Регенеративното, или наричано още консервационно земеделие, използва по-систематичен и цялостен подход към земята, която се обработва, и прилага в обработката принципи, осигуряващи повишена продуктивност и биоразнообразие в дългосрочен план. В основата му стои доброто състояние и функциониране на почвите. Доброто състояние на почвата зависи от органичната материя, която включва всякаква жива материя като корени на растения, червеи, микроби.
Вие сте тук
Покана за подаване на заявления за „Европейска столица на културата“
В Официалния вестник на ЕС от 20 декември е публикувана покана за подаване на заявления за кандидатстване за „Европейска столица на културата“.
Генерална дирекция „Образование, младеж, спорт и култура“ отправя покана за подаване на заявления за кандидатстване за действието на Съюза „Европейска столица на културата“ за 2028 г. Поканата се отнася за градове в държавите от ЕАСТ/ЕИП, страните кандидатки и потенциални кандидатки, участващи в програмата „Творческа Европа“ към датата на публикуване на тази покана.
Целта на поканата е един от тези градове да бъде определен за Европейска столица на културата през 2028 г.
Целите на действието „Европейска столица на културата“ са да се запази и насърчи многообразието на културите в Европа и да се изтъкнат общите им черти, както и да се увеличи чувството за принадлежност на гражданите към едно общо културно пространство. Цели се също да се стимулира приноса на културата в дългосрочното развитие на градовете. Дейностите, развивани от града, който ще бъде определен за Европейска столица на културата, ще са насочени към разширяване на обхвата, многообразието и европейското измерение на предлаганите културни прояви, да се разшири достъпът до култура и да се улесни участието в културни дейности; към укрепване на капацитета на културния сектор и на връзките му с други сектори и повишаване на международния профил на града чрез културата.
Подробна информация, условията за финансиране и формуляра за кандидатстване могат да бъдат намерени в пълния текст на поканата на следния адрес: https://ec.europa.eu/culture/calls/ecoc-2028
В пълния текст е представен преглед на условията за допустимост, изключване и предоставяне на званието, които ще се прилагат при оценяването на кандидатурите, както и информация относно процедурата за подбор. Кандидатурите трябва да отговарят на изискванията, посочени в пълния текст на поканата.
Кандидатурите трябва да бъдат изпратени на адреса, посочен в пълния текст на поканата, не по-късно от 11 ноември 2022 г.
ОСП: Говори науката
Платени публикации
Международното общество за прецизно земеделие прие следната дефиниция за прецизно земеделие през 2019 г.: „Прецизно земеделие е управленска стратегия, която събира, обработва и анализира времеви, пространствени и индивидуални данни и ги съчетава с друга информация в подкрепа на управленски решения въз основа на изчисления на възможните промени. Резултатите са повишени ефикасност в употребата на ресурси, качество, продуктивност, доходност и устойчивост на селскостопанската продукция.“
Формите на трудова заетост в сектор селско стопанство са три: самонаети (фермерите), наети (наемните работници) и семейна работна ръка. Тази заетост често се определя от анализаторите като непълна, допълнителна и неформална. Според данните на Агростатистиката в българското селско стопанство преобладава дела на самонаетите и семейните работници, а наетите са около 10% от всички работещи в земеделието.
Интелигентните системи промениха изцяло традиционните методи на животновъдството като практика. Продуктивното и конкурентно животновъдство използва модерни технологии от рода на модели за машинно самообучение. Модерните технологии позволяват набиране на големи обеми от животновъдни данни, които могат да се използват за ежедневни морфологични, физиологични, фенологични и други свързани измервания.
Селското стопанство е най-голямата индустрия в света и има много значимо въздействие върху околната среда. Много от неговите дейности причиняват замърсяване и деградация на почвите, водите и въздуха. То обаче може да играе и положителна роля, например чрез улавянето на парникови газове в почви и култури или намаляването на риска от наводнения, когато се прилагат определени земеделски практики. С разширяване на обхвата на тези практики въздействието се подобрява, но остава още много път, който трябва да се извърви.
В подкаст "Какво прави науката за фермера?" можете да намерите информация по ключови теми в модерното селско стопанство, свързани с глобалните тенденции на развитие, политиката на ЕС в областта на земеделието и животновъдството и научните постижения, които променят облика на фермерската професия и на селските райони.