Регенеративното, или наричано още консервационно земеделие, използва по-систематичен и цялостен подход към земята, която се обработва, и прилага в обработката принципи, осигуряващи повишена продуктивност и биоразнообразие в дългосрочен план. В основата му стои доброто състояние и функциониране на почвите. Доброто състояние на почвата зависи от органичната материя, която включва всякаква жива материя като корени на растения, червеи, микроби.
Вие сте тук
България подкрепя Трансатлантическото партньорство за търговия и инвестиции, но само при спазване на европейските стандарти за безопасност и защита
вторник, 2 Декември, 2014 - 16:59
Секция:
Българската страна подкрепя сключването на Трансатлантическото партньорство за търговия и инвестиции (TTIP) между ЕС и САЩ като един от инструментите за развитие на икономиката на страната. То обаче трябва да се сключи при спазването на високите стандарти на ЕС за безопасност, качество, здраве и социална защита. Това заяви вицепремиерът по координация на европейските политики и институционални въпроси Меглена Кунева на конференция „Трансатлантическото партньорство за търговия и инвестиции: Перспективи пред малкия и среден бизнес“, организирана от Американската търговска камара в България и Конфиндустрия България, съобщава правителствената пресслужба.
Кунева подчерта, че за споразумението трябва да се мисли като за вид стимулиращи мерки за икономиката и конкурентоспособността – не заем, а премахване на бюрократичните пречки пред стокообмена. Тя цитира данни, според които отварянето на европейския към американския пазар ще доведе до ръст на европейската икономика със 119 млрд. евро годишно. Вицепремиерът подчерта, че България ще настоява в преговорите да бъдат приети мерки за облекчения за малкия и среден бизнес. Тя посочи, че България трябва да направи анализ на състоянието на сектора и да предложи стратегия за малкия и среден бизнес във връзка с излаза им на нови големи пазари.
Меглена Кунева беше категорична, че за споразумението е необходима обществена подкрепа и призова за спокоен и рационален диалог, основан на факти, а не на страхове.
В изложението си вицепремиерът засегна и най-често споменаваните страхове в публичното пространство, свързани с TTIP. Тя беше категорична, че България участва като равноправен участник в преговорите и че на страната няма да бъдат наложени клаузи, с които тя не е запозната и не е съгласна.
Вицепремиерът посочи още, че законите, свързани с ГМО, месото от клонирани животни и шистовия газ не са част от преговорите по споразумението. Нито България, нито ЕС ще отстъпят от високите си стандарти за безопасността, здравето, екологичната защита и защитата на потребителите. Тя призова българските граждани да не се притесняват, че Европа ще се откаже от стандарта си за социална защита на совите работници. „TTIP няма за цел да въведе най-малкия общ знаменател, а да направи сътрудничеството между ЕС и САЩ по-добро”, каза тя.
ОСП: Говори науката
Платени публикации
Международното общество за прецизно земеделие прие следната дефиниция за прецизно земеделие през 2019 г.: „Прецизно земеделие е управленска стратегия, която събира, обработва и анализира времеви, пространствени и индивидуални данни и ги съчетава с друга информация в подкрепа на управленски решения въз основа на изчисления на възможните промени. Резултатите са повишени ефикасност в употребата на ресурси, качество, продуктивност, доходност и устойчивост на селскостопанската продукция.“
Формите на трудова заетост в сектор селско стопанство са три: самонаети (фермерите), наети (наемните работници) и семейна работна ръка. Тази заетост често се определя от анализаторите като непълна, допълнителна и неформална. Според данните на Агростатистиката в българското селско стопанство преобладава дела на самонаетите и семейните работници, а наетите са около 10% от всички работещи в земеделието.
Интелигентните системи промениха изцяло традиционните методи на животновъдството като практика. Продуктивното и конкурентно животновъдство използва модерни технологии от рода на модели за машинно самообучение. Модерните технологии позволяват набиране на големи обеми от животновъдни данни, които могат да се използват за ежедневни морфологични, физиологични, фенологични и други свързани измервания.
Селското стопанство е най-голямата индустрия в света и има много значимо въздействие върху околната среда. Много от неговите дейности причиняват замърсяване и деградация на почвите, водите и въздуха. То обаче може да играе и положителна роля, например чрез улавянето на парникови газове в почви и култури или намаляването на риска от наводнения, когато се прилагат определени земеделски практики. С разширяване на обхвата на тези практики въздействието се подобрява, но остава още много път, който трябва да се извърви.
В подкаст "Какво прави науката за фермера?" можете да намерите информация по ключови теми в модерното селско стопанство, свързани с глобалните тенденции на развитие, политиката на ЕС в областта на земеделието и животновъдството и научните постижения, които променят облика на фермерската професия и на селските райони.
