Регенеративното, или наричано още консервационно земеделие, използва по-систематичен и цялостен подход към земята, която се обработва, и прилага в обработката принципи, осигуряващи повишена продуктивност и биоразнообразие в дългосрочен план. В основата му стои доброто състояние и функциониране на почвите. Доброто състояние на почвата зависи от органичната материя, която включва всякаква жива материя като корени на растения, червеи, микроби.
Вие сте тук
Андрей Новаков: Рискът от безработица при студентите участвали в „Еразъм+“ намалява с 80%
четвъртък, 18 Февруари, 2016 - 16:33
Секция:
Рискът от безработица при студенти, участвали в програма „Еразъм+“ намалява с 80% за Югоизточна Европа, а половината, положили стаж в компания по програмата остават на работа в нея. Това каза евродепутатът Андрей Новаков по време на подготвителна среща на Комисията по бюджети.
Новаков цитира статистиката на ЕК, в която се посочва, че само за 2014 година 650,000 европейци са се обучавали, а 17,000 организации са участвали в 18,000 проекта, което прави „Еразъм+“ най-успешната програмата за млади хора на ЕС. Според него това е предпоставка при преразглеждането на многогодишната финансова рамка средствата за младежка мобилност и заетост да се увеличат.
Той изтъкна, че и програма „Еразъм+“ и „Еразъм за млади предприемачи“ се нуждаят от допълнителна реклама сред младите, защото въпреки добрите резултати, все още има държави, в които не са популярни сред младите. „Нека резултатите говорят сами - 1/3 от младите предприемачи стартират свой бизнес след участие в програмата, това трябва да рекламираме“, добави още евродепутатът от ГЕРБ/ЕНП. Новаков припомни, че с бюджет от 55.3 млн. евро до 2020 година "Еразъм за млади предприемачи" има нужда от допълнителни средства и изтъкна, че програмата трябва да оперира на световно ниво.
„Да вземем за пример България. 250,000-те студенти в страната са едва малко над 3% от населението, но те ще бъдат основната движеща сила на икономиката през идното десетилетие и сигурен съм, че ситуацията и други държави членки е сходна“, завърши Андрей Новаков
ОСП: Говори науката
Платени публикации
Международното общество за прецизно земеделие прие следната дефиниция за прецизно земеделие през 2019 г.: „Прецизно земеделие е управленска стратегия, която събира, обработва и анализира времеви, пространствени и индивидуални данни и ги съчетава с друга информация в подкрепа на управленски решения въз основа на изчисления на възможните промени. Резултатите са повишени ефикасност в употребата на ресурси, качество, продуктивност, доходност и устойчивост на селскостопанската продукция.“
Формите на трудова заетост в сектор селско стопанство са три: самонаети (фермерите), наети (наемните работници) и семейна работна ръка. Тази заетост често се определя от анализаторите като непълна, допълнителна и неформална. Според данните на Агростатистиката в българското селско стопанство преобладава дела на самонаетите и семейните работници, а наетите са около 10% от всички работещи в земеделието.
Интелигентните системи промениха изцяло традиционните методи на животновъдството като практика. Продуктивното и конкурентно животновъдство използва модерни технологии от рода на модели за машинно самообучение. Модерните технологии позволяват набиране на големи обеми от животновъдни данни, които могат да се използват за ежедневни морфологични, физиологични, фенологични и други свързани измервания.
Селското стопанство е най-голямата индустрия в света и има много значимо въздействие върху околната среда. Много от неговите дейности причиняват замърсяване и деградация на почвите, водите и въздуха. То обаче може да играе и положителна роля, например чрез улавянето на парникови газове в почви и култури или намаляването на риска от наводнения, когато се прилагат определени земеделски практики. С разширяване на обхвата на тези практики въздействието се подобрява, но остава още много път, който трябва да се извърви.
В подкаст "Какво прави науката за фермера?" можете да намерите информация по ключови теми в модерното селско стопанство, свързани с глобалните тенденции на развитие, политиката на ЕС в областта на земеделието и животновъдството и научните постижения, които променят облика на фермерската професия и на селските райони.
