Вие сте тук

ЕК предлага повече средства за България в рамките на политиката на сближаване в бюджета на ЕС след 2020 г.

сряда, 30 Май, 2018 - 06:37

Европейската комисия обяви модернизация на политиката на сближаване в следващия дългосрочен бюджет на ЕС за 2021—2027 г.. Тя е основната инвестиционна политика на ЕС и един от най-конкретните изрази на солидарност в Съюза.

Поставя се акцент върху ключовите инвестиционни приоритети, във връзка с които ЕС е в най-добра позиция да постигне резултати: иновации, подкрепа за малките предприятия, цифрови технологии и модернизиране на промишлеността. Освен това ще бъдат предоставени средства за прехода към нисковъглеродна, кръгова икономика и борбата с изменението на климата.

В предложението се въвежда и по-индивидуализиран подход: За да се намалят неравенствата и да се помогне на регионите с ниски доходи и слаб растеж да наваксат изоставането си, БВП на глава от населението остава водещият критерий при разпределянето на средствата. Въвеждат се и нови критерии, за да се отчетат по-добре реалностите по места — младежка безработица, ниско равнище на образование, изменение на климата и приемане и интегриране на мигранти.

Опростява се достъпа до финансиране за да има по-малко административни формалности и по-облекчени процедури за контрол на предприятията и предприемачите, които се възползват от финансиране от ЕС

Комисията предлага и засилване на връзката между политиката на сближаване и структурните реформи по европейския семестър, за да се създаде благоприятна среда за растежа и предприятията в Европа.

В условията на безпрецедентна прозрачност на 2 май Европейската комисия представи за пръв път своето предложение за нов дългосрочен бюджет на ЕС в текущи и постоянни цени за 2018 г.

 

 VISUAL

1. Акцент върху ключовите инвестиционни приоритети, във връзка с които ЕС е в най-добра позиция да постигне резултати: Преобладаващата част от инвестициите в рамките на Европейския фонд за регионално развитие и Кохезионния фонд ще бъдат за иновации, подкрепа за малките предприятия, цифрови технологии и модернизиране на промишлеността. Освен това ще бъдат предоставени средства за прехода към нисковъглеродна, кръгова икономика и борбата с изменението на климата, като по този начин ще бъдат постигнати резултати по Парижкото споразумение.

2. Политика на сближаване за всички региони и по-индивидуализиран подход към регионалното развитие:

  • Инвестиции във всички региони: Регионите, които все още изостават по отношение на растежа или доходите — те се намират предимно в Южна и Източна Европа — ще продължат да получават значителна помощ от ЕС. Чрез политиката на сближаване ще продължи да се инвестира във всички региони, тъй като много от тях в цяла Европа, включително и в по-богати страни членки, изпитват трудности при извършването на индустриален преход, борбата с безработицата и отстояването на позициите си в глобализираната икономика;
  • По-индивидуализиран подход: В рамките на политиката на сближаване се запазват трите категории региони: по-слабо развити региони, региони в преход и по-силно развити региони. За да се намалят неравенствата и да се помогне на регионите с ниски доходи и слаб растеж да наваксат изоставането си, БВП на глава от населението остава водещият критерий при разпределянето на средствата. Въвеждат се и нови критерии, за да се отчетат по-добре реалностите по места — младежка безработица, ниско равнище на образование, изменение на климата и приемане и интегриране на мигранти.
  • На местно равнище: Политиката на сближаване за 2021—2027 г. е израз на една Европа, която дава възможности, като подкрепя местните стратегии за развитие. Местните, градските и териториалните органи ще участват по-активно в управлението на средствата от ЕС, а повишените равнища на съфинансиране ще засилят усещането за съпричастност на регионите и градовете към финансираните от ЕС проекти.

3. По-малко, по-ясни, по-кратки правила и по-гъвкава рамка:

  • Опростяване на достъпа до финансиране: Комисията предлага в следващия дългосрочен бюджет на ЕС правилата да бъдат опростени, за да има по-малко административни формалности и по-облекчени процедури за контрол на предприятията и предприемачите, които се възползват от финансиране от ЕС;
  • Единна нормативна уредба: За седемте фонда на ЕС, управлявани в партньорство със страните членки (съгласно принципа за „споделено управление“), вече важи единна нормативна уредба — очаква се това да облекчи дейността на мениджърите на програми по фондовете на ЕС. Това ще улесни и полезното взаимодействие — например между фондовете по политиката на сближаване и фонд „Убежище, миграция и интеграция“ — при разработването на местни стратегии за интеграция на мигрантите. Рамката също така създава условия за по-ефективни връзки с други фондове от инструментариума на бюджета на ЕС; например страните членки могат да решат да прехвърлят част от ресурсите си по политиката на сближаване във фонда InvestEU.
  • Адаптиране към нуждите: Освен това в новата рамка стабилността, необходима за дългосрочно планиране на инвестициите, е съчетана с точно необходимото равнище на гъвкавост, за да се реагира ефективно на непредвидени събития. Чрез междинен преглед ще се определи дали са необходими промени в програмите за последните две години от периода на финансиране, като ще бъдат възможни малки трансфери на ресурси в рамките на програмите по фондовете на ЕС.

4. По-силна връзка с европейския семестър, за да се подобри инвестиционната среда в Европа: Комисията предлага засилване на връзката между политиката на сближаване и европейския семестър, за да се създаде благоприятна за растежа и предприятията среда в Европа, така че да може да се реализира пълният потенциал на инвестициите на равнище ЕС и на международно равнище. Тази по-силна подкрепа на политиката на сближаване за структурните реформи ще гарантира пълно взаимно допълване и координация с новата, подобрена Програма за подкрепа на структурните реформи.

ОСП: Говори науката

Платени публикации

pic

Регенеративното, или наричано още консервационно земеделие, използва по-систематичен и цялостен подход към земята, която се обработва, и прилага в обработката принципи, осигуряващи повишена продуктивност и биоразнообразие в дългосрочен план. В основата му стои доброто състояние и функциониране на почвите. Доброто състояние на почвата зависи от органичната материя, която включва всякаква жива материя като корени на растения, червеи, микроби.

pic

Международното общество за прецизно земеделие прие следната дефиниция за прецизно земеделие през 2019 г.: „Прецизно земеделие е управленска стратегия, която събира, обработва и анализира времеви, пространствени и индивидуални данни и ги съчетава с друга информация в подкрепа на управленски решения въз основа на изчисления на възможните промени. Резултатите са повишени ефикасност в употребата на ресурси, качество, продуктивност, доходност и устойчивост на селскостопанската продукция.“

pic

Формите на трудова заетост в сектор селско стопанство са три: самонаети (фермерите), наети (наемните работници) и семейна работна ръка. Тази заетост често се определя от анализаторите като непълна, допълнителна и неформална. Според данните на Агростатистиката в българското селско стопанство преобладава дела на самонаетите и семейните работници, а наетите са около 10% от всички работещи в земеделието.

pic

Интелигентните системи промениха изцяло традиционните методи на животновъдството като практика. Продуктивното и конкурентно животновъдство използва модерни технологии от рода на модели за машинно самообучение. Модерните технологии позволяват набиране на големи обеми от животновъдни данни, които могат да се използват за ежедневни морфологични, физиологични, фенологични и други свързани измервания.

pic

Селското стопанство е най-голямата индустрия в света и има много значимо въздействие върху околната среда. Много от неговите дейности причиняват замърсяване и деградация на почвите, водите и въздуха. То обаче може да играе и положителна роля, например чрез улавянето на парникови газове в почви и култури или намаляването на риска от наводнения, когато се прилагат определени земеделски практики. С разширяване на обхвата на тези практики въздействието се подобрява, но остава още много път, който трябва да се извърви.

pic

В подкаст "Какво прави науката за фермера?" можете да намерите информация по ключови теми в модерното селско стопанство, свързани с глобалните тенденции на развитие, политиката на ЕС в областта на земеделието и животновъдството и научните постижения, които променят облика на фермерската професия и на селските райони.