Вие сте тук

За година Инвестиционният план "Юнкер" генерира 100 милиарда евро

петък, 3 Юни, 2016 - 10:13

Днес, 3 юни, петък, г-жа Георгиева участва в дискусията "Планът Юнкер - нови възможности за инвестиции в България", организирана от вестник "Стандарт". Във форума ще вземат участие също вицепремиерът и министър на образованието Меглена Кунева, министърът на финансите Владислав Горанов, министърът на регионалното развитие Лиляна Павлова, председателят на Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България Кирил Домусчиев, депутати и предприемачи. Дискусията се провежда в хотел "Маринела", София, от 9 до 11 часа.

В репортаж на кореспондента на БНР в Брюксел Никола Миладинов се разказва подробно за Плана Юнкер.

Идеята на инвестиционния план "Юнкер" е да се използва малка част от публичния бюджет на Евросъюза като банкова гаранция в помощ на частния сектор. От него се очаква да рискува и да вложи още от своите пари в различни конкурентоспособни икономически начинания. Вместо да се наливат наготово средства в 28-те държави, както става с еврофондовете, планът цели да съживи реалната икономика и да накара фирмите и да правят повече продукция – а оттам и да наемат повече работници.

Най-апетитният дял от плана е привличането на капитали за големи инфраструктурни проекти в сфери като енергетиката, дигитализацията и други модерни технологии. Досега Европейската инвестиционна банка в Люксембург, която движи Фонда за стратегически инвестиции, е дала зелена светлина на 64 проекта за финансиране, възлизащи на 9,3 милиарда евро.

За изминалите 12 месеца някои от най-силните икономики на западните държави са реагирали и са се възползвали първи. Трасета за високоскоростен интернет, нисковъглеродни индустрии, екологично строителство на сгради, възобновяеми енергийни източници – това са част от високотехнологични и иновативни сфери, в които европейските предприемачи се целят.

Франция участва в одобрени 10 проекта, Италия и Испания имат по 8, Великобритания е с 9. Дори затъналата в криза Гърция има един одобрен агропроект.

Европейската комисия пусна интернет портал за инвестициите, където са посочени 4 български проекта и още 2 с българско участие: високоволтово трасе между Добруджа и Бургас, преносна високоволтова линия между "Марица-изток", с Пловдив, Бургас и "Марица-изток" 3, Интермодален терминал Варна, "Международна зона за бързо икономическо развитие" край Хасково, както и газопровод, съвместно със Словакия, Унгария и Румъния, и транспортна хидровъздушна мрежа между Гърция, България, Италия и Турция в сферата на туризма.

Единствено първите два проекта са на фаза разглеждане в Европейската инвестиционна банка, но нито един от всички тях не е стигнал на етап реално кандидатстване или одобрение, стана ясно от думите на говорителя на ЕИБ Кристоф Рохе в интервю за БНР:

Банката в момента наистина оценява няколко операции, които биха получили средства от фонда. Фокусираме се върху икономически и технически жизнеспособни проекти. Нормално е броят на подобни финансови операции да е по-ограничен в по-малка икономика като България, която наскоро се присъедини към ЕС.

Вписването в електронния портал, поддържан от ЕК, наистина не е гаранция, че публикуваните там български намерения ще се осъществят, потвърди за "Преди всички" и Аника Брайдхарт, говорител на комисията по икономическите въпроси:

Порталът с проектите фактически представлява "сайт за запознанства", който събира инвеститорите с онези, които предлагат проектите. Наистина ние ги сложихме на сайта, защото отговарят на някои правни критерии, но това не е гаранция за финансиране. При подбора на ЕФСИ няма нито регионални, нито секторни квоти. Но сме съгласни, че трябва да подобрим географското покритие, достигайки не само България с финансиране на големи инфраструктурни проекти, но и други страни.

Все пак от ЕИБ обнадеждават, че тепърва шансовете се увеличават, обяснява Кристоф Рохе:

След старта на инвестиционния план ЕИБ получи множество молби за финансиране от Фонда за стратегически инвестиции, които не отговаряха на критериите – или защото проектите не бяха достатъчно "узрели", или просто защото им липсваше икономическа рентабилност. Сега, когато вече повече се знае, какво може и какво не може ЕФСИ, се задава нов списък от по-реалистични предложения.

Без големи проекти за България от първата година на плана "Юнкер" остава утешението с лесните кредитни линии по плана, чрез български банки-посредници, които насърчават малките и средните фирми у нас, заяви още Аника Брайдхарт:

В България са одобрени за финансиране 4 проекта на стойност 9,6 милиона евро от Европейския инвестиционен фонд. Очакваме той да привлече 220 милиона евро инвестиции, от които ще се възползват 600 малки и средни предприятия.

Целия репортаж може да чуете тук.

ОСП: Говори науката

Платени публикации

pic

Регенеративното, или наричано още консервационно земеделие, използва по-систематичен и цялостен подход към земята, която се обработва, и прилага в обработката принципи, осигуряващи повишена продуктивност и биоразнообразие в дългосрочен план. В основата му стои доброто състояние и функциониране на почвите. Доброто състояние на почвата зависи от органичната материя, която включва всякаква жива материя като корени на растения, червеи, микроби.

pic

Международното общество за прецизно земеделие прие следната дефиниция за прецизно земеделие през 2019 г.: „Прецизно земеделие е управленска стратегия, която събира, обработва и анализира времеви, пространствени и индивидуални данни и ги съчетава с друга информация в подкрепа на управленски решения въз основа на изчисления на възможните промени. Резултатите са повишени ефикасност в употребата на ресурси, качество, продуктивност, доходност и устойчивост на селскостопанската продукция.“

pic

Формите на трудова заетост в сектор селско стопанство са три: самонаети (фермерите), наети (наемните работници) и семейна работна ръка. Тази заетост често се определя от анализаторите като непълна, допълнителна и неформална. Според данните на Агростатистиката в българското селско стопанство преобладава дела на самонаетите и семейните работници, а наетите са около 10% от всички работещи в земеделието.

pic

Интелигентните системи промениха изцяло традиционните методи на животновъдството като практика. Продуктивното и конкурентно животновъдство използва модерни технологии от рода на модели за машинно самообучение. Модерните технологии позволяват набиране на големи обеми от животновъдни данни, които могат да се използват за ежедневни морфологични, физиологични, фенологични и други свързани измервания.

pic

Селското стопанство е най-голямата индустрия в света и има много значимо въздействие върху околната среда. Много от неговите дейности причиняват замърсяване и деградация на почвите, водите и въздуха. То обаче може да играе и положителна роля, например чрез улавянето на парникови газове в почви и култури или намаляването на риска от наводнения, когато се прилагат определени земеделски практики. С разширяване на обхвата на тези практики въздействието се подобрява, но остава още много път, който трябва да се извърви.

pic

В подкаст "Какво прави науката за фермера?" можете да намерите информация по ключови теми в модерното селско стопанство, свързани с глобалните тенденции на развитие, политиката на ЕС в областта на земеделието и животновъдството и научните постижения, които променят облика на фермерската професия и на селските райони.