Регенеративното, или наричано още консервационно земеделие, използва по-систематичен и цялостен подход към земята, която се обработва, и прилага в обработката принципи, осигуряващи повишена продуктивност и биоразнообразие в дългосрочен план. В основата му стои доброто състояние и функциониране на почвите. Доброто състояние на почвата зависи от органичната материя, която включва всякаква жива материя като корени на растения, червеи, микроби.
Вие сте тук
Евродепутатите Мария Габриел и Емил Радев призоваха за повече сигурност по външните граници и съхраняване на Шенген
сряда, 3 Февруари, 2016 - 11:25
Секция:
Шенген да бъде запазен и да се гарантира сигурността по външните граници на ЕС с цел по-доброто управление на миграционните потоци. За това призоваха българските евродепутати от ГЕРБ/ЕНП Мария Габриел и Емил Радев по време на дебат в Европейския парламент с комисаря по въпросите на миграцията и вътрешните работи Димитрис Аврамопулос и представителя на холандското председателство на ЕС Берт Кундерс. Теми на дебата бяха извънредното положение с бежанците, контролът по външните граници и бъдещето на Шенген.
Зам.-председателят на Групата на ЕНП в Европейския парламент и ръководител на българската делегация в нея Мария Габриел подчерта, че днес един от фундаментите на ЕС, а именно пространство на свобода, сигурност и правосъдие без вътрешни граници, е поставен на изпитание. „Наша историческа отговорност е да го защитим и да докажем устойчивостта на европейските ценности дори в условия на криза. А когато говорим за европейски ценности са нужни действия, не само думи. Залогът в момента е Шенген и е важно да продължим действията си за неговото съхраняване, като не забравяме какви биха били последиците за икономическия растеж и европейската интеграция. Гарантирането на сигурността по външните граници на ЕС е условието за неговото съхранение“, заяви зам.-председателят на Групата на ЕНП.
Мария Габреил настоя още страните-членки да изпълнят ангажиментите си за отстраняване на пропуските при управлението на границите и да се спазват процедурите за регистрация, преместване и връщане. „Добрите примери на страни като България трябва да бъдат по-често цитирани. Положителните резултати, постигнати при борбата с контрабандата на мигранти и при защитата на границите, показват готовността на България да бъде надежден член на Шенгенското пространство“, подчерта още Мария Габриел.
От своя страна евродепутатът от Комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи Емил Радев призова за ясна визия за насоката на развитие на миграционната политика на ЕС – дали да се запази политиката на отворени врати за всички или да бъде намалена пропускливостта и гарантирана сигурността на европейските граждани, без това да е в разрез с международното право. Поради това той настоя за засилване на контрола на сигурността по европейските външни граници, като даде за пример България. Радев призова още новата Европейска гранична служба да има мандат да охранява не само Шенгенските граници, но всички външни граници на ЕС. Според него само по този начин ще бъде запазено едно от най-големите постижения на Европейския съюз - свободното движение на хора.
Емил Радев защити също българските гранични полицаи, които, въпреки че вършат трудната задача да охраняват изключително насечения терен на границата с Турция, са често подложени на критика от чуждестранни неправителствени организации и някои крайно леви депутати. "Считам това за неприемливо, особено имайки предвид, че многократни проверки за спазването на европейското законодателство и eфективната работа на гранична полиция са опровергавали тези твърдения", категоричен бе българският представител и призова за обществена и политическа подкрепа за действията на европейските гранични служители.
В заключение и двамата български евродепутати от ГЕРБ/ЕНП подкрепиха идеята за засилване на сътрудничеството с трети страни с цел по-интелигентно управление на миграционните потоци.
ОСП: Говори науката
Платени публикации
Международното общество за прецизно земеделие прие следната дефиниция за прецизно земеделие през 2019 г.: „Прецизно земеделие е управленска стратегия, която събира, обработва и анализира времеви, пространствени и индивидуални данни и ги съчетава с друга информация в подкрепа на управленски решения въз основа на изчисления на възможните промени. Резултатите са повишени ефикасност в употребата на ресурси, качество, продуктивност, доходност и устойчивост на селскостопанската продукция.“
Формите на трудова заетост в сектор селско стопанство са три: самонаети (фермерите), наети (наемните работници) и семейна работна ръка. Тази заетост често се определя от анализаторите като непълна, допълнителна и неформална. Според данните на Агростатистиката в българското селско стопанство преобладава дела на самонаетите и семейните работници, а наетите са около 10% от всички работещи в земеделието.
Интелигентните системи промениха изцяло традиционните методи на животновъдството като практика. Продуктивното и конкурентно животновъдство използва модерни технологии от рода на модели за машинно самообучение. Модерните технологии позволяват набиране на големи обеми от животновъдни данни, които могат да се използват за ежедневни морфологични, физиологични, фенологични и други свързани измервания.
Селското стопанство е най-голямата индустрия в света и има много значимо въздействие върху околната среда. Много от неговите дейности причиняват замърсяване и деградация на почвите, водите и въздуха. То обаче може да играе и положителна роля, например чрез улавянето на парникови газове в почви и култури или намаляването на риска от наводнения, когато се прилагат определени земеделски практики. С разширяване на обхвата на тези практики въздействието се подобрява, но остава още много път, който трябва да се извърви.
В подкаст "Какво прави науката за фермера?" можете да намерите информация по ключови теми в модерното селско стопанство, свързани с глобалните тенденции на развитие, политиката на ЕС в областта на земеделието и животновъдството и научните постижения, които променят облика на фермерската професия и на селските райони.
