Регенеративното, или наричано още консервационно земеделие, използва по-систематичен и цялостен подход към земята, която се обработва, и прилага в обработката принципи, осигуряващи повишена продуктивност и биоразнообразие в дългосрочен план. В основата му стои доброто състояние и функциониране на почвите. Доброто състояние на почвата зависи от органичната материя, която включва всякаква жива материя като корени на растения, червеи, микроби.
Вие сте тук
Евробарометър: европейците ценят членството в ЕС и интересът им към европейските избори расте
сряда, 6 Декември, 2023 - 10:40
Секция:
Тема:
ЕП публикува днес своето проучване Евробарометър за есента на 2023 г., което демонстрира продължаващата подкрепа на гражданите за ЕС и по-голям интерес към предстоящите европейски избори.
Над седем от десет граждани вярват, че страната им е спечелила от членството си в ЕС, като този показател остава непроменен спрямо същия период за миналата година. Основните причини, посочени в проучването, са приносът на ЕС за поддържането на мира и укрепването на сигурността (34%) и подобряването на сътрудничеството между държавите от Съюза (34%).
Делът на българите, които заявяват, че страната им е спечелила от членството си в ЕС, е 57%, което поставя страната на последно място заедно с Италия (57%) и Австрия (55%), и представлява с 10 процентни пункта по-ниски резултати от следващата държава - Кипър (67%). Основните причини, посочени от българските респонденти, са новите възможностите за работа, които ЕС носи (49%), подобряването на сътрудничеството между държавите от Съюза (31%), като приносът на ЕС за поддържането на мира и укрепването на сигурността остава на трето място с 25%.
Представата на европейците за ЕС остава стабилна от март 2023 г. насам, като 45% от гражданите имат положителни нагласи към Съюза, 38% имат неутрални нагласи, а 16% - отрицателни. Положителните нагласи на българските респонденти към ЕС (48%) се доближават до средните за ЕС, неутралните са 32%, а отрицателните - 19%, като страната се нарежда в една група с Румъния (съответно 49%-35%-14%) и Словения (съответно 46%-42%-11%).
Председателят на Европейския парламент Роберта Мецола, коментирайки резултатите от проучването, заяви: „Това проучване на Евробарометър показва, че Европа има значение. В този труден геополитически и социално-икономически контекст гражданите вярват, че Европейският съюз ще намери решения за предизвикателствата. По-голямата част от европейците считат, че действията на ЕС са имали положително въздействие върху ежедневието им“.
Далеч от представата за отдалеченост от ежедневието на хората, 70% от гражданите на ЕС считат, че действията на ЕС оказват въздействие върху ежедневието им. В България 61% от респондентите са посочили същия отговор, което поставя страната на едно от последните места заедно с Италия (62%), Естония (62%), Чехия (60%) и Румъния (60%).
Повече от една трета от гражданите на ЕС считат борбата срещу бедността и социалното изключване (36 %) и общественото здраве (34%) като основни теми, които Европейският парламент трябва да приоритизира. Действията срещу изменението на климата, както и подкрепата за икономиката и създаването на нови работни места (и двата показателя с 29 %) следват веднага след това, като важността на миграцията и убежището (18%), понастоящем на девето място, се е покачила със седем процентни пункта от есента на миналата година.
Основните приоритети на Европейския парламент според българските респонденти трябва да бъдат борбата с бедността и социалното изключване (44%), подкрепата за икономиката и създаването на нови работни места (39%), общественото здраве (35%), както и темите за демокрацията и върховенството на закона и бъдещето на Европа (и двете с 23%). Действията срещу изменението на климата са припознати от едва 11% от анкетираните, а миграцията и убежището - от 9%.
Председателят на Европейския парламент Роберта Мецола добави: „През последните пет години ние се вслушахме в желанията и нуждите на нашите граждани. И Европейският парламент постигна резултати. Борим се срещу бедността, социалното изключване и изменението на климата, борим се за създаването на работни места и защитаваме ценностите на ЕС, като демокрация, права на човека и свобода на словото“.
Както и проучването демонстрира относно приоритетите на гражданите за политиките на ЕП, социално-икономическите трудности все още засягат много европейци, въпреки че показателите леко се подобряват през последните шест месеца. 73% (спад от 6 процентни пункта в сравнение с пролетта на 2023 г.) от респондентите смятат, че стандартът им на живот ще се влоши през следващата година. Над една трета от европейците (37%) срещат трудности при плащането на сметки понякога или през по-голямата част от времето. Данните за България относно стандарта на живот са близки до средните за ЕС - 72% от респондентите (спад от 10 процентни пункта в сравнение с пролетта на 2023 г.) смятат, че стандартът им на живот ще се влоши през следващата година. От друга страна 59% от българите (с повече от 20 процентни пункта над средните европейски данни) заявяват, че срещат трудности при плащането на сметки понякога или през по-голямата част от времето.
С наближаването на европейските избори на 6-9 юни 2024 г. повечето европейци (53%) желаят Европейският парламент да заема по-важна роля, като това е мнението в мнозинството от 21 държави членки. Делът за България по този показател е 40%, като страната се нарежда до Словакия (39%) и Австрия (38%).
Мнозинството от европейците (57%) имат интерес към предстоящите избори за Европейски парламент, което е стабилен резултат в сравнение с пролетта на 2023 г. (ръст от 1 процентен пункт), но е с 6 процентни пункта по-висок резултат в сравнение с есента на 2018 г., в подобен момент преди последните европейски избори. 68% от респондентите в ЕС заявяват, че вероятно ще гласуват, ако изборите за Европейски парламент се проведат след седмица — ръст от 9 процентни пункта в сравнение с есента на 2018 г. Същевременно, данните за България сочат, че едва 39% (спад от 2 процентни пункта спрямо есента на 2018 г.) от българите имат интерес към предстоящите европейски избори, а малко над половината от българските респонденти (51%, ръст с 1 процентен пункт спрямо есента на 2018 г., но спад с 4 процентни пункта спрямо пролетта на 2023 г.) биха гласували, ако изборите се проведат след седмица.
Председателят на Европейския парламент Роберта Мецола заключи: „Демокрацията никога не трябва да се приема за даденост. Трябва да я защитим и запазим, като дадем своя глас. Всеки глас на предстоящите европейски избори е от значение“.
Пълните резултати от проучването могат да бъдат намерени тук.
Контекст
Проучването на Евробарометър на Европейския парламент от есента на 2023 г. беше проведено от социологическа агенция Verian между 25 септември и 19 октомври 2023 г. сред 26 523 граждани от всички 27 държави членки на ЕС под формата на интервюта лице в лице, допълнени с видео интервютата (CAVI) в Чехия, Дания, Финландия и Малта. Средните данни за ЕС са претеглени според броя на населението във всяка държава членка.
Източник: Европейски парламент
ОСП: Говори науката
Платени публикации
Международното общество за прецизно земеделие прие следната дефиниция за прецизно земеделие през 2019 г.: „Прецизно земеделие е управленска стратегия, която събира, обработва и анализира времеви, пространствени и индивидуални данни и ги съчетава с друга информация в подкрепа на управленски решения въз основа на изчисления на възможните промени. Резултатите са повишени ефикасност в употребата на ресурси, качество, продуктивност, доходност и устойчивост на селскостопанската продукция.“
Формите на трудова заетост в сектор селско стопанство са три: самонаети (фермерите), наети (наемните работници) и семейна работна ръка. Тази заетост често се определя от анализаторите като непълна, допълнителна и неформална. Според данните на Агростатистиката в българското селско стопанство преобладава дела на самонаетите и семейните работници, а наетите са около 10% от всички работещи в земеделието.
Интелигентните системи промениха изцяло традиционните методи на животновъдството като практика. Продуктивното и конкурентно животновъдство използва модерни технологии от рода на модели за машинно самообучение. Модерните технологии позволяват набиране на големи обеми от животновъдни данни, които могат да се използват за ежедневни морфологични, физиологични, фенологични и други свързани измервания.
Селското стопанство е най-голямата индустрия в света и има много значимо въздействие върху околната среда. Много от неговите дейности причиняват замърсяване и деградация на почвите, водите и въздуха. То обаче може да играе и положителна роля, например чрез улавянето на парникови газове в почви и култури или намаляването на риска от наводнения, когато се прилагат определени земеделски практики. С разширяване на обхвата на тези практики въздействието се подобрява, но остава още много път, който трябва да се извърви.
В подкаст "Какво прави науката за фермера?" можете да намерите информация по ключови теми в модерното селско стопанство, свързани с глобалните тенденции на развитие, политиката на ЕС в областта на земеделието и животновъдството и научните постижения, които променят облика на фермерската професия и на селските райони.
