Регенеративното, или наричано още консервационно земеделие, използва по-систематичен и цялостен подход към земята, която се обработва, и прилага в обработката принципи, осигуряващи повишена продуктивност и биоразнообразие в дългосрочен план. В основата му стои доброто състояние и функциониране на почвите. Доброто състояние на почвата зависи от органичната материя, която включва всякаква жива материя като корени на растения, червеи, микроби.
Вие сте тук
Доклад за напредъка в областта на възобновяемата енергия
вторник, 16 Юни, 2015 - 13:03
Секция:
Европейската комисия публикува доклада за напредъка по отношение на целите за 2020 г. във връзка с енергията от възобновяеми източници. Документът показва, че ЕС е на път да постигне целта си за 20 % дял на възобновяемата енергия в потреблението. Като се има предвид прогнозният дял на източниците на възобновяема енергия (15,3 %) в брутното крайно потребление на енергия през 2014 г., ЕС и огромното мнозинство страни членки бележат значителен напредък: очаква се 25 страни членки да постигнат собствените си цели за 2013—2014 г., съобщава Рапид
Тези резултати са публикувани в доклада на Европейската комисия от 2015 г. за напредъка по отношение на достигането на правно обвързващата цел на ЕС за 20 % дял на енергията от възобновяеми източници, целта за 10 % възобновяема енергия в транспорта и задължителните национални цели до 2020 г.
„Докладът още веднъж показва, че Европа използва добре възобновяемата енергия и това е добре за нея. В Европа възобновяемата енергия на глава от населението е три пъти повече, отколкото където и да било другаде по света. Над 1 млн. души работят в сектора на възобновяемите източници на енергия, който е на стойност над 130 млрд. евро годишно. Всяка година изнасяме енергия от възобновяеми източници на стойност 35 млрд. евро“, заяви комисарят по въпросите на климата и енергетиката Мигел Ариас Канете.
С оглед на прогнозния дял на възобновяемата енергия в транспорта от 5,7 % през 2014 г., постигането на целта от 10 % е предизвикателство, но остава възможно, като в някои страни членки е постигнат значителен напредък.
Очаква се 25 страни членки да постигнат националните си цели в областта на възобновяемата енергия за 2013—2014 г. 26 страни от ЕС достигнаха целите си за 2011—2012г. Тъй като през следващите години междинните цели ще станат по-амбициозни, може да се наложи някои страни членки да положат повече усилия, за да не изостават от другите, което включва и възможността да се използват механизми за сътрудничество с други страни от ЕС.
Докладът показва, че Директивата за възобновяемите енергийни източници функционира: използването на възобновяема енергия доведе до
избягване на около 326 млн. тона емисии на CO2 през 2012 г. и 388 млн. тона през 2013 г.,
както и до намаляване на търсенето на изкопаеми горива в ЕС със 116 млн. тона нефтен еквивалент (Mtoe) през 2013 г.
Освен това, що се отнася до сигурността на енергийните доставки в ЕС,
през 2013 г. заместването на природния газ с възобновяема енергия представляваше 30 % от общото избегнато потребление на изкопаеми горива,
а почти половината страни членки намалиха брутното си вътрешно потребление на природен газ с минимум 7 %.
Освен това възобновяемата енергия става все по-използван и основен източник на енергия, като целите за 2020 г. са важен двигател на глобалните инвестиции във възобновяеми източници на енергия, в които Европа е лидер, и за подкрепящи ги енергийни политики далеч отвъд пределите на Европа, се посочва в доклада.
ОСП: Говори науката
Платени публикации
Международното общество за прецизно земеделие прие следната дефиниция за прецизно земеделие през 2019 г.: „Прецизно земеделие е управленска стратегия, която събира, обработва и анализира времеви, пространствени и индивидуални данни и ги съчетава с друга информация в подкрепа на управленски решения въз основа на изчисления на възможните промени. Резултатите са повишени ефикасност в употребата на ресурси, качество, продуктивност, доходност и устойчивост на селскостопанската продукция.“
Формите на трудова заетост в сектор селско стопанство са три: самонаети (фермерите), наети (наемните работници) и семейна работна ръка. Тази заетост често се определя от анализаторите като непълна, допълнителна и неформална. Според данните на Агростатистиката в българското селско стопанство преобладава дела на самонаетите и семейните работници, а наетите са около 10% от всички работещи в земеделието.
Интелигентните системи промениха изцяло традиционните методи на животновъдството като практика. Продуктивното и конкурентно животновъдство използва модерни технологии от рода на модели за машинно самообучение. Модерните технологии позволяват набиране на големи обеми от животновъдни данни, които могат да се използват за ежедневни морфологични, физиологични, фенологични и други свързани измервания.
Селското стопанство е най-голямата индустрия в света и има много значимо въздействие върху околната среда. Много от неговите дейности причиняват замърсяване и деградация на почвите, водите и въздуха. То обаче може да играе и положителна роля, например чрез улавянето на парникови газове в почви и култури или намаляването на риска от наводнения, когато се прилагат определени земеделски практики. С разширяване на обхвата на тези практики въздействието се подобрява, но остава още много път, който трябва да се извърви.
В подкаст "Какво прави науката за фермера?" можете да намерите информация по ключови теми в модерното селско стопанство, свързани с глобалните тенденции на развитие, политиката на ЕС в областта на земеделието и животновъдството и научните постижения, които променят облика на фермерската професия и на селските райони.
