Регенеративното, или наричано още консервационно земеделие, използва по-систематичен и цялостен подход към земята, която се обработва, и прилага в обработката принципи, осигуряващи повишена продуктивност и биоразнообразие в дългосрочен план. В основата му стои доброто състояние и функциониране на почвите. Доброто състояние на почвата зависи от органичната материя, която включва всякаква жива материя като корени на растения, червеи, микроби.
Вие сте тук
Готова ли е Европа за новите рискове пред сигурността
четвъртък, 16 Април, 2015 - 15:14
Секция:
"Европейските граждани се чувстват все по-заплашени, все по-несигурни." каза Илияна Йотова по време на семинар "Сигурността - ключът към бъдещето на Европа". В качеството си на зам.-председател на Комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи тя организира срещата в Брюксел в сътрудничество със Синдикалната федерация на служителите в МВР (СФСМВР) и Европейския полицейски съюз (ЕПС). "Радикализират се все по-големи групи от хора, изправени сме пред нови предизвикателства в следствие на конфликтите в Северна Африка и Близкия Изток, а възрастта на т.нар. чуждестранни бойци, които отиват да се бият в Сирия става все по-ниска. Към това се прибавят и рисковете от огромните бежански потоци. Над 1 милион и 700 000 хиляди са бежанците само в Турция и по данни на съответните служби една голяма част от тях ще влезе на територията на ЕС. Очакваме за България над 10 000 нови бежанци да потърсят убежище в страната ни през тази година. В навечерието сме на две много важни предложения от ЕК, чиито резултат трябва да доведе до справянето с тези нови предизвикателства. Всеки момент комисар Аврамополус трябва да предложи цялостна политка в Европа за миграция и убежище. В очакване сме и на новата стратегия за вътрешна сигурност до 2020 г." сподели Йотова. Според евродепутата при правенето на подобни политики е важно да се чуе мнението на хората, които изпълняват политиките, тъй-като именно те са тези, които рискуват живота си за сигурността на гражданите."Неведнъж всички тези проблеми, които отбелязах, са били част от дискусии в комисии, в пленарна зала, на многобройните работни срещи и семинари. За първи път обаче заедно с вас ще се опитаме да погледнем над тях и от друга гледна точка. От гледната точка на хората, на професионалистите, които всеки ден работят над тях и трябва да ги решават. Тяхното мнение е най-истинското, тяхната гледна точка е една от най-важните." добави тя. Илияна Йотова посочи граничните полицаи като един пример за нужда от подобряване на условията и нуждата от европейска солидарност- те прекарват по 24 часа на границата в много тежки условия, 365 дни в годината.
На срещата присъства и Герит ван де Камп, председател на Европейския полицейски съюз, който представи гледната точка на служителите из цяла Европа за трансграничното сътрудничество в борбата срещу престъпността. "Имаме много закони и ако всеки действа по тези закони нямаме проблем - няма проблем със социалния диалог, с условията на труда. Проблемът е, че нямаме изпълнение на тези закони. Проблемът е, че европейските закони не се следват. Държавите казват "да" на европейските закони, но не ги изпълняват. Междувременно престъпността не познава граници и няма нужда от дълго време за да взима решения. Затова винаги губим." каза Ван де Камп. Според него са нужни общи минимални стандарти за подготовката, екипировката и условията за труда на полицаите, които могат да бъдат представени под общата политика за вътрешна сигурност.
Председателя на СФСМВР Валентин Попов и зам.-председателя Илия Кузманов представиха проблемите на българските служители в МВР. Тяхната федерация цели да подобри качеството на полицейската работа, което да доведе до промени вътре в МВР. Те споделиха притеснението си, че доверието в полицаите е спаднало и това се е превърнало в един от най-сериозните рискове за сигурността вътре в Европа. "МВР на моменти сякаш не се управлява от политици, а от бюрократи." сподели Кузманов.
На срещата присъства също така Димитър Манолов, председател на КТ Подкрепа, вицепрезидент на Европейска конфедерация на профсъюзите, представители на Европейската комисия, българските евродепутати социалисти, както и представители на полицейските съюзи от Испания и Унгария.
Илияна Йотова пое ангажимент да включи предложенията на СФСМВР и Европейския полицейски съюз в новите политики за вътрешна сигурност на ЕС, както и по официалната процедура на Европейския парламент да зададе въпрос на Комисията за създаване общоевропейски минимални стандарти за условията на труд на служителите в сектор сигурност.
ОСП: Говори науката
Платени публикации
Международното общество за прецизно земеделие прие следната дефиниция за прецизно земеделие през 2019 г.: „Прецизно земеделие е управленска стратегия, която събира, обработва и анализира времеви, пространствени и индивидуални данни и ги съчетава с друга информация в подкрепа на управленски решения въз основа на изчисления на възможните промени. Резултатите са повишени ефикасност в употребата на ресурси, качество, продуктивност, доходност и устойчивост на селскостопанската продукция.“
Формите на трудова заетост в сектор селско стопанство са три: самонаети (фермерите), наети (наемните работници) и семейна работна ръка. Тази заетост често се определя от анализаторите като непълна, допълнителна и неформална. Според данните на Агростатистиката в българското селско стопанство преобладава дела на самонаетите и семейните работници, а наетите са около 10% от всички работещи в земеделието.
Интелигентните системи промениха изцяло традиционните методи на животновъдството като практика. Продуктивното и конкурентно животновъдство използва модерни технологии от рода на модели за машинно самообучение. Модерните технологии позволяват набиране на големи обеми от животновъдни данни, които могат да се използват за ежедневни морфологични, физиологични, фенологични и други свързани измервания.
Селското стопанство е най-голямата индустрия в света и има много значимо въздействие върху околната среда. Много от неговите дейности причиняват замърсяване и деградация на почвите, водите и въздуха. То обаче може да играе и положителна роля, например чрез улавянето на парникови газове в почви и култури или намаляването на риска от наводнения, когато се прилагат определени земеделски практики. С разширяване на обхвата на тези практики въздействието се подобрява, но остава още много път, който трябва да се извърви.
В подкаст "Какво прави науката за фермера?" можете да намерите информация по ключови теми в модерното селско стопанство, свързани с глобалните тенденции на развитие, политиката на ЕС в областта на земеделието и животновъдството и научните постижения, които променят облика на фермерската професия и на селските райони.
