Вие сте тук

България и Хърватия договориха общи позиции в сферите на миграционната криза, разширяването на ЕС и членството в Шенген

вторник, 3 Май, 2016 - 15:33

„Координираните позиции на България и Хърватия, както и на страните в региона на Централна и Източна Европа, са от приоритетно значение за справяне с общите предизвикателства, пред които е изправен ЕС“. Това заяви министър Даниел Митов по време на среща с хърватския си колега д-р Миро Ковач, която се осъществи в рамките на двудневното официално посещение на българския първи дипломат в Република Хърватия.

По време на разговорите двамата външни министри обсъдиха европейската интеграция на Западните Балкани, миграционната криза, актуалните въпроси от международния дневен ред, както и двустранните отношения между България и Хърватия.

Изключително важно за България и Хърватия е държавите от Западните Балкани да напредват по пътя на реформите и европейската интеграция. За поддържането на регионалния мир и стабилност и присъединяването на страните от региона към ЕС и НАТО е необходимо обаче изпълнение на всички критерии. Около това мнение се обединиха министър Митов и министър Ковач, като българският първи дипломат заяви, че страната ни разчита на съдействието на Република Хърватия в ролята й на свързващо звено към региона и успешен актуален модел за присъединяване към ЕС.  

Двамата министри обсъдиха и въпроси от взаимен интерес в рамките на ЕС, като потвърдиха сходните си позициите по енергийните въпроси. „Разработването на интерконекторните връзки е от изключителна важност за диверсифицирането на доставките на газ за нашите страни, за региона и за Европа”, подчертаха министър Митов и министър Ковач. Те споделиха и общите цели на двете страни за присъединяване към Шенгенското пространство и еврозоната, като потвърдиха последователна и взаимна подкрепа в тези процеси.

Относно миграционната криза министър Митов подчерта, че България подкрепя приемането на  общоевропейско решение, като същевременно ефикасно опазва външната граница на Съюза. „Разчитаме на сътрудничеството в Централна и Източна Европа за постигане на по-добра  координация на позициите по отношение на европейската външна политика”, посочи от своя страна министър Ковач.  „България и Хърватия са страни, които имат голямо влияние в този процес”, допълни той и заяви, че страните ни са постигнали и обща позиция относно необходимостта тежестта от миграционния натиск да бъде споделена между всички държави членки на ЕС.

„България високо цени сътрудничеството с Хърватия в рамките на ПСЮИЕ. Оценяваме конструктивната роля на страната за укрепване на сигурността в региона и за насърчаване на европейската и евроатлантическата интеграция на страните от Западните Балкани”, заяви в контекста на дискусията относно регионалното сътрудничество министър Митов. От думите му стана ясно още, че България и Хърватия ще работят по въпроса за разширяването на икономическите, комуникационните и културно-образователните връзки между двете страни.

По късно през деня министър Митов ще се срещне и с председателя на хърватския парламент Желько Рaйнер и с президента на Република Хърватия Колинда Грабар-Китарович. 

 

ОСП: Говори науката

Платени публикации

pic

Регенеративното, или наричано още консервационно земеделие, използва по-систематичен и цялостен подход към земята, която се обработва, и прилага в обработката принципи, осигуряващи повишена продуктивност и биоразнообразие в дългосрочен план. В основата му стои доброто състояние и функциониране на почвите. Доброто състояние на почвата зависи от органичната материя, която включва всякаква жива материя като корени на растения, червеи, микроби.

pic

Международното общество за прецизно земеделие прие следната дефиниция за прецизно земеделие през 2019 г.: „Прецизно земеделие е управленска стратегия, която събира, обработва и анализира времеви, пространствени и индивидуални данни и ги съчетава с друга информация в подкрепа на управленски решения въз основа на изчисления на възможните промени. Резултатите са повишени ефикасност в употребата на ресурси, качество, продуктивност, доходност и устойчивост на селскостопанската продукция.“

pic

Формите на трудова заетост в сектор селско стопанство са три: самонаети (фермерите), наети (наемните работници) и семейна работна ръка. Тази заетост често се определя от анализаторите като непълна, допълнителна и неформална. Според данните на Агростатистиката в българското селско стопанство преобладава дела на самонаетите и семейните работници, а наетите са около 10% от всички работещи в земеделието.

pic

Интелигентните системи промениха изцяло традиционните методи на животновъдството като практика. Продуктивното и конкурентно животновъдство използва модерни технологии от рода на модели за машинно самообучение. Модерните технологии позволяват набиране на големи обеми от животновъдни данни, които могат да се използват за ежедневни морфологични, физиологични, фенологични и други свързани измервания.

pic

Селското стопанство е най-голямата индустрия в света и има много значимо въздействие върху околната среда. Много от неговите дейности причиняват замърсяване и деградация на почвите, водите и въздуха. То обаче може да играе и положителна роля, например чрез улавянето на парникови газове в почви и култури или намаляването на риска от наводнения, когато се прилагат определени земеделски практики. С разширяване на обхвата на тези практики въздействието се подобрява, но остава още много път, който трябва да се извърви.

pic

В подкаст "Какво прави науката за фермера?" можете да намерите информация по ключови теми в модерното селско стопанство, свързани с глобалните тенденции на развитие, политиката на ЕС в областта на земеделието и животновъдството и научните постижения, които променят облика на фермерската професия и на селските райони.