Вие сте тук

Състояние на Съюза през 2018

Дата на публикуване: 
сряда, 12 Септември, 2018 - 11:12
На 12 септември 2018 г. по повод на своята реч за състоянието на Съюза председателят Жан-Клод Юнкер заяви: „Европейците с основание очакват Съюзът да осигури тяхната безопасност. Ето защо Комисията предлага днес нови правила за премахването на терористично съдържание от интернет в рамките на един час — критичният период, през който се нанасят най-големите щети.“, съобщават от пресслужбата на ЕК.
Дебатите може да следите тук: https://ec.europa.eu/commission/priorities/state-union-speeches/state-un...
или да следите в социалните медии
В своята реч за състоянието на Съюза през 2018 г. председателят Жан-Клод Юнкер обяви новите правила за премахването на терористично съдържание от интернет в рамките на един час. Новите правила се представят една седмица преди неофициалната среща в Залцбург, на която се очаква лидерите на ЕС да обсъдят сигурността. Всички интернет платформи, които желаят да предлагат услугите си в Европейския съюз, ще трябва да се съобразяват с ясни правила за предотвратяване на злоупотреби с техните услуги с цел разпространение на терористично съдържание. Освен това ще бъдат въведени надеждни предпазни механизми за закрила на свободата на словото в интернет, с които ще се гарантира, че се премахва единствено терористично съдържание.
Терористично съдържание продължава да се намира и да се разпространява онлайн, което представлява значителен риск за европейското общество. Само през януари 2018 г. в мрежата са били разпространени близо 700 нови пропагандни материала на Даеш.
Комисията вече работи на доброволни начала с редица ключови заинтересовани страни, включително онлайн платформи, държави членки и Европол, в рамките на интернет форума на ЕС с цел ограничаване на наличието на терористично съдържание онлайн. През март 2018 г. Комисията препоръча редица действия, които да бъдат предприети от дружествата и държавите членки за допълнително ускоряване на тази работа. Макар че тези усилия дадоха положителни резултати, цялостният напредък все още не е достатъчен.
Новите правила, предложени от Комисията, ще помогнат да се гарантира бързото премахване на терористично съдържание онлайн. Основните елементи на новите правила са:
  • едночасовото правило: терористичното съдържание е най-вредно в първите часове след появяването си онлайн поради бързината, с която се разпространява. Ето защо Комисията предлага правно обвързващ едночасов срок за премахване на съдържанието, след като националните компетентни органи издадат заповед за премахване;
  • ясно определение за терористичното съдържание като материал, който подбужда към или пропагандира извършването на терористични престъпления, популяризира дейностите на терористична група или предоставя инструкции относно техниките за извършване на терористични престъпления;
  • въвеждане на задължение за всички платформи да гарантират, че не се извършват злоупотреби с тях с цел разпространение на терористично съдържание онлайн. В зависимост от риска от разпространение на терористично съдържание чрез техните платформи от доставчиците на услуги ще се изисква да предприемат проактивни мерки — като използването на нови инструменти — за по-добра защита на своите платформи и техните ползватели от терористични злоупотреби;
  • засилено сътрудничество: с предложението се установява рамка за засилено сътрудничество между доставчиците на хостинг услуги, държавите членки и Европол. От доставчиците на услуги и държавите членки ще се изисква да определят звена за контакт, които да са на разположение денонощно, за да улесняват проследяването на заповедите за премахване и сигналите за незаконно съдържание в интернет.
  • надеждни предпазни механизми: доставчиците на съдържание ще могат да разчитат на ефективни механизми за подаване на жалби, които всички доставчици на услуги ще трябва да въведат. Когато дадено съдържание е било премахнато неоснователно, доставчикът на услугата ще трябва да го възстанови възможно най-бързо. Освен това националните органи ще предоставят ефективни средства за правна защита, като платформите и доставчиците на съдържание ще имат правото да оспорват заповедите за премахване. За платформите, които използват автоматизирани инструменти за откриване на терористично съдържание, следва да има надзор и проверка от човек, за да се предотвратяват премахванията по погрешка;
  • повишаване на прозрачността и отчетността: прозрачността и надзорът ще бъдат гарантирани с годишни доклади за прозрачността, които доставчиците на услуги и държавите членки ще трябва да представят, за да покажат как се справят с терористичното съдържание, както и с редовно докладване за проактивните мерки;
  • строги и възпиращи финансови санкции: държавите членки ще трябва да въведат ефективни, пропорционални и възпиращи санкции за неспазването на заповеди за премахване на терористично съдържание онлайн. В случай на системни пропуски в премахването на такова съдържание вследствие на заповед за премахване, на доставчика на услуги може да бъде наложена финансова санкция в размер до 4 % от неговия общ оборот за последната финансова година;

Засилване правомощията на Европейската прокуратура с цел борба срещу трансграничния тероризъм

„Европейците очакват от Съюза да гарантира тяхната безопасност. Ето защо днес Комисията предлага разширяване на задачите на новосъздадената Европейска прокуратура с цел включване на борбата срещу терористичните престъпления. Трябва да сме в състояние да преследваме терористите по наказателен ред по-координирано в целия Съюз. Терористите не познават граници. Не трябва да ставаме неволни техни съучастници поради неспособността си да си сътрудничим.“
Във връзка с идеята, представена за първи път от председателя Юнкер в обръщението му за състоянието на Съюза миналата година, днес Европейската комисия предлага да се засилят функциите на Европейската прокуратура, като ѝ се дадат правомощия за борба срещу трансграничния тероризъм.
Европейски отговор с цел по-успешна борба с трансграничните терористични заплахи
Европейската прокуратура със засилени правомощия ще направи борбата срещу тероризма по-успешна, като запълни съществуващите пропуски:
  • Координираност при разследванията: Понастоящем държавите — членки на ЕС, са компетентни да разследват и преследват по наказателен ред терористични престъпления, но правомощията им са ограничени в националните граници. Европейската прокуратура ще отговаря за разследването и ще ръководи органите на отделните държави членки и агенциите на ЕС, занимаващи се със случаи на тероризъм, засягащи няколко държави членки;
  • Своевременен обмен на информация: Макар че беше постигнат значителен напредък с успешни случаи на трансгранично сътрудничество, обменът на информация по наказателни дела между държавите членки относно разследването и наказателното преследване на терористични престъпления понастоящем все още е твърде бавен. Тази ситуация може да доведе до това някои терористи да не бъдат съдени. Със своята интегрирана структура Европейската прокуратура ще бъде в позицията да получава уникална обща представа за терористичните дейности на територията на всички участващи държави членки. Тя ще има по-широк достъп до информацията от държавите членки благодарение на европейските прокурори, участващи в колегията на Европейската прокуратура, или на европейските делегирани прокурори. Тя ще е в най-добра позиция да събира и споделя информация в целия Съюз, включително с агенциите на ЕС Евроюст и Европол, както и с държави извън ЕС;
  • Съгласуваност на разследванията в различните държави членки: Понастоящем съществува риск терористичните случаи, засягащи няколко държави членки, да бъдат разследвани некоординирано, което излага на риск успеха на наказателното преследване. Европейската прокуратура ще ръководи разследванията централизирано, независимо от това къде са извършени престъпленията, като след това ще осигурява по-добра свързаност между разследването и наказателното преследване. Освен това европейският прокурор със засилени правомощия, като действащо лице на равнището на Съюза, ще следи да не се извършват неефикасни паралелни наказателни преследвания по свързани дела, което често застрашава успешната борба срещу терористичните престъпления.

Европейската комисия предлага мерки за гарантиране на свободни и честни европейски избори

За да се гарантира, че изборите за Европейски парламент през следващата година ще бъдат организирани по свободен, честен и сигурен начин, председателят Жан-Клод Юнкер обяви в своята реч за състоянието на Съюза набор от конкретни мерки, включително по-голяма прозрачност на онлайн политическата реклама и възможност за налагане на санкции за незаконно използване на лични данни с цел да се повлияе умишлено върху резултата от европейските избори. Целта на днешните предложения на Комисията е да се вземат мерки във връзка с потенциалните заплахи за изборите и по този начин да се засили устойчивостта на демократичните системи на Съюза.
Някои неотдавнашни случаи показаха рисковете, които крие насочването на масови онлайн кампании за дезинформация към гражданите с цел дискредитиране и лишаване от легитимност на избори. Смята се също, че лични данни са били използвани незаконно. Освен това атаките срещу изборна инфраструктура и информационни системи на кампанията са хибридни заплахи, които налагат предприемането на действия. Затова е много важно преди европейските избори следващата година да укрепим демократичната устойчивост на Европа и да се уверим, че правилата за прозрачност и защита на изборния процес от чуждестранна намеса се прилагат и онлайн.
Наборът от мерки, предложени днес от Европейската комисия, включва:
  • Препоръка относно мрежите за изборно сътрудничество, онлайн прозрачността, защитата срещу кибернетични инциденти и борбата срещу кампаниите за дезинформация: държавите членки се насърчават да създават национални мрежи за изборно сътрудничество, състоящи се от съответните компетентни органи (избирателни органи и органи в областта на киберсигурността, защитата на данни и правоприлагането), и да определят звено за контакт, което да участва в мрежа за изборно сътрудничество на европейско равнище. Това ще даде възможност на органите бързо да откриват потенциални заплахи, да обменят информация и да реагират координирано.
  • Комисията също така препоръчва по-голяма прозрачност на онлайн политическата реклама и определянето на целева аудитория. Европейските и националните политически партии, фондации и организатори на кампании трябва да предоставят информация за своите разходи за онлайн рекламни кампании, като посочат коя партия или политическа група за подкрепа стои зад онлайн политическата реклама, а също така и като публикуват информация за критериите за определяне на целевата аудитория, използвани за разпространяване на информация сред гражданите. Когато тези принципи не се спазват, държавите членки трябва да налагат санкции на национално равнище.
  • Националните органи, политическите партии и медиите също трябва да вземат мерки за защита на своите мрежи и информационни системи от заплахи за киберсигурността въз основа на насоките, разработени от националните органи в рамките на групата за сътрудничество в областта на мрежовата и информационна сигурност, заедно с Агенцията на ЕС за киберсигурност и Европейската комисия.
  • Насоки относно прилагането на законодателството на ЕС за защита на данните. Насоките ще помогнат на националните органи и на европейските и националните политически партии да изпълняват задълженията си относно защитата на данните в рамките на правото на ЕС в контекста на изборите. Общият регламент на ЕС относно защитата на данните се прилага от май 2018 г., като той обхваща и всички европейски и национални политически партии и други участници в контекста на изборите, като информационни брокери и социални медии. В светлината на случая Cambridge Analytica и по-общо на нарастващия ефект от микро-насочването към гласоподавателите въз основа на техните лични данни, Комисията припомня задълженията за защита на данните, които важат за всички участници в европейските избори.
  • Законодателно изменение с цел въвеждане на по-строги правила относно финансирането на европейските политически партии. Целенасочената промяна на Регламент № 1141/2014 на Европейския парламент и Съвета относно статута и финансирането на европейските политически партии и на европейските политически фондации ще направи възможно налагането на финансови санкции за нарушаване на правилата за защита на данните с цел да се повлияе на резултата от европейските избори. Санкциите ще възлизат на 5 % от годишния бюджет на засегнатата европейска политическа партия или фондация. Санкциите ще бъдат прилагани от Орган за европейските политически партии и европейските политически фондации. Освен това уличените в нарушение няма да могат да кандидатстват за финансиране от общия бюджет на Европейския съюз през годината, в която са били санкционирани.
  • Регламент за обединяване на ресурси и експертен опит в областта на технологиите за киберсигурност. С цел да се следва развитието на постоянно променящите се киберзаплахи, Комисията предлага да бъде създадена мрежа от експертни центрове в сферата на киберсигурността, за да се насочва и координира по-добре наличното финансиране за сътрудничество в областта на киберсигурността, изследванията и иновациите. Нов Европейски експертен център в сферата на киберсигурността ще управлява свързаната с киберсигурността финансова подкрепа от бюджета на ЕС и ще улеснява съвместните инвестиции на Съюза, държавите членки и промишлеността, за да се подкрепи сектора на киберсигурността в ЕС и да се гарантира, че нашите системи за защита са в крак с технологичното развитие.

Комисията предлага последните елементи за постигане на компромис по реформата в областта на миграцията и границите

Жан-Клод Юнкер представи 3 нови и амбициозни предложения за гарантиране на пълната солидарност на ЕС в областта на миграцията и за осигуряване на по-добра защита на външните граници на Европа. Тези нови инициативи се представят една седмица преди неофициалната среща в Залцбург и представляват конкретен принос към очакваните обсъждания между лидерите на ЕС по въпросите на миграцията. Те имат за цел да подпомогнат постигането на цялостен компромис по текущата реформа на системата на ЕС за предоставяне на убежище.
Днешните предложения са още по-амбициозни по отношение на Европейската агенция за гранична и брегова охрана и Агенцията на Европейския съюз в областта на убежището – и двете ще бъдат подсилени, за да може държавите от ЕС по всяко време да разчитат на пълна оперативна подкрепа от страна на Съюза. Днес Комисията предлага също така мерки за подобряване на ефективността на процедурите за връщане, като се актуализират съществуващите правила на ЕС за връщането, и посочва следващите стъпки относно законната миграция, която е съществен елемент на една балансирана миграционна политика.
Въз основа на двугодишната работа Комисията предлага да се укрепи още повече Европейската агенция за гранична и брегова охрана и да ѝ се възложат задачи с подходящо равнище на амбиция в съответствие с общите предизвикателства, пред които е изправена Европа по отношение на управлението на миграцията и границите. Въпреки че мандатът на агенцията се разширява, това е в подкрепа на държавите членки и не замества техните отговорности за управление на външните граници и връщане. Днешното предложение включва:
  • Постоянен корпус от 10 000 оперативни служители до 2020 г.: за да се осигурят предвидими и подходящи ресурси, агенцията ще може да разчита на свои служители и оборудване, като кораби, самолети и превозни средства.
  • Изпълнителни правомощия: под ръководството и контрола на държавата от ЕС, в която са разположени, членовете на постоянния корпус на европейската гранична и брегова охрана ще могат да изпълняват задачи, изискващи изпълнителни правомощия, като например проверки за установяване на самоличност, разрешаване или отказ за влизане по външните граници и задържане на хора на границата. Така ще се осигури тяхната пълна оперативна ефективност.
  • По-голяма подкрепа при връщането на мигранти: освен да организира и финансира съвместни операции по връщане, агенцията вече ще може да подпомага държавите членки във връзка с процедурите за връщане, например като идентифицира незаконно пребиваващи граждани на държави извън ЕС, набавя документи за пътуване и подготвя решения за връщане за националните органи, които ще продължат да отговарят за вземането на самите решения за връщане.
  • Засилено сътрудничество с държавите извън ЕС: при наличие на предварително съгласие от съответната държава агенцията ще може да започва съвместни операции и да разполага служители извън ЕС, отвъд съседните на Съюза страни.
  • Повече финансови средства: общите разходи за предложената модернизация на европейската гранична и брегова охрана възлизат на 1,2 млрд. евро за периода 2019 – 2020 г. За следващия бюджетен период на ЕС, 2021 – 2027 г., е предложено да се отпуснат 11,3 млрд. евро.
Укрепване на Агенцията на ЕС в областта на убежището
С днешното предложение бъдещата Агенция на ЕС в областта на убежището ще получи мандата, инструментите и финансовите средства, необходими за предоставяне на бързи и цялостни услуги на държавите членки на всички етапи от процедурата за убежище. Днешното предложение включва:
  • Пълна оперативна подкрепа във връзка с процедурите за убежище: екипите на агенцията за подкрепа в областта на убежището ще предлагат пълен набор от дейности за подкрепа, включително като извършват всички действия на административния етап от процедурата за убежище.
  • Съвместните екипи на ЕС за управление на миграцията ще подпомагат държавите членки при необходимост и искане от тяхна страна, включително в горещите точки и в контролираните центрове. Екипите ще се състоят от експерти от Европейската агенция за гранична и брегова охрана и Агенцията на ЕС в областта на убежището и ще се координират от Комисията. Под ръководството на приемащата държава те ще могат да изпълняват всички необходими задачи за приемане на пристигащи лица, за разграничаване между тези, които се нуждаят, и тези, които не се нуждаят от закрила, и за извършване на процедурите за убежище и връщане.
  • Повече финансови средства: за да може агенцията да изпълнява нарасналите си задачи, Комисията предлага бюджет от 321 млн. евро за периода 2019 – 2020 г. и 1,25 млрд. евро за периода 2021 – 2027 г.
По-силна и по-ефективна европейска политика на връщане
Чрез целеви преглед на Директивата относно връщането ще се допринесе за ускоряване на процедурите за връщане, ще се предотвратяват по-добре укриването и незаконните вторични движения и ще се увеличи ефективността на връщанията при пълно зачитане на основните права.
  • Нова процедура на границата: лицата, чиито молби за убежище са отхвърлени по време на процедури по границите, ще бъдат насочвани направо към опростена процедура за връщане без срок за доброволно напускане и с по-кратки срокове за обжалване. Така на границата и в контролираните центрове ще могат бързо да се приемат и изцяло да се прилагат решения за връщане.
  • Ясни процедури и правила за предотвратяване на злоупотреби: за да се избегне забавяне, решенията за връщане ще трябва да се издават незабавно след или заедно с решение за прекратяване на законно пребиваване. В случай на отхвърлена молба за предоставяне на убежище ще се прилагат общи срокове от максимум 5 дни за обжалване на решението за връщане. Освен това ще бъде въведено задължение за съдействие за лицата, подлежащи на процедура за връщане, включително във връзка с проверката на самоличността и получаването на документи за пътуване.
  • Ефективни доброволни връщания: с цел насърчаване на доброволните връщания и подобряване на финансовата и практическата подкрепа, държавите от ЕС ще трябва да въведат програми за доброволно връщане. В същото време държавите членки ще могат да съкращават срока за доброволно връщане, например за да предотвратят укриване.
  • Ясни правила за задържане: наличието на общи критерии за определяне на риска от укриване, един от определящите фактори дали задържането е оправдано, ще помогне за по-ефективно използване на задържането по време на процедурите за връщане при пълно зачитане на основните права. С цел по-добро отразяване на времето, необходимо за успешното извършване на връщания, и при условие че условията за задържане са изпълнени, държавите от ЕС следва да предвидят първоначален срок на задържане от не по-малко от 3 месеца. Освен това държавите членки вече ще могат да задържат и подлежащи на връщане лица, които представляват заплаха за обществения ред или националната сигурност.

По-строг надзор в борбата с изпирането на пари за стабилен банков и финансов сектор

„Европейците очакват от Съюза да ги защитава. Днес предлагаме мерки, които ще ни осигурят възможност да се борим с изпирането на пари по-ефективно в презграничен план.“
Европейската комисия предлага по-нататъшно засилване на надзора върху финансовите институции в ЕС с цел по-успешна борба с изпирането на пари и финансирането на тероризма.  
Независимо от въведените от ЕС строги правила за борба с изпирането на пари, скорошни случаи на изпиране на пари в банки в ЕС дадоха повод за тревоги и подсказаха, че тези правила не винаги се следят и прилагат ефективно на цялата територия на ЕС. Това не само представлява заплаха за почтеността и репутацията на европейския финансов сектор като цяло, но може също така да има последици за финансовата стабилност на отделни банки. Поради това, като част от по-общите усилия за завършване на изграждането на банковия съюз и съюза на капиталовите пазари, Европейската комисия днес предлага да бъде изменен Регламентът за създаване на Европейски банков орган (ЕБО) с цел да се засили ролята на Европейския банков орган в надзора върху финансовия сектор за борба с изпирането на пари. Това е част от общата стратегия за укрепване на нормативната уредба на ЕС за пруденциален надзор върху финансовите институции и надзор върху финансовите институции за борба с изпирането на пари, която Комисията излага в свое съобщение. Тези мерки ще допринесат за насърчаване на почтеността на финансовата система на ЕС, за осигуряване на финансова стабилност и за защита от финансови престъпления. 
Засилване на ролята на Европейския банков орган  
Комисията предлага правомощията за борба с изпирането на пари по отношение на финансовия сектор да бъдат съсредоточени в рамките на Европейския банков орган и неговите пълномощия да бъдат подсилени, с цел да се гарантира извършването на ефективен и последователен надзор от страна на всички съответни органи по отношение на риска от изпиране на пари, както и сътрудничеството и обменът на информация между съответните компетентни органи. 
Измененият регламент:
  • ще гарантира че нарушенията на правилата за борба с изпирането на пари се разследват последователно: ЕБО ще може да изисква от националните надзорни органи за борба с изпирането на пари да разследват предполагаеми тежки нарушения и евентуално да предприемат целенасочени действия, като например санкции;
  • ще предвижда, че националните надзорни органи за борба с изпирането на пари се съобразяват с правилата на ЕС в тази област и си сътрудничат по подходящ начин с органите за пруденциален надзор. Съществуващите правомощия на ЕБО ще бъдат подсилени, така че в краен случай, когато националните органи не предприемат действия, ЕБО да може да приема решения, чиито непосредствени адресати са отделни оператори от финансовия сектор;
  • ще подобри качеството на надзора чрез общи стандарти, периодични прегледи на националните надзорни органи и оценки на риска;
  • ще направи възможно събирането на информация относно рисковете и тенденциите във връзка с борбата с изпирането на пари и ще насърчи обмена на такава информация между националните надзорни органи (т.нар. центрове за данни);
  • ще улесни сътрудничеството с държави извън ЕС по презгранични случаи;
  • ще създаде нов постоянен комитет, който обединява националните надзорни органи за борба с изпирането на пари. 
Пълноценно използване на съществуващите инструменти за надзор 
Освен това Комисията представя стратегия за подобряване на обмена на информация и сътрудничеството между органите за пруденциален надзор и органите за борба с изпирането на пари. Тя приканва европейските надзорни органи, и по-специално ЕБО, да приемат насоки, които подпомагат органите за пруденциален надзор да включват аспектите на борбата с изпирането на пари в различните си инструменти и да осигурят сближаване на надзора. 
Комисията също така приканва Европейската централна банка най-късно до 10 януари 2019 г. да сключи с надзорните органи за борба с изпирането на пари многостранен меморандум за разбирателство по обмена на информация, както се изисква и от Петата директива относно борбата с изпирането на пари.