Група организации на гражданското общество, академичната общност и граждани със съществен принос към европейската интеграция на България проведохме дискусия по предложения за обсъждане проект на Постановление на МС за създаване на Национален механизъм за координация на подготовката и провеждането на Българското председателство на Съвета на Европейския съюз през 2018 г. [3] Обобщение на дискусията беше изпратено до Премиерът и заинтересованите вицепремиери и министри на 21 март, а сега го публикуваме цялото тук:
ДО:
г-н Бойко Борисов,
Министър-председател на Република България
Копие:
г-жа Меглена Кунева,
Заместник министър-председател по координация на европейските политики и институционалните въпроси
г-н Томислав Дончев,
Заместник министър-председател по европейските фондове и икономическата политика
г-жа Румяна Бъчварова,
Заместник министър-председател по коалиционна политика и държавна администрация и министър на вътрешните работи
г-н Даниел Митов,
Министър на външните работи
Уважаеми господин министър-председател,
Група организации на гражданското общество, академичната общност и граждани със съществен принос към европейската интеграция на България проведохме дискусия по предложения за обсъждане проект на Постановление на МС за създаване на Национален механизъм за координация на подготовката и провеждането на Българското председателство на Съвета на Европейския съюз през 2018 г. С настоящето представяме на Вашето внимание резултата от тази дискусия:
Споделяме изнесения в доклада към проекта на ПМС аргумент, че е „необходима силна координационна структура, която да изпълнява единствено и само функции по подготовката“ и по провеждането на Председателството на Съвета на ЕС. Въпреки това, бихме искали да споделим безпокойство относно невъзможността предложения координационен механизъм да осигури успешно провеждане на Българското председателство на Съвета на ЕС.
Съставът на предложения за създаване Щаб е твърде неясен и следва задължително да се прецизира по прозрачен и аргументиран начин. Съгласно разпоредбата на чл.3 ал.5 т.1 се предвижда участие на „по един представител (политическо ниво), посочен от президента, председателя на Народното събрание, министър-председателя, заместник министър-председателите, министъра на вътрешните работи, министъра на финансите, министъра на културата, министъра на регионалното развитие и благоустройство“. В тази връзка считаме, че липсва определение на „политическо ниво“ по отношение на президента, председателя на НС и заместник министър-председателите. По отношение на заместник-министър председателите следва да се отбележи, че съгласно чл.19 от Устройствения правилник на МС и неговата администрация „заместник министър-председателите формират политически кабинети, включващи съветници, експерти и технически сътрудници”. Следва да се отчита и разпоредбата на чл.28 от ЗА, съгласно която съветниците не могат да изпълняват функции на управление. В предложения текст не се изяснява дали г-жа Румяна Бъчварова следва да номинира двама представители (на политическо ниво) в качеството си на заместник министър-председател по коалиционната политика и държавна администрация и министър на вътрешните работи.
Ако работата на създадените с ПМС 425 от 2015 г. тематични групи (в състав от около 50 души от различни институции) се ограничава от многобройния състав и ежедневната им ангажираност, то „рискът липсата на добра координация и сътрудничество да доведе до провал на организацията и загуба на постигнатите резултати“ и по отношение на Щаба не е отстранен.
Начинът, по който е структуриран Щабът, поставя под съмнение възможността той да изпълнява функциите по координация по-добре от Съвета по европейските въпроси, създаден с ПМС 85 от 2007 г., който би могъл да създаде формат „председателство” и да провежда нарочни заседания, посветени на темата. При това процедурата за вземане на решения в Съвета е утвърдена и има работеща практика.
Особено безпокойство предизвиква създаването на нова административна структура (Център) с ограничен времеви мандат. Следва да се има предвид, че за да заработи изцяло нова административна структура, както българският опит показва, при най-добра мобилизация, са необходими не по-малко от 18 месеца, което в контекста на поставените цели я прави безсмислена. Считаме, че Устройствен правилник на институция, на която са възложени множество координационни функции по отношение на широк спектър органи на изпълнителната власт, следва да бъде приет с Постановление на МС.
В допълнение, съществуват твърде много неясноти и противоречия във функциите на Центъра, например:
Предвид изложените аргументи, призоваваме, преди да се предприеме създаване на нови структури, да се проучат възможностите (вкл. ресурсно и нормативно) на вече съществуващи такива или в АМС и/или в МВнР, вкл. и в контекста на опита на МВнР за създаване на нарочна структура за осигуряване на Председателството на ОССЕ през 2003 г., adhoc организация за провеждането на българско председателство на ПСЮИЕ (2015-2016) и Комитета на министрите на Съвета на Европа(2016 г). Този опит може да се използва, независимо какво ще е политическото решение за мястото на тази нарочна структура, още повече, че тя ще може да ползва ресурсите на общата администрация на структурата, в която се създава.
Бихме искали да предложим да се обмисли регламентиране на работата с доброволци. За целта е необходимо:
В заключение искаме да изразим своята загриженост относно липсата на разпоредби, гарантиращи прозрачността и отчетността на дейностите, свързани с подготовката и провеждането на Българското председателство на Съвета на ЕС. Смятаме, че трябва да се осигури максимална прозрачност, отчетност и гражданско участие при планиране на бюджетите и стратегиите за подготовката и провеждане на Председателството с оглед защита на обществения интерес.
Като представители на гражданското общество, ние сме убедени, че успешното Българско председателство на Съвета на ЕС е историческа възможност за реален български принос в постигането на споделените цели на ЕС, шанс да докажем потенциала на България в процеса на вземане на решения на европейско ниво. При ограничения ресурс, с който разполага държавата, голямото закъснение в старта на подготовката и липсата на опит, необходимо е националните усилия да са максимално ефективни и целенасочени. Обръщаме се към Вас с тази обща позиция, защото предложеният механизъм не съумява да ни убеди, че е налице такъв подход. Надяваме се, че приложените от нас аргументи ще спомогнат за преосмисляне на подхода и формулиране на по-целесъобразни мерки, които ще бъдат предприети и след широко обществено обсъждане.
С уважение,
Портал „Европа“
BlEUprint
MoveBG
Български център за нестопанско право
Европейски институт
Клуб „Европеистика“
Форум гражданско участие (мрежа от 120 активни граждански организации от цяла България)
Институт за икономическа политика
Института за европейски политики
София, 21 март 2016 г.