Регенеративното, или наричано още консервационно земеделие, използва по-систематичен и цялостен подход към земята, която се обработва, и прилага в обработката принципи, осигуряващи повишена продуктивност и биоразнообразие в дългосрочен план. В основата му стои доброто състояние и функциониране на почвите. Доброто състояние на почвата зависи от органичната материя, която включва всякаква жива материя като корени на растения, червеи, микроби.
Вие сте тук
Започват официалните преговори с ЕК по проектите на три оперативни програми
сряда, 21 Май, 2014 - 16:09
Секция:
Тема:
Правителството одобри проектите на три оперативни програми за програмния период 2014-2020 г. – „Региони в растеж”, „Иновации и конкурентоспособност” и „Наука и образование за интелигентен растеж”, и възложи на министрите на регионалното развитие, на икономиката и енергетиката и на образованието и науката да ги внесат в Европейската комисия за окончателно одобрение, съобщава правителствената пресслужба.
ОП „Региони в растеж” е съфинансирана от Европейския фонд за регионално развитие и националния бюджет. Индикативният й бюджет възлиза на 1,589 млрд. евро.
Обхватът и съдържанието на програмата са одобрени след проведени девет заседания на тематичната работна група за разработването й, включваща представители на над 70 заинтересовани страни. ОПРР основният инструмент, с който се цели подобряване на социално-икономическото и териториално развитие и генериране на растеж и заетост на българските региони. Предвидената балансирана териториална подкрепа спомага за намаляване на социално-икономическите различия и дисбаланси на регионално ниво.
Приоритетите на програмата, които ще се реализират в рамките на осем приоритетни оси, са насочени към подкрепа на политиката за градско развитие в 67 града и териториалните измерения на секторните политики. Мерките за градско развитие включват енергийната ефективност в жилищни и административни сгради, подобряване на общинска социална, образователна, спортна и културна инфраструктура и интегриран градски транспорт. Секторните политики предвиждат инвестиции в публична инфраструктура от регионално значение – образователна, здравна, социална и пътна, регионален туризъм и превенция на риска от свлачища.
ОП „Наука и образование за интелигентен растеж” е конструирана така, че активно да допринася за изпълнението на две от петте основни цели на стратегията на ЕС за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж „Европа 2020”. Документът очертава рамката и определя приоритетите за финансиране в областта на науката и на образованието със средства от Европейския фонд за регионално развитие и Европейския социален фонд през програмния период. Разработването на програмата е резултат от работата на тематична работна група с участието на широк кръг партньори – представители на неправителствения сектор, социално-икономическите партньори, академичната общност, организациите на и за хората с увреждания и др.
Анализът на съответните референтни документи очертава няколко тематични полета, в които са концентрирани нуждите от прилагане на целенасочени мерки чрез ресурса на оперативната програма – научно-изследователска дейност, висше образование, както и училищно образование, обучение и учене през целия живот. Приоритетните оси в програмата са четири – научни изследвания и технологично развитие, образование и учене през целия живот, образователна среда за активно социално приобщаване, техническа помощ.
Финансирането от ЕС по програмата е в размер на 582 760 622 евро, а националното съфинансиране – 102 840 110 евро. Очакваните резултати са увеличаване дела на завършилите висше образование на възраст 30-34 г. на 36% и намаляване на преждевременно напусналите училище на под 11% към 2020 г.
В съответствие със Споразумението за партньорство, което определя стратегията на държавата, нейните приоритети, както и организацията за ефективното и ефикасно използване на европейските структурни и инвестиционни фондове, Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност” дефинира използването на помощта по Европейския фонд за регионално развитие в сферите на иновациите, конкурентоспособността, енергийната и ресурсна ефективност.
Документът е разработен при спазване принципа на партньорство, с участието както на бизнеса, научните среди и администрацията, така и на други социално-икономически партньори, структури на гражданското общество и местните власти. Целта на новата оперативна програма е постигане на баланс между мерките, които имат бърз и непосредствен ефект върху бизнеса (напр. технологично обновление, въвеждане на международни стандарти и сертификация, интернационализация) и такива, които изискват по-дълъг период за постигане на определен резултат и по-големи инвестиции (инфраструктура за иновации и изследвания, развитие и внедряване на иновации). В този смисъл основните предизвикателства, които ОПИК цели да посрещне, са постигане на ускорен темп на растеж на икономиката с цел догонващо развитие и гарантиране на устойчив растеж, с акцент върху екологията и енергетиката.
Общият индикативен бюджет на програмата е 2 765 356 748 лв., от които 2 350 553 232 лв. от ЕФРР, а останалите са национално съфинансиране. Изпълнението на програмата ще доведе до увеличаване на иновационната дейност на българските предприятия, повишаването на предприемаческата им активност, създаване и развитие на конкурентни предимства на предприятията, увеличен брой на производствените и търговските сгради с по-висока енергийна ефективност и положителен енергиен баланс и на предприятията, използващи възобновяеми източници за собствено потребление, повишаване ресурсната ефективност на предприятията.
Повече за програмния период 2014-2020 може да видите тук: http://2020.europe.bg/page.php?c=6
ОСП: Говори науката
Платени публикации
Международното общество за прецизно земеделие прие следната дефиниция за прецизно земеделие през 2019 г.: „Прецизно земеделие е управленска стратегия, която събира, обработва и анализира времеви, пространствени и индивидуални данни и ги съчетава с друга информация в подкрепа на управленски решения въз основа на изчисления на възможните промени. Резултатите са повишени ефикасност в употребата на ресурси, качество, продуктивност, доходност и устойчивост на селскостопанската продукция.“
Формите на трудова заетост в сектор селско стопанство са три: самонаети (фермерите), наети (наемните работници) и семейна работна ръка. Тази заетост често се определя от анализаторите като непълна, допълнителна и неформална. Според данните на Агростатистиката в българското селско стопанство преобладава дела на самонаетите и семейните работници, а наетите са около 10% от всички работещи в земеделието.
Интелигентните системи промениха изцяло традиционните методи на животновъдството като практика. Продуктивното и конкурентно животновъдство използва модерни технологии от рода на модели за машинно самообучение. Модерните технологии позволяват набиране на големи обеми от животновъдни данни, които могат да се използват за ежедневни морфологични, физиологични, фенологични и други свързани измервания.
Селското стопанство е най-голямата индустрия в света и има много значимо въздействие върху околната среда. Много от неговите дейности причиняват замърсяване и деградация на почвите, водите и въздуха. То обаче може да играе и положителна роля, например чрез улавянето на парникови газове в почви и култури или намаляването на риска от наводнения, когато се прилагат определени земеделски практики. С разширяване на обхвата на тези практики въздействието се подобрява, но остава още много път, който трябва да се извърви.
В подкаст "Какво прави науката за фермера?" можете да намерите информация по ключови теми в модерното селско стопанство, свързани с глобалните тенденции на развитие, политиката на ЕС в областта на земеделието и животновъдството и научните постижения, които променят облика на фермерската професия и на селските райони.
