Вие сте тук

ЕК назначи г-жа Чарлина Вичева за заместник-генерален директор на Съвместния изследователски център

сряда, 27 Юли, 2016 - 15:38

Европейската комисия допълнително укрепи днес висшето си ръководство с назначаването на четирима заместник-генерални директори от 1 септември 2016 г.: г-жа Чарлина Вичева в Съвместния изследователски център (Joint Research Centre), г-жа Руксандра Драгия-Акли в генерална дирекция „Научни изследвания и иновации“, г-н Мариу Кампуларгу в генерална дирекция „Информатика“ и г-н Карлуш Алегриа в генерална дирекция „Устни преводи“.

Чарлина Вичева от България се присъедини към Европейската комисия през 2009 г. като директор в генерална дирекция „Регионална и селищна политика“. Преди това тя е работила в продължение на петнайсет години в публичната администрация в България, като се е занимавала основно с въпроси от областта на селското стопанство. През същия период е участвала активно в преговорите за присъединяването на България, а между 2000 г. и 2004 г. е оглавявала преговарящия екип в областта на селското стопанство и развитието на селските райони, безопасността на храните и рибарството. Понастоящем г-жа Вичева е директор по въпросите на интелигентния и устойчив растеж и Южна Европа и отговаря за управлението на фондовете на ЕС в редица държави-членки.

Руксандра Драгия-Акли от Румъния постъпи на работа в Европейската комисия през 2009 г. в генерална дирекция „Научни изследвания и иновации“. Преди това тя е работила почти 20 години като лекар и научен работник в Румъния, Франция и САЩ. Последната длъжност, която е заемала, е била вицепрезидент по въпросите на научните изследвания в научноизследователска компания в областта на биотехнологиите. Понастоящем в Комисията г-жа Драгия-Акли е директор по въпросите на здравеопазването в ГД „Научни изследвания и иновации“ и отговаря за екип от около 150 души и годишен бюджет в размер на 1,3 милиарда евро.

Мариу Кампуларгу от Португалия се присъедини към Европейската комисия през 1990 г. Преди това се е занимавал с научни изследвания в сферата на телекомуникациите в продължение на 12 години. Целият му професионален опит в Комисията е в областта на научните изследвания и политиките, свързани с информационните и комуникационните технологии. Понастоящем той е директор по въпросите за мрежите на бъдещето в генерална дирекция „Съобщителни мрежи, съдържание и технологии“, като отговаря за екип от 110 души и 250 действащи проекта, чийто бюджет възлиза на 950 милиона евро.

Португалецът Карлуш Алегриа работи в Европейската комисия от 1985 г. В продължение на осем години и половина е бил устен преводач, след което е преминал към ръководството в областта на устните преводи. През 2004 г. става директор в ГД „Устни преводи“, като от 2011 г. отговаря за ресурсите и подпомагането, а през 2015 г. е назначен за изпълняващ длъжността генерален директор. Той остава на този пост до юни 2016 г., когато постът се заема от г-жа Флорика Финк-Хойер.

ОСП: Говори науката

Платени публикации

pic

Регенеративното, или наричано още консервационно земеделие, използва по-систематичен и цялостен подход към земята, която се обработва, и прилага в обработката принципи, осигуряващи повишена продуктивност и биоразнообразие в дългосрочен план. В основата му стои доброто състояние и функциониране на почвите. Доброто състояние на почвата зависи от органичната материя, която включва всякаква жива материя като корени на растения, червеи, микроби.

pic

Международното общество за прецизно земеделие прие следната дефиниция за прецизно земеделие през 2019 г.: „Прецизно земеделие е управленска стратегия, която събира, обработва и анализира времеви, пространствени и индивидуални данни и ги съчетава с друга информация в подкрепа на управленски решения въз основа на изчисления на възможните промени. Резултатите са повишени ефикасност в употребата на ресурси, качество, продуктивност, доходност и устойчивост на селскостопанската продукция.“

pic

Формите на трудова заетост в сектор селско стопанство са три: самонаети (фермерите), наети (наемните работници) и семейна работна ръка. Тази заетост често се определя от анализаторите като непълна, допълнителна и неформална. Според данните на Агростатистиката в българското селско стопанство преобладава дела на самонаетите и семейните работници, а наетите са около 10% от всички работещи в земеделието.

pic

Интелигентните системи промениха изцяло традиционните методи на животновъдството като практика. Продуктивното и конкурентно животновъдство използва модерни технологии от рода на модели за машинно самообучение. Модерните технологии позволяват набиране на големи обеми от животновъдни данни, които могат да се използват за ежедневни морфологични, физиологични, фенологични и други свързани измервания.

pic

Селското стопанство е най-голямата индустрия в света и има много значимо въздействие върху околната среда. Много от неговите дейности причиняват замърсяване и деградация на почвите, водите и въздуха. То обаче може да играе и положителна роля, например чрез улавянето на парникови газове в почви и култури или намаляването на риска от наводнения, когато се прилагат определени земеделски практики. С разширяване на обхвата на тези практики въздействието се подобрява, но остава още много път, който трябва да се извърви.

pic

В подкаст "Какво прави науката за фермера?" можете да намерите информация по ключови теми в модерното селско стопанство, свързани с глобалните тенденции на развитие, политиката на ЕС в областта на земеделието и животновъдството и научните постижения, които променят облика на фермерската професия и на селските райони.