Регенеративното, или наричано още консервационно земеделие, използва по-систематичен и цялостен подход към земята, която се обработва, и прилага в обработката принципи, осигуряващи повишена продуктивност и биоразнообразие в дългосрочен план. В основата му стои доброто състояние и функциониране на почвите. Доброто състояние на почвата зависи от органичната материя, която включва всякаква жива материя като корени на растения, червеи, микроби.
Вие сте тук
Връчване на Гражданската награда на Европейския парламент на 30 септември в София
вторник, 27 Септември, 2016 - 12:06
Секция:
Тема:
Двамата български лауреати на Гражданската награда на Европейския парламент за 2016 г. Мариана Пенчева и Иван Николов ще бъдат наградени на официална церемония, организирана от Информационното бюро на ЕП в България в партньорство с Народното събрани, съобщават от пресслужбата на ЕП. Сред гостите на събитието ще бъдат дипломати, представители на държавни институции, НПО и журналисти. Събитието ще се състои на 30 септември (петък) от 11.00 часа в северното фоайе на Народното събрание, а входът е само с покани.
Лауреатите на тазгодишното издание на наградата ще имат възможност да се срещнат лично с председателя на Народното събрание Цецка Цачева, след което ще бъдат приветствани от депутатите в пленарната зала. Церемонията по връчване на медалите ще бъде открита от Теодор Стойчев, ръководител на Информационното бюро на Европейския парламент.
След обръщение от страна на г-жа Цачева ще последват изказвания от българските евродепутати, участвали в процедурата по избор, както и от страна на самите лауреати. Мариана Пенчева бе издигната от Георги Пирински (С&Д), докато Иван Николов е номиниран от д-р Андрей Ковачев (ЕНП).
Наградата за европейски гражданин на ЕП
От 2008 г. насам Наградата за европейски гражданин се присъжда на граждани и организации, които са допринесли за насърчаване на по-доброто взаимно разбиране и по-тясната интеграция между гражданите на ЕС или за улесняването на трансграничното и транснационално сътрудничество в Съюза. Наградата е под формата на почетен медал и има символично изражение.
През 2016 г. общо 50 лауреати ще получат почетния медал на Наградата и ще бъдат поканени на съвместно събитие на 12 и 13 октомври в Брюксел, където ще им бъдат връчени почетни дипломи. Селекцията на 50-те лауреати беше извършена от европейско жури, ръководено от заместник-председателя на ЕП Силви Гийом (С&Д). В него участваха още заместник-председателите на ЕП Илдико Гал-Пелц (ЕНП), Анели Ятенмяки (АЛДЕ), Димитриос Пападимулис (ЕОЛ/СЗЛ) и бившият председател на ЕП Енрике Барон (С&Д). Те направиха своя избор, след като българското национално жури в състав Владимир Уручев (ЕНП), Илияна Йотова (С&Д), Илхан Кючюк (АЛДЕ) и Ангел Джамбазки (ЕКР) класираха двете български номинации.
През 2015 г. с Наградата за европейски гражданин на ЕП бе удостоено Народно читалище „Бъдеще сега 2006“ за приноса му към по-доброто взаимно разбирателство и по-тясната интеграция в областта на културата и образованието. Сред лауреатите на наградата на ЕП за 2014 г. бяха доброволците от СУПЦ „Анастасия д-р Железкова“ (Варна) и журналистът Христо Христов. През 2013 г. тя бе присъдена на покойният акад. Валери Петров и д-р Милен Врабевски от фондация „Българска памет“, а през 2012 – на Петър Петров.
Лауреатите
Георги Пирински (С&Д) предложи Мариана Пенчева със следните аргументи:
„Тази история започва със затварянето на Основно училище „Васил Априлов“ с функциониращ към него пансион в село Гостилица, община Дряново, България, в края на учебната 2014―2015 година. Въпреки многото усилия да се спаси училището, поради финансови причини и заради оптимизацията на училищната мрежа училището затваря врати. Семействата на децата не могат да поемат грижите за тях и съдбата им остава неясна. Учителката Мариана Пенчева, която работи през последните 4 години в училището, решава да им даде шанс за образование и нормално детство и така настанява всичките 9 деца при себе си, в апартамента, където живее, в град Велико Търново. Мариана учи „своите“ момчета и момичета, че на първо място стои това да бъдеш Човек, да постъпваш правилно, да помагаш, да подаваш ръка в нужда, да си верен приятел, да цениш семейството, да бъдеш морален и всеотдаен.“
Иван Николов е предложен от д-р Андрей Ковачев (ЕНП) със следните аргументи:
„Иван Николов е български поет, публицист и общественик, председател на българския Културно-информационен център „Босилеград“. Той е сред най-активните защитници на правата на българите в Западните покрайнини, насърчава доброто взаимно разбирателство и е сред най-пламенните застъпници за интеграцията на Сърбия в ЕС, както и за цялостното европеизиране на страната. Роден е на 14 март 1959 г. в село Ресен, община Босилеград, Западните покрайнини, днешна Сърбия. Следва право и още като студент се обявява против асимилаторската политика на режима на Тито спрямо българите в тогавашна СФРЮ и се доказва като пламенен защитник на европейските ценности. Откроява се като дисидент срещу комунистическия режим, бори се за присъединяването на Сърбия към семейството на европейските демокрации. След 1990 година е един от идейните творци на Демократичния съюз на българите в Югославия.“
Мотивите на българското жури
В рецензията си журито определя Мариана Пенчева като светъл пример на млад човек, който успява да обучава млади хора със собствени средства в едно трудно време. Постъпката ѝ се категоризира като героичен акт. Същевременно журито оцени високо и приноса на Иван Николов за създаването на по-тясна интеграция през международните граници, спомагайки едновременно и за опазването и популяризирането на богатото българско културно многообразие.
ОСП: Говори науката
Платени публикации
Международното общество за прецизно земеделие прие следната дефиниция за прецизно земеделие през 2019 г.: „Прецизно земеделие е управленска стратегия, която събира, обработва и анализира времеви, пространствени и индивидуални данни и ги съчетава с друга информация в подкрепа на управленски решения въз основа на изчисления на възможните промени. Резултатите са повишени ефикасност в употребата на ресурси, качество, продуктивност, доходност и устойчивост на селскостопанската продукция.“
Формите на трудова заетост в сектор селско стопанство са три: самонаети (фермерите), наети (наемните работници) и семейна работна ръка. Тази заетост често се определя от анализаторите като непълна, допълнителна и неформална. Според данните на Агростатистиката в българското селско стопанство преобладава дела на самонаетите и семейните работници, а наетите са около 10% от всички работещи в земеделието.
Интелигентните системи промениха изцяло традиционните методи на животновъдството като практика. Продуктивното и конкурентно животновъдство използва модерни технологии от рода на модели за машинно самообучение. Модерните технологии позволяват набиране на големи обеми от животновъдни данни, които могат да се използват за ежедневни морфологични, физиологични, фенологични и други свързани измервания.
Селското стопанство е най-голямата индустрия в света и има много значимо въздействие върху околната среда. Много от неговите дейности причиняват замърсяване и деградация на почвите, водите и въздуха. То обаче може да играе и положителна роля, например чрез улавянето на парникови газове в почви и култури или намаляването на риска от наводнения, когато се прилагат определени земеделски практики. С разширяване на обхвата на тези практики въздействието се подобрява, но остава още много път, който трябва да се извърви.
В подкаст "Какво прави науката за фермера?" можете да намерите информация по ключови теми в модерното селско стопанство, свързани с глобалните тенденции на развитие, политиката на ЕС в областта на земеделието и животновъдството и научните постижения, които променят облика на фермерската професия и на селските райони.
