Регенеративното, или наричано още консервационно земеделие, използва по-систематичен и цялостен подход към земята, която се обработва, и прилага в обработката принципи, осигуряващи повишена продуктивност и биоразнообразие в дългосрочен план. В основата му стои доброто състояние и функциониране на почвите. Доброто състояние на почвата зависи от органичната материя, която включва всякаква жива материя като корени на растения, червеи, микроби.
Вие сте тук
ЕК обсъжда проектодоклад за оценка на Гърция по Шенген
сряда, 27 Януари, 2016 - 14:54
Секция:
С оглед на резултатите и тяхната значимост днес колегиумът на членовете на Комисията разгледа и обсъди проектодоклад за оценка на Гърция по Шенген, съобщава Рапид. Създаденият през месец октомври 2013 г. механизъм за оценка по Шенген предвижда възможност да се извършва проверка на прилагането на шенгенските правила посредством проверки за наблюдение в дадена държава членка. Тези проверки се осъществяват от екипи, ръководени от Комисията, с участието на експерти от държавите членки и Frontex. Проектодокладът за оценка на Гърция по Шенген беше изготвен съвместно от експерти от държавите членки и от представители на Комисията. Като следваща стъпка той ще бъде изпратен на Комитета за оценка по Шенген за изразяване на становище. След това докладът ще бъде приет от Комисията чрез акт за изпълнение.
Комисарят по въпросите на миграцията и вътрешните работи Димитрис Аврамопулос заяви: „Ако искаме да запазим вътрешното си пространство на свободно движение, трябва по-добре да управляваме външните си граници. Това означава, че ще спасим Шенген единствено ако прилагаме правилата на Шенген. Комисията постоянно следи за изпълнението на шенгенските правила във всички държави членки от Шенгенското пространство. В проектодоклада за оценка на Гърция по Шенген се анализира управлението на външните граници въз основа на информация от посещение за оценка на експерти от държавите членки и експерти на Комисията в Гърция през месец ноември. Докладът показва, че са налице сериозни недостатъци при управлението на външната граница на Гърция. Знаем, че междувременно Гърция предприе мерки за подобряване на ситуацията и за спазване на правилата на Шенген. Необходими са съществени подобрения, за да се гарантират правилното приемане, регистрация, преместване или връщане на мигранти и да се осигури отново нормалното функциониране на Шенгенското пространство, без контрол по вътрешните граници. Това е нашата крайна обща цел.“
Проектодокладът, който не е публично достояние, се основава на внезапни проверки на място на гръцко-турската сухопътна граница и на островите Хиос и Самос. Тези проверки са проведени в периода от 10 до 13 ноември 2015 г. В доклада се разглеждат присъствието на полицейски служители и служители на бреговата охрана на проверяваните обекти, ефикасността при процеса на идентификация и регистрация, наблюдението на морските граници и сътрудничеството със съседните държави. Като се отчита фактът, че гръцките власти са подложени на натиск, в доклада се констатира, че установяването на самоличността и регистрацията на нелегалните мигранти не се осъществяват ефективно, пръстовите отпечатъци не се въвеждат регулярно в системата и документите за пътуване не се проверяват системно за автентичност или в основните бази данни, свързани със сигурността, като тези на ШИС, Интерпол и националните бази данни. Въз основа на това в проектодоклада се прави заключението, че Гърция сериозно пренебрегва задълженията си и че са налице сериозни недостатъци при осъществяването на граничния контрол на външните граници, които трябва да бъдат преодолени и с които гръцките власти трябва да се справят.
Оценките по Шенген се извършват в държавите членки въз основа на многогодишна и годишна програма за оценка. Тези проверки могат да бъдат предварително обявени или внезапни.
След всяка проверка се изготвя доклад за установяване на недостатъците и за отправяне на препоръки за корективни действия с поставен краен срок за изпълнение. Препоръките се представят от Комисията на Съвета за приемане. Като последващи действия държавата членка — обект на оценка, трябва да представи план за действие за това как възнамерява да отстрани установените слабости. Държавите членки могат да бъдат подпомагани при изпълнението на препоръките чрез практически и/или финансови мерки от Комисията, Frontex или от други органи на ЕС.
В Осмия шестмесечен доклад относно функционирането на Шенгенското пространство от 15 декември 2015 г. вече бе обявено, че в зависимост от резултатите от оценките по Шенген в Гърция могат да бъдат препоръчани специалните мерки, посочени в членове 19а и 26 от Кодекса на шенгенските граници.
Ако в доклад за оценка по Шенген се заключи, че оценяваната държава членка „сериозно пренебрегва задълженията си съгласно правилата на Шенген“, и ако са налице „сериозни недостатъци при осъществяването на граничния контрол на външните граници“ Комисията може да предложи препоръки за корективни действия за отстраняване на недостатъците, установени по време на оценката, които препоръки да се приемат от Съвета. С цел да се гарантира спазването на тези препоръки Комисията може, в съответствие с член 19а от Кодекса на шенгенските граници, да препоръча на оценяваната държава членка да предприеме определени специални мерки, които могат да включват разполагането на европейски екипи за гранична охрана или представянето на стратегически план с конкретни действия как държавата членка ще разположи собствени човешки ресурси и оборудване, за да се справи с възникналите проблеми. Предложенията на Комисията трябва да бъдат приети с квалифицирано мнозинство от комитет, съставен от държавите членки. След това оценяваната държава членка разполага с три месеца за изпълнение на корективните действия.
Когато след изтичане на тримесечния период продължават да са налице сериозни недостатъци и когато предприетите мерки не са достатъчни, за да се гарантира по адекватен начин отстраняването на тези недостатъци, Комисията може да задейства процедурата, предвидена в член 26 от Кодекса на шенгенските граници.
Съгласно член 26 от Кодекса на шенгенските граници, ако мерките, предвидени в член 19а, не са били ефективни, Съветът може, въз основа на предложение на Комисията, да препоръча на една или повече държави членки да въведат повторно граничен контрол на всички или на отделни участъци от своите вътрешни граници като крайна мярка с цел защита на общите интереси на Шенгенското пространство. Препоръката на Съвета следва да се приеме с квалифицирано мнозинство.
Съгласно член 26, и при изключителните обстоятелства, описани по-горе, граничният контрол може да бъде въведен повторно за срок от не повече от шест месеца. Тази мярка може да бъде удължена с допълнителни периоди с продължителност шест месеца и максимален срок две години.
ОСП: Говори науката
Платени публикации
Международното общество за прецизно земеделие прие следната дефиниция за прецизно земеделие през 2019 г.: „Прецизно земеделие е управленска стратегия, която събира, обработва и анализира времеви, пространствени и индивидуални данни и ги съчетава с друга информация в подкрепа на управленски решения въз основа на изчисления на възможните промени. Резултатите са повишени ефикасност в употребата на ресурси, качество, продуктивност, доходност и устойчивост на селскостопанската продукция.“
Формите на трудова заетост в сектор селско стопанство са три: самонаети (фермерите), наети (наемните работници) и семейна работна ръка. Тази заетост често се определя от анализаторите като непълна, допълнителна и неформална. Според данните на Агростатистиката в българското селско стопанство преобладава дела на самонаетите и семейните работници, а наетите са около 10% от всички работещи в земеделието.
Интелигентните системи промениха изцяло традиционните методи на животновъдството като практика. Продуктивното и конкурентно животновъдство използва модерни технологии от рода на модели за машинно самообучение. Модерните технологии позволяват набиране на големи обеми от животновъдни данни, които могат да се използват за ежедневни морфологични, физиологични, фенологични и други свързани измервания.
Селското стопанство е най-голямата индустрия в света и има много значимо въздействие върху околната среда. Много от неговите дейности причиняват замърсяване и деградация на почвите, водите и въздуха. То обаче може да играе и положителна роля, например чрез улавянето на парникови газове в почви и култури или намаляването на риска от наводнения, когато се прилагат определени земеделски практики. С разширяване на обхвата на тези практики въздействието се подобрява, но остава още много път, който трябва да се извърви.
В подкаст "Какво прави науката за фермера?" можете да намерите информация по ключови теми в модерното селско стопанство, свързани с глобалните тенденции на развитие, политиката на ЕС в областта на земеделието и животновъдството и научните постижения, които променят облика на фермерската професия и на селските райони.
