Регенеративното, или наричано още консервационно земеделие, използва по-систематичен и цялостен подход към земята, която се обработва, и прилага в обработката принципи, осигуряващи повишена продуктивност и биоразнообразие в дългосрочен план. В основата му стои доброто състояние и функциониране на почвите. Доброто състояние на почвата зависи от органичната материя, която включва всякаква жива материя като корени на растения, червеи, микроби.
Вие сте тук
Два иска на ЕК към България в Съда на ЕС от март
вторник, 27 Май, 2014 - 14:16
Секция:
Тема:
В Официалния вестник на ЕС от 26 май 2014 г. са публикувани два иска на Европейската комисия към България в Съда на Европейския съюз. Исковете за предявени съответно на 24 март 2014 – за защитена зона Калиакра, и на 27 март 2014 – за депонирането на отпадъци.
Представяме ви текстовете на исковете:
Иск, предявен на 24 март 2014 година — Европейска комисия/Република България (Дело C-141/14) (2014/C 159/24)
Език на производството: български
Страни
Ищец: Европейска комисия (представители: E. White, П. Михайлова, C. Hermes)
Ответник: Република България
Искания
Европейската комисия счита, че Съдът следва да установи:
— Тъй като не е включила изцяло териториите на орнитологично важните места в специалната защитена зона „Калиакра“, Република България не е класифицирала като специална защитена зона най-подходящите по брой и площ територии с оглед опазването на биологичните видове по приложение I от Директива 2009/147/ЕО [1]и на редовно срещащите се мигриращи видове, които не са включени в приложение I, в сухоземната и морската географска зона, в която се прилага Директива 2009/147/ЕО. Следователно, по този начин Република България не е изпълнила задълженията си по член 4, параграфи 1 и 2 от Директива 2009/147/ЕО.
— Като е одобрила проектите „АЕС Гeo Eнeрджи“ ООД, „Уиндтех“ ООД, „Брестиом ООД“, „Дисиб“ ООД, „Еко Енерджи“ ООД и „Лонгман инвестмьнт“ ООД на територията на Орнитологично важното място „Калиакра“, която не е класифицирана като специална защитена зона, а е трябвало да бъде класифицирана, Република България не е изпълнила задълженията си по член 4, параграф 4 от Директива 2009/147/ЕО, както е тълкуван от Съда на ЕС по дела С-96/98 и С- 374/98.
— Като е одобрила проекти на територията на специалната защитена зона „Калиакра“, територията от значение за Общността „Комплекс Калиакра“ и специалната защитена зона „Белите Скали“ („Калиакра уинд пауър“ АД, „ЕВН Енертраг Каварна“ ООД, „ЦИД — Атлас“ ЕООД, „Вертикал — Петков и с-ие“ ООД, Голф игрище и спа курорт „Трейшън клифс голф енд спа резорт“ ООД), Република България не е изпълнила задълженията си по член 6, параграф 2 от Директива 92/ 43/ЕИО [2], както е тълкувана от Съда на EС по дела С-117/03 и С-244/05, тъй като не е взела подходящи мерки за предотвратяване на влошаването на състоянието на естествените местообитания и на местообитанията на биологичните видове, както и обезпокояване на видовете, за които са класифицирани териториите.
— Тъй като не е оценен по подходящ начин кумулативния ефект на проектите, одобрени на територията на орнитологично важното място „Калиакра“, която не е класифицирана като специална защитена зона („АЕС Гeo Eнeрджи“ ООД, „Уиндтех“ ООД, „Брестиом ООД“, „Дисиб“ ООД, „Еко Енерджи“ ООД и „Лонгман инвестмьнт“ ООД), Република България не е изпълнила задълженията си по член 2, параграф 1, във връзка c член 4, параграфи 2 и 3 и приложение III, точка 1, буква (б) от Директива 2011/92/ЕС [3].
— Република България да се осъди да заплати разноските.
Правни основания и главни доводи
Република България не е класифицирала територията на специалната защитена зона „Калиакра“ до границите на орнитологично важнoто място „Калиакра“, което представлява нарушение на Директивата за птиците.
Като е одобрила редица проекти за икономически дейности в специалната защитена зона „Калиакра“, специалната защитена зона „Белите скали“ и в територията от значение за Общността „Комплекс Калиакра“, Република България е нарушила Директивата за птиците, Директивата за местообитанията и Директивата за ОВОС, тъй като е допуснала унищожаването или същественото влошаване състоянието на приоритетни уникални местообитания и местообитания на видове и безпокойството на видове и не е взела предвид кумулативният ефект на голям брой проекти.
[1] Директива 2009/147/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 30 ноември 2009 година относно опазването на дивите птици OB L 20, стр. 7
[2] Директива 92/43/ЕИО на Съвета от 21 май 1992 година за опазване на естествените местообитания и на дивата флора и фауна OB L 206, Специално българско издание: глава 15, том 2, стр. 109
[3] Директива 2011/92/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 13 декември 2011 година относно оценката на въздействието на някои публични и частни проекти върху околната среда текст от значение за ЕИП OB L 26, стр. 1
Иск, предявен на 27 март 2014 година — Европейска комисия/Република България (Дело C-145/14) (2014/C 159/25)
Език на производството: български
Страни
Ищец: Европейска комисия (представители: С. Петрова, E. Sanfrutos Cano)
Ответник: Република България
Искания
Европейската комисия счита, че Съдът следва да установи:
— Република България не е изпълнила задълженията си, съгласно член 14 от Директива 1999/31/ЕО [1] на Съвета от 26 април 1999 г. относно депонирането на отпадъци, тъй като не е предприела необходимите мерки, за да гарантира, че съществуващите в страната депа могат да продължат да действат от 16 юли 2009 г. нататък, само ако отговарят на изискванията на Директивата.
— Република България да се осъди да заплати разноските.
Правни основания и главни доводи
В отговорите на мотивираното становище (последните от 16 юли 2013 г. и 10 февруари 2014г.), българските държавни органи признават, че в Република България към тази дата са в експлоатация над 100 депа, без те да са били съответно приспособени към изискванията, предвидени в член 14 от Директива 1999/31/ЕО.
Следователно, Комисията счита за необходимо да сезира Съдът на ЕС с оглед той да констатира наличието на нарушение от страна на Република България на тази разпоредба.
[1] OB L 182, стр. 1; Специално българско издание: глава 15, том 5, стр. 94
ОСП: Говори науката
Платени публикации
Международното общество за прецизно земеделие прие следната дефиниция за прецизно земеделие през 2019 г.: „Прецизно земеделие е управленска стратегия, която събира, обработва и анализира времеви, пространствени и индивидуални данни и ги съчетава с друга информация в подкрепа на управленски решения въз основа на изчисления на възможните промени. Резултатите са повишени ефикасност в употребата на ресурси, качество, продуктивност, доходност и устойчивост на селскостопанската продукция.“
Формите на трудова заетост в сектор селско стопанство са три: самонаети (фермерите), наети (наемните работници) и семейна работна ръка. Тази заетост често се определя от анализаторите като непълна, допълнителна и неформална. Според данните на Агростатистиката в българското селско стопанство преобладава дела на самонаетите и семейните работници, а наетите са около 10% от всички работещи в земеделието.
Интелигентните системи промениха изцяло традиционните методи на животновъдството като практика. Продуктивното и конкурентно животновъдство използва модерни технологии от рода на модели за машинно самообучение. Модерните технологии позволяват набиране на големи обеми от животновъдни данни, които могат да се използват за ежедневни морфологични, физиологични, фенологични и други свързани измервания.
Селското стопанство е най-голямата индустрия в света и има много значимо въздействие върху околната среда. Много от неговите дейности причиняват замърсяване и деградация на почвите, водите и въздуха. То обаче може да играе и положителна роля, например чрез улавянето на парникови газове в почви и култури или намаляването на риска от наводнения, когато се прилагат определени земеделски практики. С разширяване на обхвата на тези практики въздействието се подобрява, но остава още много път, който трябва да се извърви.
В подкаст "Какво прави науката за фермера?" можете да намерите информация по ключови теми в модерното селско стопанство, свързани с глобалните тенденции на развитие, политиката на ЕС в областта на земеделието и животновъдството и научните постижения, които променят облика на фермерската професия и на селските райони.
