенологични и други свързани измервания.
Селското стопанство е най-голямата индустрия в света и има много значимо въздействие върху околната среда. Много от неговите дейности причиняват замърсяване и деградация на почвите, водите и въздуха. То обаче може да играе и положителна роля, например чрез улавянето на парникови газове в почви и култури или намаляването на риска от наводнения, когато се прилагат определени земеделски практики. С разширяване на обхвата на тези практики въздействието се подобрява, но остава още много път, който трябва да се извърви.
В подкаст "Какво прави науката за фермера?" можете да намерите информация по ключови теми в модерното селско стопанство, свързани с глобалните тенденции на развитие, политиката на ЕС в областта на земеделието и животновъдството и научните постижения, които променят облика на фермерската професия и на селските райони.
