Регенеративното, или наричано още консервационно земеделие, използва по-систематичен и цялостен подход към земята, която се обработва, и прилага в обработката принципи, осигуряващи повишена продуктивност и биоразнообразие в дългосрочен план. В основата му стои доброто състояние и функциониране на почвите. Доброто състояние на почвата зависи от органичната материя, която включва всякаква жива материя като корени на растения, червеи, микроби.
Вие сте тук
България и Румъния ще се присъединят към Шенгенското пространство, започвайки от въздушните и морските граници
вторник, 2 Януари, 2024 - 11:05
Секция:
Съвместно изявление на Австрия, Румъния и България от 29 декември 2023 (английски език)
На 30 декември 2023, Европейската комисия приветства взетото единодушно решение от Съвета за присъединяване на Румъния и България към Шенгенското пространство, като се започне с премахване на проверките по въздушните и морските граници, считано от март 2024 г. Присъединяването на тези държави ще стимулира пътуването, търговията и туризма и допълнително ще подсили вътрешния пазар. Обсъжданията относно допълнително решение за премахване на проверките по сухопътните граници ще продължат през 2024 г. Едно разширено Шенгенско пространство ще направи Европейския съюз по-силен — както във вътрешен, така и в глобален план. Това се казва в прессъобщение на ЕК.
Председателят Фон дер Лайен заяви: „Днес е исторически момент за България и Румъния. Както и ден за голяма гордост за румънските и българските граждани. От месец март те ще могат да преминават свободно вътрешните морски и въздушни граници, без да бъдат подлагани на гранични проверки. Това е много голяма стъпка напред както за двете държави, така и за Шенгенското пространство като цяло. Поздравления за България и Румъния: това огромно постижение е възможно благодарение на вашата усърдна работа, отдаденост и упоритост. Благодарение на вас Шенгенското пространство ще стане още по-силно в полза на всички граждани на ЕС.“
България и Румъния са готови да се присъединят към Шенгенското пространство. През 2011 г. Комисията за първи път потвърди, че както България, така и Румъния са готови да станат част от Шенгенското пространство без проверки по вътрешните граници. Оттогава България и Румъния продължават да доказват, че изпълняват условията за ставане на член на Шенгенското пространство. Това отново бе потвърдено от три мисии за установяване на фактите, проведени на българските и румънските външни граници през 2022 г. и 2023 г. Комисията започна също пилотни проекти с Румъния и България през март 2023 г., за да укрепи управлението на външните граници, засили сътрудничеството със съседните държави и осигури бързи процедури за предоставяне на убежище и за връщане.
Шенгенското пространство също е готово да приветства България и Румъния. През последното десетилетие ЕС работи за укрепване на архитектурата, която защитава пространството без проверки по вътрешните граници. Въведени бяха редица мерки в областта на сигурността и полицейското и съдебното сътрудничество, за да се гарантира, че ЕС продължава да бъде силен пред заплахите за сигурността. Шенгенското пространство вече се подпомага и от нов модел на управление, нов механизъм за оценка и годишен цикъл на докладване и наблюдение. Благодарение на съвместните усилия, положени през последните години, Шенгенското пространство е по-силно и по-устойчиво.
Това девето разширяване на Шенгенското пространство едновременно потвърждава и засилва взаимното доверие и единството между държавите членки - елементи на които пространството се основава - и ще допринесе за постигането на напредък по този изключително важен проект. То ще направи Съюза по-силен чрез засилена защита на общите ни външни граници и ефективно полицейско сътрудничество, по-проспериращ посредством премахване на загубата на време при чакане по границите и улесняване на контактите между хората и предприятията, както и по-привлекателен чрез значително разширяване на най-голямото в света общо пространство без вътрешни гранични проверки.
Следващи стъпки
Обсъжданията относно дата за евентуално премахване на проверките на лицата по вътрешните сухопътни граници ще продължат през 2024 г., като решение на Съвета по този въпрос се очаква да бъде взето в разумен срок.
За да се помогне на България и Румъния да защитават външните граници на Съюза, ще продължат да бъдат предоставяни значителна финансова подкрепа и помощ от Европейската агенция за гранична и брегова охрана (Frontex). Същевременно разработените от България и Румъния пилотни проекти по външните граници доказаха, че са ефективни, и следва да бъдат превърнати в по-структурни договорености.
Доклад от мисия за установяване на фактите в България (2023 г.)
ОСП: Говори науката
Платени публикации
Международното общество за прецизно земеделие прие следната дефиниция за прецизно земеделие през 2019 г.: „Прецизно земеделие е управленска стратегия, която събира, обработва и анализира времеви, пространствени и индивидуални данни и ги съчетава с друга информация в подкрепа на управленски решения въз основа на изчисления на възможните промени. Резултатите са повишени ефикасност в употребата на ресурси, качество, продуктивност, доходност и устойчивост на селскостопанската продукция.“
Формите на трудова заетост в сектор селско стопанство са три: самонаети (фермерите), наети (наемните работници) и семейна работна ръка. Тази заетост често се определя от анализаторите като непълна, допълнителна и неформална. Според данните на Агростатистиката в българското селско стопанство преобладава дела на самонаетите и семейните работници, а наетите са около 10% от всички работещи в земеделието.
Интелигентните системи промениха изцяло традиционните методи на животновъдството като практика. Продуктивното и конкурентно животновъдство използва модерни технологии от рода на модели за машинно самообучение. Модерните технологии позволяват набиране на големи обеми от животновъдни данни, които могат да се използват за ежедневни морфологични, физиологични, фенологични и други свързани измервания.
Селското стопанство е най-голямата индустрия в света и има много значимо въздействие върху околната среда. Много от неговите дейности причиняват замърсяване и деградация на почвите, водите и въздуха. То обаче може да играе и положителна роля, например чрез улавянето на парникови газове в почви и култури или намаляването на риска от наводнения, когато се прилагат определени земеделски практики. С разширяване на обхвата на тези практики въздействието се подобрява, но остава още много път, който трябва да се извърви.
В подкаст "Какво прави науката за фермера?" можете да намерите информация по ключови теми в модерното селско стопанство, свързани с глобалните тенденции на развитие, политиката на ЕС в областта на земеделието и животновъдството и научните постижения, които променят облика на фермерската професия и на селските райони.
