Регенеративното, или наричано още консервационно земеделие, използва по-систематичен и цялостен подход към земята, която се обработва, и прилага в обработката принципи, осигуряващи повишена продуктивност и биоразнообразие в дългосрочен план. В основата му стои доброто състояние и функциониране на почвите. Доброто състояние на почвата зависи от органичната материя, която включва всякаква жива материя като корени на растения, червеи, микроби.
Вие сте тук
Покана за акредитация за Харта за висше образование „Еразъм“ за периода 2021-2027 г.
петък, 14 Февруари, 2020 - 10:26
Секция:
Тема:
В Официалния вестник на ЕС от 14 февруари е публикувана покана за акредитация за Харта за висше образование „Еразъм“ за периода 2021-2027 г.
Европейската програма на ЕС в областта на образованието, обучението, младежта и спорта за периода 2021-2027 г., предложена от Европейската комисия на 30 май 2018 г., все още не е приета от европейските законодатели. Покана за акредитация обаче се публикува, за да се улесни кандидатстването на потенциалните бенефициенти на безвъзмездни средства от Съюза веднага след като правното основание бъде прието от европейските законодатели.
Поканата за акредитация не е правно обвързваща за Европейската комисия. В случай на съществено изменение на правното основание от страна на европейските законодатели, тази покана може да бъде променена или отменена и могат да бъдат обявени други покани за акредитация с различно съдържание и подходящи срокове за отговор.
Хартата за висше образование „Еразъм“ предоставя общата рамка за качество във връзка с дейностите по европейско и международно сътрудничество, които да се провеждат от дадено висше учебно заведение (ВУЗ), участващо в програмата. Удостояването с харта за висше образование „Еразъм“ е предварително условие за всички висши учебни заведения, намиращи се в посочените по-долу държави и желаещи да кандидатстват и участват в мобилност с учебна цел, сътрудничество между организации и институции и/или подкрепа за проекти за развитие на политиката по програмата за периода 2021-2027 г. За висшите учебни заведения, намиращи се в трети държави, не се изисква харта за висше образование „Еразъм“, а рамката за качество ще бъде създадена посредством междуинституционални споразумения между висшите учебни заведения.
Хартата се предоставя за целия период на действие на програмата. Изпълнението на хартата за висше образование „Еразъм“ ще бъде наблюдавано от националните агенции по „Еразъм +“. Нарушаването на заложените в нея принципи и ангажименти може да доведе до нейното отнемане от страна на Европейската комисия.
Висши учебни заведения, установени в една от следните държави, имат право да кандидатстват за харта за висше образование „Еразъм“:
- държавите членки на Европейския съюз;
- трети държави, асоциирани към програмата, при условията, определени в правното основание.
Крайният срок за подаване на заявления за Хартата за висше образование „Еразъм“ е 21 април 2020 г.
Ориентировъчната дата за публикуване на резултатите от подбора е 15 октомври 2020 г.
Заявленията трябва да бъдат подадени в съответствие с насоките, предоставени на уебсайта на Изпълнителната агенция за образование, аудиовизия и култура.
Пълния текст на обявлението можете да видите и изтеглите оттук:
Покана за акредитация – Харта за висше образование „Еразъм“ за периода 2021-2027 г. (505.75 KB, PDF)
ОСП: Говори науката
Платени публикации
Международното общество за прецизно земеделие прие следната дефиниция за прецизно земеделие през 2019 г.: „Прецизно земеделие е управленска стратегия, която събира, обработва и анализира времеви, пространствени и индивидуални данни и ги съчетава с друга информация в подкрепа на управленски решения въз основа на изчисления на възможните промени. Резултатите са повишени ефикасност в употребата на ресурси, качество, продуктивност, доходност и устойчивост на селскостопанската продукция.“
Формите на трудова заетост в сектор селско стопанство са три: самонаети (фермерите), наети (наемните работници) и семейна работна ръка. Тази заетост често се определя от анализаторите като непълна, допълнителна и неформална. Според данните на Агростатистиката в българското селско стопанство преобладава дела на самонаетите и семейните работници, а наетите са около 10% от всички работещи в земеделието.
Интелигентните системи промениха изцяло традиционните методи на животновъдството като практика. Продуктивното и конкурентно животновъдство използва модерни технологии от рода на модели за машинно самообучение. Модерните технологии позволяват набиране на големи обеми от животновъдни данни, които могат да се използват за ежедневни морфологични, физиологични, фенологични и други свързани измервания.
Селското стопанство е най-голямата индустрия в света и има много значимо въздействие върху околната среда. Много от неговите дейности причиняват замърсяване и деградация на почвите, водите и въздуха. То обаче може да играе и положителна роля, например чрез улавянето на парникови газове в почви и култури или намаляването на риска от наводнения, когато се прилагат определени земеделски практики. С разширяване на обхвата на тези практики въздействието се подобрява, но остава още много път, който трябва да се извърви.
В подкаст "Какво прави науката за фермера?" можете да намерите информация по ключови теми в модерното селско стопанство, свързани с глобалните тенденции на развитие, политиката на ЕС в областта на земеделието и животновъдството и научните постижения, които променят облика на фермерската професия и на селските райони.
